Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ„М.-К. Н. – К. В. Н. срещу решение № 2497 от 19.11.2014г., постановено по адм. дело № 1596/2013г. по описа на Административен съд Пловдив (АСП), с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК] от 31.01.2013г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция – П. на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 410 от 19.04.2013г. на заместник - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 13288, 40 лв, ведно със съответните лихви и изменен със същото решение в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит от 57 820, 91 лв на 24412, 48 лв, ведно със съответните лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не кредитирал представеното доказателство за възникнал пожар в офиса на търговеца и не отчел, че за част от периодите на ревизията има влезли в сила А.. Изтъква, че изгорелите оригинални фактури са заместени от счетоводни документи, представени от трети лица – негови съконтрахенти. Касаторът поддържа, че съдът неправилно се позовава на оспорени документи, за които е отказал да открие процедура по чл. 193 ГПК. Счита за неправилни фактическите изводи, че едноличният търговец е продавал авточасти – втора употреба, а не отпадъчно желязо. Поради това моли решението и РА да бъдат отменени. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП” – П. при ЦУ...