ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1288
гр. София, 18.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Иванова
Членове:Даниела Стоянова
Таня Орешарова
като разгледа докладваното от Д. С. К. гражданско дело № 20248002102375 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. чрез и. д. прокурор д-р М. О., срещу въззивно решение № 76 от 28.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 554/2023г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта, с която е потвърдено решение № 388 от 18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 220/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, за осъждане на Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. П. Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение за престъпления по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 19.07.2022 г. присъда № 106/02.06.2021 г. по НОХД № 11/2019 г. по описа на Софийски военен съд, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.07.2022 г., до окончателното заплащане.
С определение № 734/17.02.2025 г., постановено от състава на Върховния касационен съд, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 28.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 554/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в обжалваната му част, като
Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на С. П. Г. направените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 1 000 лева.
Постъпила е молба от Прокуратурата на Р. Б. за изменение на определението в частта за разноските. Счита, че адвокатският хонорар е значително завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените действия на процесуалния представител на касатора.
Определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело, е вписано на 17.02.2025г., когато е обявено. То е окончателно и не подлежи на обжалване. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния срок от постановяването му – на 24.02.2025 г, изхожда от легитимна страна и е допустима.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна С. П. Г., чрез адв. Г., негов процесуален представител по делото, по реда на чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК. Връчването е редовно, на осн. чл. 41, ал. 2 ГПК. Постъпил е отговор в указания законен срок, с който взема становище за неоснователност на молбата.
Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и данните по делото, установи следното:
Молителят не оспорва, че предвид изхода на делото, сторените от С. П. Г. разноски подлежат на възстановяване. Оспорва единствено размерът им, като счита същия за прекомерен.
Производството по чл. 288 ГПК по правило е закрито, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да се направи и в производство по чл. 248 ГПК и в случая то се явява допустимо.
Възражението е и основателно.
Процесуалният представител на С. П. Г. е положил труд – време и познания, да изготви отговор на касационната жалба, който не е формален, а пълен и обоснован. В него са изложени съображения, както относно предварителната селекция по чл. 288, така и по основателността на касационната жалба. Те обаче са извън преценката за допустимост на касационното обжалване, която в случая е единствено съществена за постановения резултат, но не е съобразена. Касае се за приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, който по казуса е безспорен, ясен и не предполага отделяне на време за проучване.
По делото няма проведени открити съдебни заседания, то е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание, което има за предмет преценка дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предмет на спора е иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като основният спор между страните е по приложението на чл.52 ЗЗД – относно размера на дължимото обезщетение.
След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер 1000 лв. в случая се явява прекомерно, поради което следва да измени своето определение в частта за разноските и признае за възстановяване, след приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, на сумата от 500 лв. Намалението е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса (допустимост на касационната жалба и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД), тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22). Съдът отчита и това, че макар делото пред ВКС да е с изключително ниска фактическа и правна сложност, то касаторът е отговорен за сторените от противната страна разноски. Гражданите и юридическите лица имат право на защита и съдействие от съда, но все пак следва да преценяват дали имат действително нужда точно от предприетата от тях, като носят тежестта за разноските при неоснователно претендирани права, съответно неоснователно отричани насрещни права, вкл. недопустимо сезиране на съда. Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на ангажираните адвокати, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдебният акт, относно който е молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, не подлежи на обжалване, поради което и настоящото определение – също – чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК свое определение № 734/17.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2375/2024г. от ВКС, в частта за разноските, като осъжда Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. П. Г. съдебно-деловодни разноски за производството пред ВКС в размер на 500 лв., вместо присъдените 1000 лв.
Определението е окончателно.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________