Производството е по чл. 208 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане против решение №4097 от 17.06.2019г., постановено по адм. дело №2481/2019г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед №РД - 01- 0227/04.02.2019г. за наложено на П.П дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 97, ал. 1, вр. с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 5, чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и противоречие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него се постанови друг, с който се отхвърли жалбата срещу заповедта, обективираща наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на Петров. Претендира присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - П.П, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като изразява становище за неоснователността й. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № РД - 01 - 0227/04.02.2019г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 91, ал. 1 във вр. с чл. 89, ал. 1 и чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) на П.П - директор на дирекция "Социално подпомагане" - Младост, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да се произнесе по спора, административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в пред предписаната от закона форма и в рамките на преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата не съответства на материалния закон. Съдът е разгледал и се е произнесъл по всяко едно от визираните в заповедта множество извършени нарушения от държавния служител, като е извел извод за несъставомерност на деянията спрямо изписаните в заповедта фактически установявания.

Относно първото нарушение, че по време на отпуск е подписал документи: удостоверение на 10.07.2018г. с изх.№2208 - 94 - К - 00 - 1517 - 1/10.07.2018г., удостоверение на 02.07.2018г., разпореждане на 02.07.2018г., платежно нареждане за превод на аванс на служителите в ДСП Младост на 09.03.2018г. и платежно нареждане на 26.03.2018г. за превод на заплати, съдът е счел, че ответника не ангажира доказателства, че Петров физически е подписал документите на датата, на която същите са изведени в деловодната система, а по отношение подписаните платежни нареждания за аванс и заплати на служителите, съдът е приел, че фактическото подписване може да бъде извършено предварително и е направено в интерес на служителите, своевременно да получат възнагражденията си, поради което извършеното от служителя не може да обоснове превишаване на права до степен да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Приел е, че към този момент единствено служителят е имал спесимен за първи подпис и органът е следвало да издаде своевременно спесимен на заместващия го.

По отношение на второто вменено в заповедта деяние - неупражняване на контрол, с което е допуснал нарушаване на установената административна процедура за отпускане, начисляване и изплащане на месечна семейна помощ на дете с увреждане по реда на ЗСПД, като са отпуснати и начислени, без да е налице учебна заетост на лицето А.К за учебната 2017/2018г. недължимо платени суми, в резултат на което са нанесени имуществени вреди на агенцията в размер на 6 510лв., съдът е счел, че липсват мотиви на органа на какво основание приема, че служителят виновно не е изпълнил задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика и в какво се изразява неупражненият от него контрол. От представените по делото доказателства относно извършена проверка от инспектората, съдът е стигнал до извода, че непосредствения контрол върху отпускането и заплащането на тези средства се осъществява от начилник отдел "СЗ", държавния служител е установил лично допуснатото нарушение, за което е уведомил директора на РДСП, поради което е осъществил контролните си правомощия и не е извършил вмененото му нарушение.

Съдът е приел за недоказано и третото визирано в заповедта деяние, изразяващо се в това, че в периода 19.03.2018г. - 10.07.2018г. служителят е задържал 2 броя неперсонализирани служебни електронни карти за градски транспорт, които е следвало да бъдат предоставени на служители на ДСП Младост. От представените на органа, ведно с писмените обяснения на служителя приемо - предавателни протоколи, съдът е достигнал до извода, че на 23.02.2018г. картите са били предадени на посочените лица, тези протоколи не са били оспорени от ответника и не е оборена доказателствената им стойност, съгласно чл. 180 ГПК.

Относно четвъртото описано в заповедта деяние, извършено от служителя, касаещо неспазване продължителността на извънредния труд за календарната 2017г. за м. декември и м. януари и февруари 2018г. по отношение на работещите в Мобилния екип служители за, което са му издадени предписания от дирекция "Инспекция по труда", съдът е установил, че протоколът от проверката с констатираните нарушения е връчен на жалбоподателя в качеството му на директор на ДСП Младост, който е издал заповед, с която е наредил извънредния труд да не надвишава 150ч. и 30ч. дневен или 20ч. нощен труд за един календарен месец.Изложил е съображения, че съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ сумарното изчисляване на работното време се установява от работодателя, като по делото не е представена надлежно връчена заповед за делегиране на такива правомощия на жалбоподателя за процесния период, поради което вмененото му нарушение е недоказано.

По отношение на петото посочено в заповедта деяние за нарушаване на Кодекса за етично поведение на служтелите в държавната администрация, описано в оспорената заповед както следва: в присъствието на служители от мобилния екип на територията на ДСП Младост, след употреба на алкохол през работно време, служителят е извършил следното: 1. през м. януари 2018г. е използвал обидни, вулгарни и нецензурни думи спрямо служителите от мобилния екип и спрямо служители, заемащи ръководни позиции в системата на АСП, 2. на 08.01.2018г. крещял на служители на ДСП - Младост, полял с уиски служебния компютър на служител от отдел "Закрила на детето" и скъсал изготвен доклад на социален работник от отдел "Закрила на детето" до Софийски районен съд. Представените по делото писмени обяснения от 11.07.2018г. и 12.07.2018г. от социални работници, съдът е счел за твърде общи и несъдържащи конкретна информация за деянието извършено през месец януари 2018г. От извършената проверка на инспектората и проведената анонимна анкета по повод поведението на жалбоподателя, съдът е приел наличието на противоречиви данни, относно поведението на служителя, поради което е приел нарушението за недоказано по несъмнен начин

Съдът е счел за недоказано и последното посочено в заповедта деяние, извършено от служителя, а именно неявяването му на работа на 21.09.2017г. за изпълнение на служебните задължения, предвид представените от жалбоподателя молба, докладна записка и писмо, подписани на същата дата.

В заключение, за да изведе краен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, съдът е приел, че в нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., органът не е изложил подробни съображения спрямо фактите по спора, не е изложил мотиви, защо не кредитира обясненията и доказателствата на жалбоподателя, какви последици са настъпили за държавната служба или гражданите, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното поведение на служителя. Според съдът, органът не е мотивирал съразмерност на наказанието спрямо релевантните за преценка обстоятелства, въведени в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл.

При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

При правилно установени факти по делото, съдът е извел погрешни правни изводи.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на Административния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съображенията на първоинстанционният съд за противоречие на заповедта с материалния закон не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на заповедта, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения; неспазване кръга на служебните правомощия и неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от закона.

В оспорената заповед извършените нарушения са квалифицирани като такива по чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5, вр. с чл. 21, ал. 1 и 2 ат ЗДСл. във вр. с чл. 14, ал. 1 ,16, 17 и 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с т. 3.1, т. 4.1, предл. 1, т. 5.1 и т. 5.7 от длъжностната характеристика на служителя, а именно: неизпълнение на служебните задължения в качеството му на директор на ДСП Младост, изразяващи се в неосъществяване на достатъчен контрол при отпускане, начисляване и изплащане на месечна семейна помощ за дете с увреждане по чл. 8 от ЗСПД, в резултат на което обстоятелство са нанесени имуществени вреди за агенцията в размер на 6510лв.; превишаване на правомощията - подписване на документи по време на законоустановен отпуск и неетично поведение и уронване престижа на държавната служба.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд за недоказаност на вмененото с обжалваната заповед нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл., за това че е не е спазил кръга на служебните си правомощия, като ги е превишил и по време на законоустановен отпуск е подписал два броя удостоверения, разпореждане, както и платежни нареждания за превод на аванс и заплати на служителите в държавната администрация. Не се спори между страните, че тези документи са подписани от служителя Петров в качеството му на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост. Не е спорно, че на посочените дати на които са изведени документите в деловодната програма, жалбоподателят е бил в законоустановен отпуск.Спори се относно фактическото подписаване на тези документи от жалбоподателя и дали това е станало по време на ползвания от служителя законоустановен отпуск. В тази връзка следва да се посочи, че кръгът на служебните правомощия се явява рамката, в която държавният служител упражнява служебните си задължения.Излизането извън нея следва да се прецени като превишаване на власт и компетенции. То може да се изрази в:1 превишаване на служебните правомощия - осъществяване на дейности, които са присъщи на по - високо стоящи длъжности в административната структура и 2. навлизане и изпълнение на задължения, относими към други длъжности. В случая не се установява действие на служителя, което да се отнесе към посочените по -горе хипотези. Посочените в заповедта документи са представени по делото и от съдържанието им е видна датата на, която са съгласувани от служителите - началник отдел и социален работник, но не и датата, на която са подписани от П.П в качеството му на директор. По делото не са ангажирани доказателства от касатора, че документите са подписани от служителя на посочените в тях дати, на които са изведени в деловодната програма, поради което изводите на съда, че същите са подписани директора на ДСП на датите, когато са подписани от лицата, съгласували документите и когато същият не е бил в законоустановен отпуск са правилни и кореспондират на представените по делото писмени доказателства и дадените обяснения от служителя в рамките на проведеното дисциплинарно производство. Дисциплинарно наказващият орган не е ангажирал достоверни доказателства, относно фактическото подписване на тези документи от страна на служителя, поради което правилно съдът е приел, че същото може да бъде извършено предварително, а обстоятелството, че към датите на подписването само той е имал спесимен за първи подпис на тези документи, правилно е отчетено от първоинстанционният съд, че е направено в интерес на служителите своевременно да получат възнагражденията си. Дори да се приеме, че нарушението е извършено то същото не може да бъде квалифицирано като неспазване кръга на служебните правомощия или превишаване на права и виновно нарушение на служебните задължения, респективно като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл.

Основателно е възражението на касатора за неправилност на оспореното решение в частта му, с която съдът е приел, че не са осъществени нарушенията по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл.

Дисциплинарната отговорност е лична и произтича само от виновното поведение на държавния служител в разрез със служебната дисциплина и нарушения, произтичащи от действията му, за което са предвидени санкционни действия по смисъла на чл. 90 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. изброява основанията за възникване на дисциплинарната отговорност. Поведението на П.П е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. В мотивите на заповедта, ДНО е конкретизирал установените нарушения и е посочил неизпълнение на служебните задължения, вменени му с длъжностната характеристика и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно: служителят не е упражнил контрол и е допуснал нарушаване на установената административна процедура за отпускане, начисляване и изплащане на месечна помощ за дете с увреждане по реда на ЗСПД, в резултат на което са нанесени имуществени вреди на агенцията в размер на 6510.00лв.; в периода 19.03. до 10.07.2018г. е задържал два броя служебни карти за градския транспорт, които е следвало да бъдат предоставени за ползване на служители на ДСП - Младост, както и не е спазил продължителността на извънредния труд за календарната 2017г., съответно за един календарен месец, м. декември 2017г. и през м. януари и м. февруари 2018г. по отношение на работещите в Мобилния екип, в резултат на което са му издадени предписания от дирекция "Инспекция по труда", и на 21.09.2017г. не се явил на работа за изпълнение на служебните си задължения..

Относно нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване на правилата на КПСДА, в мотивите на заповедта нарушенията са описани, както следва: в присъствието на служители от мобилния екип на територията на ДСП - Младост, след употреба на алкохол през работно време, е извършил следното: 1. през м. януари 2018г. използвал обидни, вулгарни и нецензурни думи спрямо служителите от Мобилния екип и спрямо служители заемащи ръководни позиции в системата на АСП; 2. на 08.01.2018г. крещял на служители на ДСП - Младост, полял с уиски служебния компютър на социален работник от отдел "Закрила на детето" до Софийски районен съд.

Изводите на първоинстанционният съд за недоказаност на нарушенията по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. са неправилни и не кореспондират на установената фактическа обстановка, както и на събраните по делото доказателства.

В оспорваната заповед като неизпълнени от служителя са посочени т. 3.1, т. 4.1 предл. 1, т. 5.1 и т. 7.2 от длъжностната характеристика за длъжността директор на дирекция "Социално подпомагане", а именно неизпълнение на служебни задължения в качеството му на директор на ДСП - Младост, изразяващи се в неосъществяване на достатъчен контрол по отпускане, начисляване и изплащане на месечна семейна помощ за дете с увреждане по реда на ЗСПД, в резултат на което са нанасени имуществени вреди за агенцията в размер на 6510.00лв. Обстоятелството за неправомерно отпуснатата и начислена месечна помощ за дете с увреждане не е спорно по делото и се установява от представените многобройни доказателства, докладни записки, проверка от инспекторат и други.Спорно е вмененето нарушение на служителя на цитираните текстове от длъжностната характеристика. Настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно установено като извършено от служителя с оглед служебните му задълженията на директор на дирекция ДСП - Младост, вменени с длъжностната характеристика. Съгласно същата основна цел на длъжността директор ДСП по т. 3.1 е да ръководи, координира и организира осъществяваните дейности от дирекция "Социално подпомагане". Преките задължения на директора на ДСП са посочени в т. 5.1, а именно: организира, ръководи и контролира цялостната дейност по отпускане, изплащане, изменяне, отказване и прекратяване на социални помощи и семейни помощи за деца, а съгласно т. 7.2 директорът на ДСП отговаря за правилното разходване на средствата за социални помощи, в рамките на утвърдените лимити по съответните параграфи. Горното налага извода, че на директора на ДСП е вменено задължение за осъществяване на контрол по предоставянето на месечна семейна помощ на дете с увреждане по реда на чл. 8д от ЗСПД., който контрол в случая не е осъществен и е ненавременен и некачаствен. Допуснатото нарушение е осъществено чрез бездействието на директора, поради което не е необходимо да е извършено умишлено. Обстоятелството, че за допуснатото нарушение са наказани и други длъжностни лица - пряко отговорни, не може да обуслови несъставомерност на извършеното от директора нарушение, с оглед неизпълнените му задължения от длъжностната характеристика за осъществяване на контрол. Не без значение в случая е и факта, че от извършеното нарушение са нанесени имуществени вреди на агенцията в размер на 6510лв. Съдът е извел погрешни правни изводи за несъставомерност на описаното в заповедта нарушение, които не кореспондират на установената фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон.

Незаконосъобразни са изводите на съда за недоказаност на извършеното нарушение, извършено чрез задържането на 2 броя непесронализирани служебни карти за градския транспорт, предназначени за служители на ДПС - Младост. Съдът неправилно се е позовал на представените от служителя приемо - предавателни протоколи, за предостяване на картите на посочените служители.Тези протоколи са представени с писмените обяснения на служителя, дадени пред дисциплинарно наказващият орган във връзка с повдигнатите му обвинения за извършени нарушения. Протоколите са без достоверна дата и не са представени на ДНО към датата на тяхното съставяне, не носят официален входящ номер и дата, поради което не са годно доказателство и не удостоверяват, че картите са предадени на посочените лица и на посочената в тях дата. С оглед на горното настоящата намира, че протоколите са съставени за нуждите на образуваното дисциплинарно производство и с оглед защитната теза на наказаното лице, поради което нямат доказателствена стойност и съдът неправилно е извел извод за липса на допуснато нарушение позововайки се единствено на тези протоколи.

Неправилно е прието от съда, че описаното в заповедта нарушение - неспазване продължителността на извънредния труд за календарната 2017г., сътоветно за един календарен месец - 12.2017г. и 01. и 02.2018г. не може да бъде вменено на директора на ДСП, тъй като изчисляването на работното време е от компетентност на работодателя и по делото не е представена заповед за делегиране на такива правомощия на директора. Цитираните в заповедта нарушения са констатирани при извършени проверки от дирекция "Инспекция по труда", за което са издадени предписания, протоколът от проверките е връчен лично на П.П в качеството му на директор на ДСП -Младост.С оглед посочените в длъжностната характеристика задължения на директора на ДСП да ръководи организира и координира осъществяваните дейности в ДСП, правилно с обжалваната заповед му е вменено допуснатото нарушение, относно неспазването продължителността на извънредния труд. Обстоятелството, че впоследствие след констатациите за допуснати нарушения и връчен констативен протокол от Дирекция "Инспекция по труда", директорът е издал заповед, с която е преустановил нарушението е ирелевантно за извършването му към датата на констатирането. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" е пряк ръководител на лицата по трудово и служебно правоотношение в структурното звено на АСП, което ръководи на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на АСП и носи отговорност за изпълнение на техните трудови и служебни задължения, включително и продължителността на работното време. Съгласно устройствения правилник на АСП, извънредния труд се полага с разрешение на директора на съответното стурктурно звено, в случая дирекция "СП", той издава заповед за полагане на извънреден труд и неговата продължителност и е пряк ръководител на този процес, като осъществява контрол по полагането на този труд. С оглед на горното, правилно с обжалваната заповед му е вменено извършеното нарушение на т. 3.1 и т. 4.1 от длъжностната характеристика във вързка с Устройствения правилник на АСП, установено при извършена проверка от дирекция "Инспекция по труда".

Предвид изложеното по - горе, настоящата инстанция намира за безспорно доказано нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. във вр. с т. 3.1, т. 4.1, предл. 1, т. 5.1 и т. 7.2 от длъжностната характеристика за длъжността директор на дирекция "Социално подпомагане". Съгласно приложената от ДНО норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДСЛ., държавният служител следва да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и Устройствения правилник на съответната администрация. С оглед точното изпълнение на служебните задължения, в ал. 2 от същата разпоредба е уточнено, че конкретните задължения на служителя се определят в неговата длъжностна характеристика. В случая безспорно беше установено неизпълнение именно на тези конкретни служебни задължения от длъжностната характеристика, поради което поведението на служителя правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Описаното в заповедта нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. във вр. с чл. 14, ал. 1, 16, 17 и 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, настоящата инстанция намира за безспорно установено по делото.Конкретните нарушения са описани както в оспорената заповед, становището на дисциплинарния съвет, доклад на инспекторат, така и в първонистанционното съдебно решение и не е необходимо да се преповтарят в настоящото решение. Изводите на първоинстанционният съд за недоказаност на нарушението по несъмнен начин, както и протоворечие между събраните от ДНО доказателства са незаконосъобразни и постановени в противеречие с представените по делото доказателства. Дисциплинарно - наказващият орган е събрал голям брой писмени обяснения на служители от ДСП - Младост, в това число и такива от 11.07.2018г. и 12.07.2018г. на 7 социални работници, които са преки очевидци, възприели лично поведението на жалбоподателя, описано в дадените обяснения. В същите всички тези социални работници свидетелстват за употреба на алкохол през работно време от директора на ДСП, използване на обидни и вулгарни думи спрямо служители от мобилния екип и такива заемащи ръководни длъжности в АСП. Вмененото нарушение за това, че на 08.01.2018г. директорът е крещял, полял с уиски служебен компютър на служител от отдел "Закрила на детето" и скъсал доклад на социален работник от същият отдел, безспорно се установявана от представените по делото писмени доказателства, включително и дадените сведения от служители в мобилен екип за работа с просещи деца и деца в риск. Тези писмени доказателства не са били оспорени от служителя и сведенията в тях, относно поведението на директора, което е в разрез с изискванията на КПСДА, служителят да не допуска поведение, което накърнява достойноството и правата на отделната личност /чл. 14, ал. 1/, с поведението си да дава пример на другите служители, а служителите на ръководни длъжности и по отношение на подчинените си /чл16/, като при изпълнение на задълженията си и в обществения живот, служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба, не са опровергани с относимите доказателства. Незаконосъобразно съдът е преценил събраните от ДНО доказателства като противоречиви, а обстоятелствата за допуснатите нарушения недоказани. По делото, както и в хода на проведеното дисциплинарно производство не са ангажирани каквито и да е доказателства от наказаното лице, които да опровергаят вмененето му нарушение. Изводът на съда, че ДНО е следвало да ангажира свидетели, които при съблюдаване принципа на непосредственост да докажат поведението на служителя на 08.01.2018г. е незаконосъобразен. Съдът неправилно прехвърля доказателствената тежест върху ДНО, тъй като писмените обяснения на служителите, на които се позавава са представени от него и опровергаването им в качеството им на частни документи е допустимо със свидетелски показания, но доказателствената тежест за това в случая е на наказания служител, който не е ангажирал доказателства, включително и свидетелски показания, а не на ДНО.

Незаконосъобразно съдът е приел, че е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., изразяващо се в липса на мотиви за обстоятелствата по тази разопердба, което е възприел като самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът счита, че органът не е мотивирал съразмерност на наказанието спрямо релевантните за преценка обстоятелства. Действително в заповедта, органът не е изложил подробни мотиви, относно обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., като при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, гражданите и т. н. В случая обаче, за да наложи най - тежкото от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. наказания, дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид тежеста на визираните множество нарушения, извършени в продължителен период от време, както и настъпилите за държавната служба последици от всяко едно от тях, а също и че се касае за лице, заемащо ръководна длъжност, чието поведение следва да служи за пример на подчинените му служители. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че неправилно първостепенният съд е достигнал до извода за необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на Петров, предвид нормата на чл. 90, ал. 1 т. 5 от ЗДСл.

Заповедта е издадена при спазване разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. От служителя са изискани писмени обяснения във връзка с извършените от него нарушения, описани в доклад на инспектората на АСП и становище на дисциплинарния съвет, предоставена му е възможност да се запознае с цялата дисциплинарна преписка, служителят е изслушан от ДНО и е представил писмени доказателства и обяснения, относно вменените му нарушения по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Следователно правото на защита на Петров не е нарушено и са спазени правилата, уредени в посочената хипотеза на чл. 93, ал. 1 ЗДСл.

Предвид всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. На това основание и съгласно разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК съдебният акт следва да бъде отменен. В съответствие с изводите по - горе за издаване на административния акт от компетентния административен орган, при спазване на процесуалните и формални изисквания и в съответствие с материалния закон и неговата цел и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Петров против заповед №РД - 01 - 0227/04.02.2019г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ответника следва да бъде заплати на Агенция за социално подпомагане, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 200лв., както и разноски за държавна такса за настоящата инстанция в размер на 70лв., или общо разноски в размер на 270лв.

По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4097 от 17.06.2019г. по адм. дело №2481/2019г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П, [ЕГН] против заповед №РД - 01- 0227/04.02.2019г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане.

ОСЪЖДА П.П, [ЕГН] да заплати на Агенция за социално подпомагане сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.