Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., подадена от пълномощника и юрисконсулт Чолаков, срещу решение № 1 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 227/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди. В жалбата се основава неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Т.Я, чрез процесуалния си представител адвокат Стоянов в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС Административен съд Пазарджик е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) да заплати на Т.Я сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в З. П в периодите 04.02..2008 г. – 29.04.2009 г. и от 29.09.2009 г. – 28.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат е приел че в тези периоди ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, вследствие неблагоприятните условия, при които е изтърпявал наказание в този затвор.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
На първо място неправилно е прието от административния съд, че исковата претенция за периода 04.02.2008 г. до 29.04.2009г. не е погасена по давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД), давността за предявяване на иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет години. С т. 4 на Т. Р. № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, следва да се приеме, че първото претендирано вземане е погасено по давност на 29.04.2014 г., с оглед момента на преустановяване на основаното в исковата молба бездействие, при преместване в друг затвор, от условията в който не се претендират вреди, тъй като исковата молба е предявена на 03.04.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание от ищеца в З. П във втория период, предмет на исковата молба - от 29.09.2009 г. до 28.04.2017 г.
Безспорно законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
От установеното по делото бездействие не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД.
В случая изводите на първоинстанционния съд за дължимото се за причинените вреди обезщетение не съответстват на посочените критерии. Несъмнено е въздействието на условията при които ищеца е пребивавал върху личността му, при установеното негово обективно състояние. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразена с установената по делото негова обща продължителност, включващ и пребиваване в наказателни килии настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените му вреди със сума в размер на 3000 лева.
С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ГД „ИН” да заплати на А.З обезщетение за причинени неимуществени вреди в периодите 04.02..2008 г. – 29.04.2009 г. и от 29.09.2009 г. – 28.04.2017 г., в размер над 3000 лева, до присъдената сума от 10000 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск за този размер.
В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Направеното искане от касационния жалбоподател ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 227/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта му, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С. да заплати на Т.Я обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие бездействието на администрацията в З. П за осигуряване на нормални условия за пребиваване в периодите от 04.02.2008 г. до 29.04.2009 г. и от 29.09.2009 г. до 28.04.2017 г., в размер над 3000 /три хиляди/ лева до присъдения размер от 10000 /десет хиляди/ лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Я, ЕГН [ЕГН], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. С., иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периодите на изтърпяване на наказание в З. П от 04.02..2008 г. до 29.04.2009 г. и от 29.09.2009 г. до 28.04.2017 г. за сумата в размер над 3000 /три хиляди/ лева до размера от 10000 / десет хиляди/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.