Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Г. Ч. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора П. Б. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 11414/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Юропрос“ ЕООД с ЕИК 201650210 срещу Решение № 33013/09.10.2025 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 11129/2021 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на „Юропрос“ ЕООД против Решение № РД-16-1453/15.10.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което на дружеството е определена обща финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по договор №BG16RFOP002-1.001-0490/Як-01 от 21.12 2018 г. с изпълнител „СММ 97“ ООД за нередност по чл. 70, ал.1, т.3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и го осъжда за разноски по делото.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В подкрепа на твърдението си за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения сочи, че съдът в противоречие с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК не е обсъдил наведените в първоинстанционната жалба доводи на дружеството, както и всички събрани по делото доказателства. Конкретно сочи, че въобще не е обсъдено прието заключение по повторната експертиза, а те са в противоречие с изводите от първоначалната и съдът е дължал изрично мотиви, защо възприема едната експертиза, а не другата.

Конкретно оспорва изводите за пазарните цени като обосновава, че на пазара няма готов артикул, който да задоволява специфичните му нужди, освен това бенефициерът съгласно правилата не може да избере продукт от свободния пазар, а само от тези оферти, които са подадени в рамките на проведената процедура по събиране на оферти с публична покана, което именно е направил. Обосновава, че от подадените оферти бенефициерът е избрал тази, която най-пълно отговаря на зададените параметри, а цената е рамките на одобрения бюджет, поради което счита че не е налице нарушение нито на принципа на икономичност, нито на принципа на ефективност.

В касационната жалба подбробно се излагат доводи за законосъобразност на заложените от възложителя изисквания, съответно неправилност на изводите на РУО и съда за изпълнението им в нарушение на принципа за добро финансово управление и осъществяването на състава на нередност.

Оспорва и изводите относно определения размер на финансовата корекция като счита последния за незаконосъобразно определен, при положение че според него дори да има някакво нарушение, то няма финансово отражение, поради което за него въобще не следва да се определя финансова корекция.

Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени изцяло решение № РД-16-1453/15.10.2021 г. на РУО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, алтернативно да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции по представен списък, придружен с доказателства.

Ответникът по касационната жалба – РУО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, чрез пълномощник експерт Дудевска, излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение по подробно изложени доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за основателна.

Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., съгласно 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Юропрос“ ЕООД срещу Решение № РД-16-1453/15.10.2021 г. на РУО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по договор №BG16RFOP002-1.001-0490/Su-01 от 21.12 2018 г. с изпълнител „СММ 97“ ООД

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че Юропрос“ ЕООД като бенефициер по административен договор за безвъзмездна финансова помощ провежда процедура за избор на изпълнител с публична покана с предмет: „Внедряване на специализиран софтуер, доставка на специализирани мобилни компютърни устройства и сървър в две обособени позиции, както следва: 1. Внедряване на специализиран софтуер – Високотехнологична мултимедийна платформа за онлайн психологически консултации, уебинари и професионални видеообучения - 1бр.; 2. Доставка на специализирани мобилни компютърни устройства - 150 бр. и сървър – 1бр. В резултат на процедурата по втората обособена позиция е сключен договор с изпълнител „СММ 97“ ООД на 21.12.2018 г. на стойност 665 500 лв. без данък добавена стойност, като изборът е направен между две постъпили оферти.

Във връзка със сигнал за нередност на 11.03.2021г. и на 19.07.2021 г. е извършена проверка на място, а от бенефициера са поискани обяснения, доказателства и разяснения няколкократно.

След оценка на всички събрани доказателства административния орган заключава, че бенефициерът е допуснал нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност икономичност и ефективност, заложен в чл. 4, 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), представляващо нередност по чл. 70, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ.

Органът е уведомил на 20.09.2021 г. бенефициера за този сигнал, както и за откриването на процедура по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (загл. изм. ДВ бр. 51/2022 г. – Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ), като му е указал възможността да направи възражения, и такива са направени. Съдът прима, че подробно е описано констатираното нарушение, за извършването на което е инициирана проверката, а актът е подробно мотивиран от фактическа и правна страна.

За изясняване на въпросите от технически и финансов характер съдът допуска изготвянето на комплексна техническа-икономическа експертиза, чието заключение приема и в последствие частично анализира, за да обоснове изводите си.

По искане на жалбоподателя съдът допуска и повторна експертиза в частта по въпроси 6 и 7 от първата, заключението по повторната експертиза също е прието от съда, но не е обсъдено впоследствие.

Въз основа на горното съдът формира следните правни изводи:

С оглед представената по делото Заповед № РД-16-1347/27.09.2021 г. на министъра на икономиката, с която И. П. – заместник-министър на икономиката, е определена за управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, с всички произтичащи от това права, отговорности и задължения, детайлно разписани в описанието на действащите функции и процедури по оперативната програма и други свързани документи, съдът правилно заключава, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Съдът приема също, че актът е издаден в законоустановената писмена форма, подробно е мотивиран и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на приложимото материално право.

Установява, че фактическата обстановка е пълно и точно установена от административния орган и изводите му се потвърждават от приетото заключение на комплексната съдебна експертиза.

Съдът заключава, че бенефициерът е допуснал нарушение на принципа на добро финансово управление, заложен в чл. 4, 8 от Регламент № 1303/2013 и същото правилно е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ, за която законосъобразно е определена финансова корекция съгласно т. 2 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.).

Така мотивиран, съдът отхвърля жалбата и осъжда „Юропрос“ ЕООД да заплати разноски в полза на Министерство на иновациите и растежа.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението е постановено при липса на обсъждане на всички събрани по делото доказателства, което компрометира преценката на настоящата инстанция относно правилно установяване на относимите факти и направените правни изводи за законосъобразността на акта, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК.

По делото са приети заключения по комплексна техническа-икономическа експертиза и по повторна техническа експертиза, но съдът е обсъдил само част от даденото заключение по комплексната експертиза. Самото обстоятелство, че с протоколно определение от съдебно заседание от 22.11.2022г., съдът е допуснал повторна експертиза по част от задачите от вече приетата комплексна такава означава, че съдът счита че първоначалната експертиза не дава еднозначен отговор на поставените въпроси или има вътрешни противоречия в последните. Повторната експертиза се отнася до технически въпроси, които имат отношение към установяването на нарушението съответно нередността, за която е определена оспорената финансова корекция. Няма как да се прецени разходван ли е публичния ресурс икономично и ефективно без да се даде отговор доставените мобилни компютърни устройства отговарят ли на заложените по проекта дейности, в подходящото количество и качество ли са, отговаря ли заплатената цена за това количество и качество, съобразно конкретните нужди на бенефициера, постигнато ли е най-доброто съотношение между използваните ресурси, извършените дейности и постигнатите целите по проекта. За отговора на тези въпроси съществено значение има какви са параметрите на компютърните устройства, осигурена ли е криптираната връзка със специализирания софтуер, както и дали тази връзка е различна от криптираните решения, осигурявани от готовите стандартни компютърни конфигурации, предложени по втората постъпила оферта, а ако има разлики те обосноват ли по-високата цена на доставените мобилни компютърни устройства. Такива мотиви липсват в обжалваното съдебно решение.

По силата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като в неговите мотиви не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора, нито собствени правни изводи по отношение на всеки от елементите от фактическия състав на установената от органа нередност – субект на нередността, нарушението на правото, причинно-следствена връзка между установените нарушения и вредата за общия бюджет на Европейския съюз.

В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК, без да установи фактическата обстановка въз основа на всички представените по делото доказателства, съдът не е извършил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

За съответствието на обжалваното решение с материалния закон касационната инстанция следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, а този извод може да бъде направен единствено въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно новелата на чл. 220 АПК.

При постановяване на своето решение по проверка законосъобразността на решение за определяне на финансова корекция, съдът е длъжен да извърши анализ относно релевантните за спора факти по твърдяното от административния орган нарушение, по правната му квалификация, както и по трите елемента от фактическия състав на нередността, включително правната квалификация на нередността. Дължат се мотиви и относно определения размер на финансовата корекция, както като определен процентен показател, така и като основа, спрямо която същият следва да бъде приложен от органа при извършване на финансовата корекция по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ. Въпреки подробно изложените в първоинстанционната жалба възражения по констатираното от РУО нарушение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество по всички. Липсва изложение на правни изводи въз основа на установени от съда факти и обстоятелства, имащи отношение към твърдяното от органа нарушение. Липсата на собствени за съда изводи всякога се възприема от съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на решението. Поради това и направеният в решението краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговарящо на изискванията на чл 172а, ал. 2 АПК, както сочи и касаторът.

Настоящият съд не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт.

Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, въз основа на всички събрани доказателства и да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, като бъдат изложени мотиви налице ли е посоченото от управляващия орган нарушение, правилно ли е квалифицирано то по съответната точка от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, законосъобразно ли е определен размерът на финансовата корекция, както и правилно ли е определена основата, спрямо която финансовата корекция се налага.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 33013/09.10.2025 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 11129/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА