Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.Б – съдия в Окръжен съд – Пловдив, против решение по т. 10.1 от протокол № 22 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 09.07.2019 г., с което е оставена без уважение молбата й за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ.

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на ЗСВ - чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. По подробно изложени в жалбата мотиви и доводите на пълномощника адвокат К.А, се иска неговата отмяна и връщане на преписката на колективния орган за ново произнасяне, по заявеното искане с правно основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Счита, че по отношение на нея са налице всички предпоставки за назначаването й на длъжност съдия в Апелативен съд-Пловдив-наказателна колегия. Претендира се адвокатски хонорар съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ.

Ответникът - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Д.Г оспорва жалбата. Изразява становище, че при издаване на решението липсват отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира оспорването за процесуално допустимо като подадено в срок, от страна с правен интерес.

Жалбоподателката М.Б е участвал в конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на четири свободни длъжности за „съдия“ в Апелативен съд-Пловдив - наказателна колегия, обавен с решение по Протокол № 41/16.07.2015 г. на СК на ВСС/ ДВ бр. 56/24.07.2015 г./. По делото не е спорно, че с решения по т. 18.2, 18.5, 18.6 и...