Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) против Решение №7207/03.12.2018 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 6420/2018 г., с което съдът е отменил по жалба на Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. И. П” ЕАД (само болницата), Заповед № РД-15-178/ 29.05.2018 г. на директора на СЗОК и е върнал преписка по заявление вх. № 8221273/12.04.2018 г. за ново разглеждане и произнасяне в едномесечен срок, от датата на влизане в сила на съдебното решение. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на оспорването срещу административния акт.

Ответникът - Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. И. П” ЕАД в писмено възражение по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е била Заповед за частичен отказ за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №РД-15-178/29.05.2018 г., издадена от директора на СЗОК. Със заповедта, на основание чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) във...