Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 11566/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение № 8928 от 20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2653/2024г., Административен съд Пловдив, ХI-ти състав, е отхвърлил жалбата на Ц. Г. Ц. , [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [улица] , срещу Ревизионен акт (РА) № Р – 16001624000655 – 091 - 001/10.09.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 452/01.11.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив, с който допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 5 072.35 лв. и лихви – 2 495.20 лв. и за 2020 г. – 2 856.75 лв. и лихви – 1 115.63 лв.; вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 4 332.44 лв. и лихви – 2 152.28 лв. и за 2020 г. в размер на 4 259.44 лв. и лихви 1 744.11 лв.; вноски за ЗО за 2019 г. – 2 359.20 лв. и лихви – 1 161.39 лв. и за 2020 г. – 2 302.40 и лихви – 942.76 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г в размер на 1 464.00 лв. и лихви – 738.85 лв. и за 2020 г. – 1 439.58 лв. и лихви – 589.23 лв. (общо – главница 24 085.58 лв. и лихви – 10 939.45 лв.). С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 3 452лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц. Г. Ц. , [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [улица] , чрез процесуалния му представител адв. К. Т.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Пловдив е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н. П. взема становище за неоснователност на жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Ц. Г. Ц. , [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [улица] , срещу Ревизионен акт (РА) № Р – 16001624000655 – 091 - 001/10.09.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 452/01.11.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив, с който допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 5 072.35 лв. и лихви – 2 495.20 лв. и за 2020 г. – 2 856.75 лв. и лихви – 1 115.63 лв.; вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 4 332.44 лв. и лихви – 2 152.28 лв. и за 2020 г. в размер на 4 259.44 лв. и лихви 1 744.11 лв.; вноски за ЗО за 2019 г. – 2 359.20 лв. и лихви – 1 161.39 лв. и за 2020 г. – 2 302.40 и лихви – 942.76 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г в размер на 1 464.00 лв. и лихви – 738.85 лв. и за 2020 г. – 1 439.58 лв. и лихви – 589.23 лв. (общо – главница 24 085.58 лв. и лихви – 10 939.45 лв.). Съдът е описал издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, той и другите документи са подписани с валидни електронни подписи, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Възраженията на жалбоподателя за допуснати такива са приети за неоснователни.

Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалния закон. На стр.4 – 8 от решението е възпроизведена фактическата обстановка по спора относно определените задължения по ЗДДФЛ. Отбелязано е, че ревизията е повторна след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт № Р-16001623001790-091-001/27.10.2023 г. (л.322, т.2), който е отменен с Решение № 9/11.01.2024 г. ( л.887, т.4) на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив. Посочено е още, че ревизираното лице Ц. Г. Ц. е местно физическо лице, че е собственик на няколко еднолични дружества с ограничена отговорност, като за ревизираните периоди не е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Възпроизведени са извършените процесуални действия по събиране на доказателства, констатациите, че задълженото лице без да реализира доходи е извършвало значителни разходи, преимуществено за финансиране на едно от дружествата му – „Бг фуудс инвест“ ЕООД, дадените обяснения и представени доказателства за получени дарения и заеми от родителите и физическото лице Б. К., констатациите на ревизиращите за недоказване на реално получаване на посочените суми от 57 200лв. от Г. Ц., 37 800лв. от Б. Ц. и от 29 700лв. от Б. К.. Посочено е и това, че при тези данни ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. ДОПК, констатациите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.2,4 и 7 ДОПК , начина на определяне на данъчната основа и задълженията по ЗДДФЛ.

На стр.8 – 11 от решението са възпроизведени констатациите на ревизионния акт относно установените задължения по КСО и ЗЗО. Отбелязано е какви факти и обстоятелства са установени за задълженията относно осигуряванията в притежаваните от него дружество, за кои периоди са подавани декларации, размери на внесени осигуровки и прочие. Посочено е, че за 2019г. и 2020г. е изградена констатация, че лицето е получавало доходи по ЗДДФЛ, които не са декларирани, като по силата на чл.124а ДОПК върху тях се дължат осигурителни вноски ведно с прилежащи лихви за забава.

В мотивите на решението са възпроизведени и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в посочените два варианта, според които не е налице превишение на разходите над приходите, както и показанията на разпитаните свидетели Б. К. и Б. Ц..

От стр.11 и сл. от решението са изложени мотивите на съда по законосъобразността на акта. Систематизирани, същите се изразяват в следното: 1. Възпроизведени са относимите разпоредби на ДОПК относно провеждане на особените ревизии, разпределяне на доказателствената тежест и прочие. 2. Посочените са констатациите, че жалбоподателят е местно физическо лице, че за процесните периоди 2019г. – 2020г. няма подадени декларации по чл.50 ЗДДФЛ, а през същото време е извършвал разходи в значителни размери, преимуществено изразяващи се във финансиране на притежавани от него еднолични дружества. 3. Посочено е, че в хода на ревизията задълженото лице не е представил никакви доказателства относно установяване на основата за облагане с данъци. 4. Отбелязано е и това, че при тези обстоятелства е обоснован извод, че са налице хипотези по чл.122,ал.1, т.2, 4 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. 5. Съдът е приел, че обосновано на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са приели, че двамата родители на лицето – Ц. Ц. и Б. Ц. не са разполагали съответно с 57 200лв. за първия и 37 800лв. за втория, за да могат да дарят същите на сина си, съответно че лицето Б. В. К. не е разполат със сумата от 29 700лв., които да даде в заем на Ц. Г. Ц.. Изложени са мотиви, че съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. Ц. и Б. К., тъй като те са твърде общи, не дават конкретика относно посочените суми, отделно от това те са в противоречие с други събрани доказателства по делото. На отделен ред са изложени и аргументи защо според съда представените договори за дарение и за заем са новосъздадени в подкрепа на защитната теза на ревизираното лице. 6. Изложени са мотиви, че ревизираното лице е декларирало в хода на ревизията, че не разполага с доходи в страната, а в същото време е установено извършване на значителни разходи, като това несъответствие /разминаване между приходи и разходи е онагледено в съставените таблици на ревизионния доклад. 7. Изложени са и мотиви, защо съдът не кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид изложеното от първоинстанционния съд са направени следните изводи:

1. При липсата на писмени доказателства /разписки, банкови извлечения и пр./, които без никакво съмнение биха съставлявали годни писмени доказателства по смисъла на чл.49 от ДОПК и биха могли да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице следва, че не съществуват никакви облигационни отношения между ревизираното лице и сочените като дарители и заемодател лица, поради което средствата в размер на 29 700.00 лв. и дарените от родителите средства в общ размер на 95 000.00 лв. са с недоказан произход.

2 Предвид липсата на доказателства, както за налични доходи в патримониума на сочените по-горе три лица към процесния ревизиран период, така и за доказателства за предаването на средствата, включително и чрез деклариране по реда на ЗМДТ, правилно административният орган не е признал даренията от родителите на жалбоподателя и заемите от приятеля.

3.Неоснователни са възраженията в насока, че договорите за дарение са годни писмени доказателства по смисъла на чл.49 от ДОПК.

4. Органите по приходите правилно са определили началното салдо, както и са приложили правилен метод за определяне на ДО за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ; анализът на доказателствата, извършен в настоящото съдебно производство напълно потвърждават формираните изводи.

На отделен ред на стр.18 – 19 от решението са изложени мотиви защо съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че нормата на чл.122 ДОПК не е приложима за установяване на данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. Като неоснователно е определено и възражението на жалбоподателя относно определянето на паричните потоци и на съставената по реда на чл.122,ал.2 ДОПК данъчна основа.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно определените задължения за задължителни осигурителни вноски са изложени на стр.21 и сл. от решението. Възпроизведена е правната рамка – нормативните актове, които уреждат тези задължения, особената разпоредба на чл. 124а ДОПК, която посочва, че нормите на чл.122- 124 ДОПК се прилагат и по отношение на установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски. На отделен ред са обосновани изводи защо съдът намира за основателни констатациите на ревизиращите органи, че през процесните данъчни периоди ревизираното лице е упражнявало трудова дейност в „Арбанаси груп“ ЕООД и „БГ фуудс инвест“ ЕООД и установените недекларирани приходи са от трудова дейност. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че при издаването на ревизионния акт не е съобразено тълкувателно решение № 2/02.02.2022г., постановено по т. д. № 8/2020г.

Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд Пловдив e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Ц. Г. Ц. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че по същество първоинстанционният съд е възпроизвел тезата на органите по приходите, без да съобрази доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства. Поддържат се оплаквания, че необосновано на събраните по делото доказателства решавиящият съд е приел, че са налице хипотези по чл.122,ал.1, т.2, 4 и 7 ДОПК, обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред, че неправилно е прието, че задълженото лице не е получило реално парични средства в размер на 57 200лв. от Г. Ц., в размер на 37 800лв. от Б. Ц. и в размер на 29 700лв. от Б. К.. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон относно определените с ревизионния акт задължения за осигурителни вноски, като изводите на административния съд в тази насока са в противоречие с тълкувателно решение № 2/02.02.2022г. на ВАС , постановено по т. д. № 8/2020г.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор, че проведеното ревизионно производство е повторно, след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт № Р-16001623001790-091-001/27.10.2023 г. (л.322, т.2) е отменен с Решение № 9/11.01.2024 г. ( л.887, т.4) на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив. В хода на ревизията е установено наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т.2,, т.4 и т.7 ДОПК – т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; и т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

С оглед становищата на страните като основни спорни въпроси между тях първоинстанционният съд е определил налице са условия за провеждане на ревизията по особения ред; правилно е определена данъчната основа, въз основа на която са определени задължения, в това число получило ли е задълженото лице парични средства в размер на 57 200лв. от Г. Ц., в размер на 37 800лв. от Б. Ц. и в размер на 29 700лв. от Б. К.; правилно ли са определени задълженията за осигурителни вноски.

По изложените по-горе подробни мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и е обоснован на събраните в хода на ревизията доказателства, а възраженията на задълженото лице се явяват неоснователни.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон .

В хода на ревизията е установено, че през ревизираните данъчни периоди 2019г. и 2020г. задълженото лице е собственик на няколко еднолични дружества с ограничена отговорност и че същото не е подавало декларации по чл.50 ЗДДФЛ за реализирани доходи. Установено е още, че през процесните периоди ревизираното лице е извършило разходи, основно за финансиране на притежаваното от него дружество „БГ фууд инвест“ ЕООД, като през 2019г. е внесъл в каса на дружеството сумата от 50 000лв., а през 2020г. сумата от 127 000лв. В хода на ревизията от задълженото лице са дадени обяснения, че въпросните парични средства са получени в дарение от родителите му – съответно в размер на 57 200лв. от баща му Г. Ц., в размер на 37 800лв. от майка му Б. Ц. и получени заеми в размер на 29 700лв. от физическото лице Б. К., с които средства е финансирал дейността на дружеството и е покривал разходите си за живот и издръжка. На база на събрани в хода на ревизията доказателства /описани на стр. 6 и 7 от първоинстанционното решение/ органите по приходите са приели, че родителите на лицето не са притежавали такива суми, които да дарят на сина си, съответно Б. К. не е разполагал с такива суми, които да предостави в заем. Изградена е констатация, че към началото на ревизирания период – 01.01.2019г. лицето е разполагало с парични средства в брой в размер на 5 000лв. , като при съпоставка на получените доходи и извършените от него разходи е установено нарастване на имущественото му състояние – за 2019г. в размер на 60 680,53лв. и за 2020г. в размер на 38 575,52лв. , което положително изменение се формира от предоставените парични средства в „БГ фуудс инвест“ ЕООД. На база на това са направени констатации за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2, 4 и 7 ДОПК, поради което ревизията следва да бъде проведена по особения ред, в това число данъчната основа е определена по реда на чл.122,ал.2 ДОПК.

При така изложените факти и обстоятелства правилно административният съд е приел, че са налице посочените хипотези на чл.122,ал.1 ДОПК и изградените в тази насока констатации са обосновани на събраните в хода на ревизията доказателства и не се опровергават от доказателствата, ангажирани от жалбоподателя.

Като свързани с изводите в тази насока, не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, свързани с изводите на административния съд относно получаване на въпросните парични суми от родителите и Б. К..

В хода на ревизията задълженото лице е дало обяснения относно получените суми от родителите и физическото лице Б. К.. В тази връзка в хода на ревизията са извършени процесуални действия насочени към установяване на обстоятелството, дали въпросните лица са притежавали такива парични средства, които могат да дарят, съответно да предоставят в заем на Ц. Ц.. По отношение на бащата е установено, че през периода 2016г - 2017г. срещу него е имал образувано изпълнително дело, като част от сумите по нето са изплатени от майката Б. Ц.. Според свидетелските показания на последната бащата се е пенсионирал като военен през 2003г. и получените 20заплати обезщетение са дадени още тогава за бизнеса на Ц. Ц.. По отношение на майката Б. Ц. е установено, че през 2019г. е превела на сина си сумата от 21 500лв. за покупка на жилище, че е захранвала банковата си сметка в „С. Ж. Е. Банк“ АД през 2020г. със суми в размер на 57 487,08лв. , както и е заплащала комунални разходи, в това число тези на сина си. В хода на ревизията са установени и получените доходи от майката в годините преди 2019г. Задълженото лице е предоставило в хода на ревизията три броя договори за получени парични суми в размер на по 9 900лв. от Б. В. К. съответно от 15.06.2018г., 15.12.2019г. и от 15.12.2020г.Въпреки отправеното искане, от последния не са представени документи за предоставените парични заеми по трите договора.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че при така събраните доказателства не доказват, че родителите и физическото лице са имали възможност да предоставят въпросните суми в дарение /заем на ревизираното лице. Б. Ц. и Б. К. са разпитани като свидетели пред първоинстанционния съд, който не е кредитирал показанията им с аргумент, че са твърде общи, не посочват конкретика по отношение на въпросните суми – къде са съхранявани, как са били предоставени и прочие. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК споделя изводите на административния съд в тази насока. Съгласно чл.172 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на§2 ДР ДОПК и чл.144 АПК, показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая, подобно на некредитирането на заключението, решаващият съд е изложил също мотиви защо не следва да се кредитират показанията на двамата свидетели. Като допълнителни основания в тази насока следва да бъде посочено, че тези показанията на опровергават събраните в хода на ревизията доказателства относно притежаваните от лицата парични средства към посочените периоди и възможност да дарят/съответно да дадат в заем такива.

Направените оплаквания на касатора, свързани с некредитиране на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не могат да бъдат споделени. Експертизата е допусната с определение от съда и същата е дала варианти на задълженията, по-точно варианти за отсъствие на задължения поради липса на недостиг на парични средства, в случай, че бъдат приети за доказани твърденията на задълженото лице, че към 01.01.2019г. е получил въпросните парични суми от родителите те и приятеля си. Тъй като съдът е приел за недоказани тези твърдения на страната, същият е изложил мотиви, че няма да кредитира заключението на вещото лице . При условията на чл.202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК решаващият съд е изложил надлежни мотиви защо не възприема заключението, които мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция. Така или иначе заключението е дадено като вариант, с оглед на това дали ще бъдат приети за доказани възраженията на задълженото лице, и след като тези възражения са приети за недоказани, решаващият съд правилно не е кредитирал заключението.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция възприема напълно изводите на първоинстанционния съд относно представените от жалбоподателя писмени доказателства относно получените в дарение и заем парични суми. Съобразявайки всички събрани по делото доказателства, обстоятелството, че въпросните договори са представени едва при повторната ревизия, както и че лицето не е дало първоначално обяснение относно получаваните от него сума, правилно е прието, че въпросните доказателства са съставени за да обслужат защитната теза на страната.

Другата група основни оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон, относими относно определените с ревизионния акт задължения за задължителни осигурителни вноски. Навеждат се доводи, че в случая не е доказано по несъмнен начин, че е налице укрит доход от трудова дейност, за да бъдат определени задължения за задължителни осигурителни вноски върху него.Твърди се още, че в тази част решението е в противоречие с тълкувателно решение № 2/02.02.2022г., постановено по т. д. № 8/2020г.

Направените оплаквания са неоснователни.

В хода на ревизията е установено, че за процесните 2019г. и 2020г. задълженото лице Ц. Ц. е получил облагаеми доходи по ЗДДФЛ, които не са декларирани, и за които се дължат осигурително вноски съгласно чл.124а ДОПК. Лицето е уведомено, че осигурителния доход ще бъде определен при условията на чл.1222 – 124 ДОПК.

С Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, издадено във връзка с противоречива съдебна по прилагане на нормите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7, ал. 2 ДОПК и чл. 124а ДОПК е прието, че : 1. Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. 2. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.

В конкретния случай на база на събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че ревизираното лице Ц. Г. Ц. е упражнявало дейност в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Арбанаси груп“ ЕООД и „БГ Фууд инвест“ ЕООД, същият е подал декларации по чл.1,ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които е декларирал начало на дейност като собственик на капитала на ЕООД. Установено е още, че са подадени декларации образец № 1 и образец № 6 и лицето се е осигурявало като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, като двете дружества са подали ГДД по чл.92 ЗКПО за 2019г. и 2020г., с които са декларирани приходи от основна дейност с КИД 5610 - /дейност на ресторанти за бързо хранене/, като дейността се упражнява последователно от двете дружества в едни и същи обекти, като за отчитане на оборотите от дейността на дружествата са регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП. За ревизираните периоди задълженото лице посочва, че е получавал минимални доходи, като финансирал дейността на дружествата и се е издържал със средства, дарение от родителите му и заем, получен от физическо лице. По изложените по-горе мотиви се установява и приема, че въпросните лица не са имали възможност да дарят или да дадат в заем сочените от ревизираното лице суми. При така изложените обстоятелства административният съд правилно е приел за обосновани констатациите на ревизионния акт, че в случая става въпрос за укрити приходи от трудова дейност, върху които се дължат задължителни осигурително вноски по силата на възпроизведената в ревизионния акт и решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив правна рамка на задължителните осигурителни вноски. В случая изводът за наличие на прикрит доход от трудова дейност не е изграден на база на предположения, каквито доводи са развити в жалбата, а на база на анализ на конкретни факти и обстоятелства, като констатациите в тази насока не са опровергани от задълженото лице.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на осн. чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ Пловдив разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 452лв. , съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8928 от 20.10.2025г. на Административен съд – Пловдив,ХI-ти състав, постановено по адм. д. № 2653/2024г.

ОСЪЖДА Ц. Г. Ц. , [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [улица] , да заплати на Национална агенция по приходите София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 3 452 /три хиляди четиристотин петдесет и два/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ