Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р.Д от [населено място], обл. София, срещу решение № 535 от 04.11.2019 г. на Административен съд – София област, постановено по адм. дело № 1115 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1040-22-32/20.09.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София област не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София област е решение № 1040-22-32 от 20.09.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област, потвърждаващо разпореждане № 223-00-363-5 от 12.09.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Р.Д е задължен на основание чл. 54е, ал. 1 от КСО да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода 05.05.2015 г. - 05.09.2015 г. в размер на 4124.56 лв.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – София област е обосновал извод за издаване на оспорените актове при наличието на материалноправното основание чл. 54е, ал. 1 от КСО. Уволнението на жалбоподателя...