Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба (неправилно наименувана частна касационна жалба) на Т.Н.З от [населено място], срещу определение №151 от 21.08.2020г., постановено по т. д.№2144/2019г. на Върховен касационен съд, І т. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Т.Н.З с вх.№6351/15.07.2019г. срещу решение №180/20.05.2019г. по гр. д.№183/2019г. на Пазарджишки окръжен съд и с което определение е прекратено касационното производство на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Оспорва се извода на съда за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 предл. 2 ГПК по съображение, че с исковата молба на „Джи + Ем И. Л“ са били предявени 10 кумулативно съединени иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, всеки един от тях с цена под 5 000лв. Излагат се доводи, че когато сделката е транслативна с предмет вещни права върху недвижими имоти, цената на иска по чл. 135 ЗЗД съвпада със сбора от данъчните оценки на всички имоти, която в случая е в размер на 17 182.49лв. т. е. над 5 000лв. Отделно се сочи, че цената на исковете (съответно от 9 000лв. и 9 500лв. за атакуваните от ищеца два договора за покупко-продажба на недвижими имоти), не е била оспорена от ответниците и е стабилизирана съобразно разясненията, дадени в т. 5 от ТР №5/12.07.2018г. по тълк. д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС. На последно място се оспорва аргумента на касационния състав, свързан с приложението на предходната редакция на чл. 72, ал. 1 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за компетентния състав на ВКС за разглеждане на касационната жалба. При условията на евентуалност се иска частната жалба да бъде приета като молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските въз основа на направеното своевременно възражение за тяхната прекомерност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са представени писмени отговори на частната жалба от ищеца „Джи + Ем И. Л“ – дружество, регистрирано на Б. В острови, и от ответника „Пауерскрийн - България“ ЕООД – [населено място].

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по т. д.№2144/2019г. на Върховен касационен съд, І т. о. е образувано по касационна жалба на Т.Н.З срещу решение №180/20.05.2019г. по гр. д.№183/2019г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение №1585/27.12.2018г. по гр. д.№2125/2017г. на Пазарджишки РС за обявяване за недействителни на основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД по отношение на ищеца на сключените договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт, вписан в СВ при РС-Пазарджик - вх. рег.№ 12385, акт №181, том 45, нот. д №16146/19.12.2014г., както и в нотариален акт, вписан в същата СВ– вх. рег.№12404, акт №27, том 46, нот. д.№6192/ 22.12.2014г., с които първият ответник „Пауерскрейн - България” ЕООД е продал на втория Т.Н.З описаните в исковата молба поземлени имоти срещу цена по двете сделки в размер общо на 18 500лв.

С обжалваното определение касационният състав е оставил без разглеждане касационната жалба на Т.З и е прекратил касационното производство на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 предл. 2 ГПК.Пвайки се на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1 ГПК във вр. с т. 2 от същия законов текст, съгласно която размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота, съставът на ВКС е посочил, че в процесния случай предмет на исковото производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са били възмездните разпореждания на ответното търговско дружество с общо 10 поземлени имота (ниви), като най-високата данъчна оценка на последната от тях е възлизала - към датата на завеждане на делото - на 4 746.70лв. Съдът е акцентирал, че към датата на завеждане на делото – 12 юни 2017 г., е била в сила предишната редакция на чл. 72, ал. 1 ГПК (преди измененията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.), предвиждаща, че „за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск”. За да приеме недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационният състав е посочил, че в конкретната хипотеза атакуваното въззивно решение на Пазарджишкия ОС се явява постановено по общо десет кумулативно съединени отменителни /конститутивни/ иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 5 000лв. и всеки един от които искове не е ревандикационен.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В константната практика на търговската колегия на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя (определение №4/05.01.2017г. по ч. т.д. №2383/2016г. на ВКС, ІІ т. о, определение №252/25.05.2018г. по ч. т.д. №1347/2018г. на ВКС, І т. о, с което е потвърдено определение №105/01.03.2018г. по т. д. №2411/20187г. на ВКС, ІІ т. о, определение №314/23.10.2019г. по ч. т.д. №2383/2016г. на ВКС, ІІ т. о и др.) се приема, че определена по правилата на чл. 69, ал. 1 т. 4 и т. 2 ГПК, цената на всеки от исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се съизмерява с данъчната оценка на отделните имоти, предмет на договорите за продажба. Както е посочено в мотивите на определение №252/25.05.2018г. по ч. т.д. №1347/2018г. на ВКС, І т. о, обективирането на покупко-продажбите на няколко имота в отделни нотариални актове не приравнява волеизявленията на страните – за разпореждане, респ. придобиване на отделния имот - на волеизявление за общата им покупко - продажба, пораждащо насрещни права и задължения само и единствено при съвкупното им прехвърляне, на общо уговорена за всички цена, като условие на сделката. В този случай не се касае за неделима, съгласно съдържанието на договора, престация, предпоставяща неделимо задължаване за прехвърляне правото на собственост върху всички имоти.

Но дори да се приеме тезата, застъпена от частния жалбоподател, че цената на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД е сбор от данъчните оценки на всичките имоти – предмет на двата нотариални акта за покупко-продажба, отново е налице недопустимост на касационното обжалване. Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД има обезпечителен характер като в конкретния случай обслужва изпълнението на задължения, поети със спогодба, уреждаща отношения между кредитор и длъжник, произтичащи от търговски сделки. Това обстоятелство предпоставя търговския характер на делото съобразно непротиворечивата практика на ВКС, включително и тази, посочена по-горе. Видно от исковата молба ищецът „Джи + Ем И. Л“ обосновава качеството си на кредитор по см. на чл. 135, ал. 1 ЗЗД със спогодбата от 12.05.2014г., с която първият ответник „Пауерскрейн - България” ЕООД е потвърждил дължимостта на задълженията му, произтичащи от незаплатени извършени доставки от ищеца, за което са били съставени данъчни фактури. Ето защо и доколкото исковите претенции на „Джи + Ем И. Л“ по чл. 135 ЗЗД целят обезпечване на вземания, произтичащи от търговски сделки по см. на чл. 286 ТЗ и тъй като сборът от данъчните оценки на имотите е 17 182.49лв., в случая е налице хипотезата по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, изключваща касационния контрол на въззивни решения по търговски дела с цена под 20 000лв. Неотносими в случая за процесуалния спор са постановките в т. 5 от ТР №5/12.07.2018г. по тълк. д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като необжалваемостта на въззивното решение произтича от императивната законова разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед искането на частната жалбоподателка за изменение на определението в частта му за разноските, частната жалба на Т.Н.З (която е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, ГПК) има характер и на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, по която компетентен да се произнесе е съдебния състав, постановил определението.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №151 от 21.08.2020г., постановено по т. д.№2144/2019г. на Върховен касационен съд, І т. о.

Делото да се изпрати по компетентност на касационния състав, постановил определение №151/ 21.08.2020г. по т. д.№2144/2019г. на ВКС І т. о., за произнасяне по молбата на Т.Н.З по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирана в частната жалба срещу определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: