Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Химипласт“ АД ЕИК 175078932 чрез пълномощник срещу Решение № 3363/17.05.2019 г. и Решение № 3394/20.05.2019 г. по адм. д.№ 1377/2018 г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002216008704-091-001/12.09.2017 г., издаден от М.Х на длъжност началник сектор „Ревизии“ и В.С на длъжност инспектор по приходите, потвърден с Решение № 32/09.01.2018, на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди: 01.10.2011-30.11.2011 г. и 01.04.2012-30.04.2012 г., включително, в размер на 47 668 лв. главница и лихви в размер на 26 164, 02 лв. по Фактура № 98/28.10.2011 г., издадена от „Ер Пи Ви 11“ ЕООД и Фактура № 1028/17.04.2012 г., Фактура № 103/24.04.2012 г. и Фактура № 106/25.04.2012 г., издадени от „Рекорд 2010“ ЕООД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „ОДОП”- гр. С., чрез юрк.. Н, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против Ревизионен акт № Р-22002216008704-091-001/12.09.2017 г., издаден от М.Х на длъжност началник сектор „Ревизии“ и В.С на длъжност инспектор по приходите, потвърден с Решение № 32/09.01.2018, на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП. Предметът на спора е непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6/чл. 9 и чл. 25 ЗДДС във връзка с доставки на стоки и услуги от доставчиците „Ер Пи Ви 11“ ЕООД и „Рекорд 2010“ ЕООД. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От установените факти съдът е достигнал до извод за липса на реално осъществени доставки на процесните стоки и услуги и правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Съдът е приел за неоснователна жалбата в частта относно непризнатия данъчен кредит, тъй като представените доказателства не са достатъчни за обосноваване на извод за притежаване и прехвърляне на собствеността на процесните стоки – полиетилен и помпи, както и данни от кого и как е извършена процесната услуга - доставка и полагане на трошено каменна настилка на външен склад. Решението е правилно.
Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи за липса на осъществени доставки по процесните фактури с издатели „Ер Пи Ви 11“ ЕООД и „Рекорд 2010“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието по делото, че в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да има осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което искащо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. В настоящия случай решаващия състав е извършил именно такава преценка на представените по делото доказателства. Правилно е посочено в обжалваното решение, че съвкупната преценка на доказателствата относно доставчика „Ер Пи Ви 11“ ЕООД не водят до извод за извършване от този доставчик на фактурираната услуга - доставка и полагане на трошено - каменна настилка на външен склад. Освен липсата на доказателства относно обективното съществуване на резултата от тази сделка, като допълнителни и косвени доводи, обосноваващи крайния извод на съда, са посочени липсата на ресурсна и кадрова обезпеченост на този доставчик, частичното плащане само в размер на дължимото ДДС, обстоятелството, че същия не е извършвал дейност, липсата на счетоводна отчетност, както и на назначени по трудови договори лица и на подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г., невъзможност за проверка на счетоводството. По отношение фактурираните стоки от доставчика „Рекорд 2010“ ЕООД правилна е преценката на първоинстанционния съд, че доказаното влагане в производството на стоки от рода на процесните – полиетилен и последваща реализация не е достатъчно, за да се приеме, че стоките са доставени от този доставчик. Прехвърлителният ефект на една сделка за покупко-продажба, респективно за осъществяване на услуга, не се презумира и в случаите, при които има данни за последваща реализация, извършена от ревизираното лице, което може да разполага с възможността да се разпорежда с такива родово определени вещи в резултат на други сделки или да притежава компетентност и умения сам да извърши дадена услуга, без участието на подизпълнител. За целите на данъчното облагане по ЗДДС обаче, респективно за признаване на правото на данъчен кредит, определящо е да се установи придобиването на конкретната стока или конкретен резултат от осъществена услуга и то именно от лицето, посочено като доставчик в издадената фактура. При липсата на убедителни и категорични доказателства за предаване на вещите именно от този доставчик допълнителните обстоятелства, подробно посочени от първоинстанционния съд и приходните органи, са само в подкрепа на крайния извод за липса на реална доставка. Жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства за доказване на предпоставките за ползване на данъчен кредит по издадените му от лицата, за които твърди, че са доставчици, данъчни документи в хода на оспорване на РА, в резултат на което съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил РА като законосъобразен. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изложил и други подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, и не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 744, 96 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3363/17.05.2019 г. и Решение № 3394/20.05.2019 г. по адм. д.№ 1377/2018 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА „Химипласт“ АД с ЕИК 175078932 да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София сумата от 2 744, 96 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.