Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1171 от 12.06.2019г., постановено по адм. дело № 2219/2018г. на Административен съд – Варна, с което са обявени за нищожни Ревизионен акт /РА/ №Р-03000817005261-091-001/13.04.2018г. и РА за поправка с № П-03000818073302-003-001/20.04.2018г., потвърдени с Решение № 135/10.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ревизиращият екип е съставен от органи по приходите при ТД на НАП - София, тъй като конкретните длъжностни лица са изрично посочени в писмо изх. № 11-02-111-2/28.08.2017г. на Зам. изпълнителния директор на НАП, издадено на основание чл. 10, ал. 2 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП. Това писмо, освен, че е адресирано до Директорите на ТД на НАП - Варна и ТД на НАП - София, е издадено въз основа на получено в ЦУ на НАП постановление пр. пр. № 10019.2017г. на прокурор от СГП, Специализирано звено „Антикорупция“, 01 група, на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. В него са посочени субектите на ревизията, сред които и лицето Ж.М.Н, че това постановление е задължително за изпълнение от органите на НАП и неправилно административния съд е приел, че в писмото липсват мотиви за възлагането на ревизията. Счита, че представената заповед от 22.05.2017г., с която Изпълнителният директор на НАП е делегирал правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП на Зам. изпълнителния директор А.Г обосновава компетентността на последния да...