Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Б, [населено място], чрез процесуалния й представител адв.. М срещу решение № 1000 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 3364 по описа за 2018 г. на Административния съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-16001617008018-091-001/12.07.2018г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 561/28.09.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. П..

Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. С допълнителна молба претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

С оспорения пред Административен съд-Пловдив ревизионен акт, за касатора допълнително е установена дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2 419, 17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 525 лв., след като от приходните органи било установено, че през 2011 г. ревизираното лице е придобило доходи по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ от продажба на недвижими имоти в режим на СИО с нотариални актове № 154 от...