Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет гр. Е. П., представляван от председателя Г. К., чрез пълномощника адв. Н. В., против решение № 423/27.05.2010г., постановено по адм. дело № 174/2010г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменена разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Е. П., приета с решение №468 по протокол № 20 от заседание на Общински съвет /ОбС/ Е. П., проведено на 18.12.2008г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че неправилно съдът е обсъдил текста на чл. 16, ал. 2 от наредбата, който към датата на постановяване на решението е бил променен и е с друго съдържание. Поради изменението на разпоредбата, според касатора, съдът е следвало да прекрати производството по делото. Освен това счита, че съдът неоснователно не е обсъдил оспорването на текста от наредбата, свързан с определянето на основата за изчисляване на таксата за битови отпадъци за жилищни и вилни имоти по чл. 16, ал. 2, т. 1 от наредбата. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против посочения текст от наредбата, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски.

Подадена е и частна жалба от Общински съвет гр. Е. П., представляван от председателя Г. К., против определение № 947/19.07.2010г. по адм. дело № 174/2010г. по описа на Административен съд София – област, с което Общинският съвет е осъден да заплати на жалбоподателя по делото „Ф”ООД направените разноски. Счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – „Ф”ООД – гр. С., чрез пълномощника адв. Й. Г., оспорва касационната жалба и частната жалба. В писмен отговор се излагат съображения за правилност на обжалваните съдебни актове.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба и частната жалба са подадени в преклузивния срок за обжалване, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което са допустими. По касационната жалба:

С обжалваното решение на Административен съд София – област е отменена по жалба на „Ф”ООД гр. С. разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Е. П., приета с решение №468 по протокол № 20 от заседание на Общински съвет - Е. П. на 18.12.2008г. С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Ф”ООД против разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от същата наредба и е прекратил производството по адм. дело № 174/2010г. в частта по оспорването на чл. 16, ал. 2, т. 1 от наредбата. Съдебното решение не е обжалвано в частта, с която е прекратено частично производството по делото, поради което в тази част е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.

За да отмени разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от наредбата съдът е приел, че при приемането на наредбата са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, предвид това че решение №452, в което е приета глава втора, раздел първи от наредбата, в който се намира оспорения текст, е постановено в нарушение на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА – решението е прието с 11 гласа „за”, което не съставлява повече от половината от общия брой на общинските съветници и решението не е прието с поименно гласуване. Съдът е посочил, че дори и да се приеме това нарушение за санирано с приемането на решение № 468, гласувано от 18 общински съветници „за”, при условията на поименно гласуване, то е налице нарушение на процедурата по чл. 77 АПК и чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като проектът на наредбата не е бил публикуван за предварително обсъждане, не е даден срок на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта, липсват мотиви, съответно – доклад към него. Наред с това липсата на мотиви към проекта води до липса на мотиви на оспорения нормативен акт, доколкото такива не се съдържат нито в предложението на кмета до Общинския съвет, нито в обсъждането му на заседанието на ОбС, на което проектът на наредбата е приет.

Наред с това съдът е приел, че разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от наредбата е приета в противоречие с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, който предвижда, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2 когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определено от общинския съвет. Съдът е посочил, че в текстовете на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМСМА е установена задължителна поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, т. е. на общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от двата способа да приложи при регламентиране на реда за определяне на таксата с наредбата. Затова при приемането на наредбата по чл. 9 ЗМДТ, вр. чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е необходимо общинският съвет да обоснове наличието на основание за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. невъзможността да се приложи реда на чл. 67, ал. 1 от закона. Предвид липсата на каквито и да било мотиви при приемането на оспорения нормативен акт, общинският съвет необосновано е приложил реда за изчисляване на такса битови отпадъци по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, без да е установил и мотивирал обективна невъзможност за определянето и по чл. 67, ал. 1 от същия закон.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.

С оспорения текст на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Е. П., приета с решение №468 по протокол № 20 от заседание на 18.12.2008г. на ОбС Е. П., е регламентирано, че таксата за битови отпадъци за жилищни и вилни имоти се определя като промил от отчетната стойност на активите – за юридическите лица.

Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, който приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план – сметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ. Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.

Като нормативен административен акт наредбата на общинския съвет за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от общинския съвет въз основа на законовата делегация по чл. 9 ЗМДТ, доколкото съдържа материалноправни норми има действие във времето през периода от влизането й в сила до отмяната й. Предвид това от влизането в сила на наредбата, съответно на оспорената пред съда разпоредба, до отмяната й с приемането на нова Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Е. П., приета с решение № 1246 по протокол № 47 от заседание на 16.12.2010г. на ОбС Е. П., същата е била част от действащата нормативна уредба на територията на община Е. П. и следва да бъде прилагана по отношение на фактическите състави възникнали през този период във връзка с определянето на местните такси и цени на услуги. Поради това за оспорващия „Ф”ООД е съществувал правен интерес от оспорването й въпреки последващата отмяна на наредбата, респективно - на оспорената разпоредба. Този интерес се обуславя и от обстоятелството, че определянето на дължимите такси за битови отпадъци /по основание и размер/ от компетентните органи и издаването на административни актове за установяване и събирането им се осъществява през период от време, който е последващ по отношение на периода, за който се дължи съответната такса, но определянето на задължението следва да се осъществи при приложение на нормативния акт, който е действал по време на осъществяване на фактическия състав по съответната норма, т. е. през периода /годината или част от нея/, за който се дължи таксата за битови отпадъци. Затова първоинстанционният съд не е постановил недопустимо решение като е разгледал по същество жалбата против отменен текст от наредбата, нито е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила в тази връзка.

Решението, с което е приета оспорената разпоредба - № 468 по протокол № 20 от заседание на ОбС на 18.12.2008г., е в съответствие с изискванията по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, тъй като е гласувано от 18 общински съветници „за”, при условията на поименно гласуване. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при приемането на наредбата. По делото не са представени доказателства за спазване на изискванията по чл. 26 и чл. 28 ЗНА. В чл. 26, ал. 1 ЗНА е предвидено, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според ал. 2, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Задълженията по ал. 2 не са изпълнени, което освен че представлява самостоятелно нарушение на процедурата, обуславя и нарушение на принципите на откритост и съгласуваност, регламентирани в първата алинея.

В чл. 28, ал. 1 ЗНА е предвидено, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а в ал. 3 е предвидено, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган, като в ал. 2 е регламентирано съдържанието на мотивите към проекта за нормативен акт. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в случая не са представени мотиви към проекта за наредбата, такива липсват и в предложението на кмета на общината за внасянето му. Нарушението на процедурата по приемане на нормативния акт представлява достатъчно основание за отмяна на оспорената разпоредба.

Правилни са изводите на съда и за допуснато нарушение на материалния закон.

Според чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на тези текстове от ЗМДТ недвусмислено се налага извода, че е установена задължителна поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентирал в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. Правилно съдът е отбелязал, че на общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определяне на таксата с наредбата, а е длъжен по силата на законовата норма да се съобрази с определената поредност.

След като е регламентирано в закона, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на наредбата по чл. 9 ЗМДТ, вр. чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай не са изложени никакви мотиви при приемането на самата наредба, а такива липсват и в предложението на вносителя. Затова обосновано първоинстанционният съд е направил извода, че липсват мотиви, обосноваващи наличието на основания за приложение на реда за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ.

Оплакването в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя, е неоснователно. От страна на жалбоподателя „Ф”ООД са оспорени разпоредбите на чл. 16, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, като по т. 1 е регламентирал начина за определяне на таксата за битови отпадъци за имотите на физически лица, а по т. 2 – на юридически лица. Съдът е приел, че за оспорващия не е налице правен интерес да оспорва разпоредбата от наредбата в частта, отнасяща се до имотите на физически лица, тъй като оспорващият е юридическо лице. В тази връзка съдът е приел жалбата за недопустима, оставил е същата без разглеждане с решението и е прекратил производството по делото в тази част. Както се посочи по-горе, решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила след изтичане на срока за обжалването му. Въпреки че правилността на решението в тази част, представляващо по естеството си съдебно определение, не е предмет на настоящото производство, за яснота на касационния жалбоподател следва да бъде посочено, че съдебния акт в тази част е правилен и извода на съда се споделя напълно от настоящия състав на съда.

Предвид изложеното не е налице непроизнасяне от съда по цялото оспорване, респективно - непълнота на съдебното решение. Съдът се е произнесъл по цялото искане, като за част от оспорването – относно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от наредбата, е приел жалбата за недопустима и е оставил същата без разглеждане, а за останалата част – относно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от наредбата, е разгледал жалбата по същество и е отменил оспорената разпоредба. Отделно от изложеното стои въпросът относно правния интерес на касационния жалбоподател от подобно възражение, какъвто според настоящия състав не може да бъде обоснован.

По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба:

С обжалваното определение № 947/19.07.2010г. по адм. дело № 174/2010г. по описа на Административен съд София – град, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е осъдил Общински съвет – Е. П. да заплати на „Ф”ООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и публикация в Държавен вестник, в размер общо на 270 лв. Така постановеното определение е правилно.

От данните по делото се установява, че ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноските по делото при уважаване на жалбата му, но съдът не се е произнесъл по този въпрос с решението по делото. Искането за допълнително произнасяне по въпроса за разноските е направено в срок, още повече че в случая се касае до очевидна фактическа грешка предв ид това, че съдът се е произнесъл в мотивите на решението за присъждане на разноските, но е пропуснал да го стори с диспозитива на решението. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в посочения от съда размер – 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение, 50 лв. за държавна такса и 20 лв. за публикация в ДВ, или общо 270 лв. Оспорващият има право на направените разноски при уважаване на жалбата му на основание чл. 143, ал. 1 АПК. В частната жалба не са посочени никакви конкретни оплаквания или доводи за неправилност на определението. При извършената проверка настоящият състав не установи нарушения, обосноваващи отмяна на определение, поради което същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

За производството пред настоящата инстанция не са претендирани разноски, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 423/27.05.2010г., постановено по адм. дело № 174/2010г. по описа на Административен съд София – област.

ОСТАВЯ В СИЛА

определение № 947/19.07.2010г. по адм. дело № 174/2010г. по описа на Административен съд София – област.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

А.Д.