Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационни жалби на Ц.Х против решение от 08.06.2018г., постановено по адм. д. № 31/2018 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на О. В не изразява становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на Ц.Х против писмо от 25.01.2018 г. на кмета на О. В, в което е обективиран отказ за закупуване на ведомствено жилище - общинска собственост.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като в същия са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Правилно съдът приема, че при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателката е настанена под наем във ведомствено жилище, общинска собственост, в качеството и на служител на Регионално управление на образованието - Видин. Съгласно чл. 4 от договора за наем същият е със срок на действие до прекратяване на трудовото/служебното правоотношение на наемателя. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено по взаимно съгласие на 02.12.2016 г. Със заповед от 08.01.2018 г. на кмета на О. В е прекратено наемното правоотношение с Ц.Х, а с молба от 23.01.2018 г. същата сезира кмета на общината с искане за закупуване на процесното жилище. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. В случая несъмнено не са налице изискванията на чл. 47, т. 1 и 2 ЗОС, не е налице и хипотезата на чл. 47, т. 3 ЗОС, съгласно която общинските жилища, предназначени за продажба могат да се продават на лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Правилно съдът приема, че не са налице изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет Видин, тъй като жалбоподателката няма осем години стаж без прекъсване в съответното ведомство. Напротив от събраните по делото доказателства е установено, че последната подава заявление за закупуване на жилището след повече от една година от прекратяване на служебното й правоотношение и след прекратяване на наемното й правоотношение. Законосъобразен е изводът на съда, че жилището, в което е настанена Хаджигеоргиева е ведомствено и не е предназначено за продажба. Фактът, че РУО изразява становище, че след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката не се нуждае от ведомствено жилище е ирелевантен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства същото да е предназначено за продажба по предвидения за това в закона ред. Обстоятелството, че жалбоподателката през 2014 г. е картотекирана като нуждаеща се също не обосновава незаконосъобразност на отказа за продажба на жилището, тъй като картотекирането й и дава право да бъде настанена в общинско жилище, но не и да закупи ведомственото такова, което обитава и в което е настанена като служител на РУО, а не като картотекирано лице, с установени жилищни нужди. Законосъобразно съдът приема, че в случая не е налице и решение на общинския съвет за промяна на предназначението на жилището и за определянето му за продажба. Общинските жилища могат да бъдат продавани на лицата по чл. 47 ал. 1 т. 3 от ЗОС (други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОС), ако преди това тяхното предназначение от жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди или ведомствени жилища бъде променено с решение на общинския съвет в жилища за продажба, съобразно потребностите в общината. Доказателства по делото в тази насока не са ангажирани, а и не се твърди, че процесното жилище е с променено предназначение – за продажба. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорения отказ първоинстанционния съд постановява решение в съответствие с материалния закон.

Доводите в касационните жалби, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е влязла в сила, тъй като същата е обжалвана, са неоснователни. С влязло в сила решение на 11.12.2018 г. жалбата на Ц.Х срещу заповедта за прекратяване на наемното й правоотношение е отхвърлена.

Доводите, че жалбоподателката е извършила цялостен ремонт на жилището са неотносими към законосъобразността на обжалвания административен акт, тъй като същите са въпрос на облигационни отношения между страните по наемното правоотношение.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 01.03.2018 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При липса на доказателствени искания за съда не съществува задължения да събира и изисква доказателства от трети неучастващи в делото лица.

Приложените в касационното производство доказателства не следва да се обсъждат, тъй като същите са неотносими към спора и не са свързани с касационните основания за отмяна на обжалваното решение.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.06.2018г., постановено по адм. д. № 31/2018 г. по описа на Административен съд гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.