Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София и на С.С, чрез адв. Д.Б против решение № 3462/22.05.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6128/2018 г.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221014002820-091-001/05.02.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер 32 283.77 лева и съответните лихви в размер на 16 139.25 лева, както и в частта, в която е изменен ревизионния акт като е намален размера на установените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за довнасяне за 2012 г. и 2013 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, на основание чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за нарушение на материалния закон и необоснованост, поради неправилно приложение на чл. 122-124 ДОПК, чл. 17, чл. 26 - 28, чл. 35, т. 6 и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ като задълженията на ревизираното лице са определени в размер по-нисък от действително дължимия. Касаторът поддържа и доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви относно облагането на доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Оспорва формирания паричен поток на ревизираното лице, като посочва, че постановеният от първоинстанционния съд краен резултат относно данъчната основа по ЗДДФЛ, е в противоречие с изложените в решението мотиви, че общ паричен поток със съпруга не следва да бъде формиран.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част...