11Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

София, 30.01.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №1781 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 9420/20.12.2024г., подадена от Н. Х. П. и Е. Х. Т. (починала на 23.06.2025г. и заместена от своите наследници по закон Н. П. Т. и П. Й. Т.), чрез процесуалния представител адвокат Д. Л. от САК, срещу решение № 532/14.10.2024г. по в. гр. д. № 472/2024г. на Врачанския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение № 260038/27.11.2023г. по гр. д. № 392/2019г. на Районен съд-Мездра, в частта, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, pег. 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК, с район на действие PC – М., а именно нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], имот [№] , нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот № [№], зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот № 036045, нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№], нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], както и в частта, с която е признато за установено по отношение на М. И. Д., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., peг. № 614 на НК с район на действие PC-М., а именно: нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№] и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот № [№], и в частта, с която е осъден М. И. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Х. Т. и Н. Х. П. на 2/6 ид. части от недвижими имоти: нива с площ от 1.201 дка. в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№] и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], предмет на нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК с район на действие РС – М., както и в частта, с която е отменен на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, рег. № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК с район на действие РС М., в частта му, касаеща 2/6 идеални части от процесиите имоти - нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], имот [№], нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№], нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№] и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за разноските, с което е осъден М. И. Д. да заплати на касаторите Е. Х. Т. и Н. Х. П. направените от тях разноски пред първата инстанция в размер на 750, 00 лв.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .

Молят обжалваното решение да бъде обезсилено, респ. отменено и вместо това исковите претенции бъдат уважени със законните последици.

Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът К. С. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Д. И. от САК, изразява становище, че първоинстанционното решение по отношение на него е влязло в сила като необжалвано. Ответникът М. И. Д. не е изразил писмено становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С определение №4947/30.10.2025г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Врачанския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, предложение 2 ГПК с цел проверка правилността на изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск на ненадлежни страни.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

С постановеното на 27.11.2023г. решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на К. С. Ц., че Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. са съсобственици на общо 5/6 идеални части от недвижимите имоти, предмет на н. а.№88, том І, рег.№379, дело №71/2014 на нотариус В. С. с рег.№647 на НК, с район на действие РС-М., а именно: нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], имот [№], нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№], нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], като е взел предвид, че в хода на производството по делото първоначалният ответник Н. В. П. е починал и на негово място е конституиран наследникът му по закон К. С. Ц.. Признал е също така за установено по отношение на М. И. Д., че Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. да собственици на общо 5/6 идеални части от следните недвижими имоти, предмет на н. а.№61, том ІІІ, н. д.№277/2014г. на нотариус Х. А., рег.№614 на НК с район на действие РС-М., а именно: нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№] и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], и е осъдил М. И. Д. да предаде на Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. владението върху признатите им 5/6 идеални части от тези имоти. Наред с това на основание чл. 537, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е отменил и н. а.№88, том І, рег.№379, дело №71/2014г. в частта, касаеща 5/6 идеални части от процесните имоти и според изхода на спора е присъдил в полза на Е. Х. Т. и Н. Х. П. направените разноски.

Прието е за установено, че с решение № 104/10.11.1999г., изд. от ПК-гр. Р., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 01691/18.02.1992г., с влязъл в сила план за земеразделяне, е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Н. П. върху процесните недвижими имоти. Съобразено е, че В. П. Ц. е починал на 21.12.1985г., като Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П., Й. В. П. и Н. В. П. са негови наследници по закон.

Въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд е подадена от М. И. Д. с твърдението, че направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни. Въпреки това с обжалваното решение въззивният съд е обезсилил като недопустимо решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от всички недвижими имоти, предмет на нотариален акт за собственост на недвижими имоти [№] том 1, pег. 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК, с район на действие PC – М..

Произнасяйки се по така подадената въззивна жалба, въззивният съд е посочил, че районният съд е сезиран с предявени от Т. Т. Д. против Н. В. П., М. И. Д., Е. Х. Т. и Н. Х. П. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК. Посочено е, че с молба вх.№ 260240/03.05.2022г. ответникът К. С. Ц., конституиран на мястото на починалия си наследодател Н. В. П., е посочил, че признава исковете, тъй като ги счита за вероятно основателни. Прието е, че направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК. Изложени са съображения, че решението, основано на признание на иска, може да се постанови само, ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим.

Посочено е, че в хода на производството пред първата инстанция, с определение от 30.06.2022г. са конституирани като ищци по делото по тяхно искане Н. Х. П., Е. Х. Т. и Й. В. П..

Прието е, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., са съсобственици на общо 4/6 ид. части от всички недвижими имоти, предмет на нотариален акт за собственост на недвижими имоти [№] том 1, рег. 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С., както и в частта, с която е признато за установено по отношение на М. И. Д., че Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. са съсобственици на общо 4/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А. и ответникът М. И. Д. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., на 4/6 ид. части от недвижимите имоти.

Изложени са съображения, че съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентиращ принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, по непредявен иск, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

Посочено е, че в процесния случай с исковата молба ищцата Т. Т. Д. е предявила против ответниците Н. В. П. и М. И. Д., искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК, за признаване за установено по отношение на Н. В. П., че тя е собственик на 1/4 ид. част от нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], имот № 095013, нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№], нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№], нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], а по отношение на М. И. Д., че е собственик на 1/4 ид. част от нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№] и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№] и да бъде осъден М. И. Д. да й предаде владението върху нива от 5.799 дка, нива от 1.201 дка, нива от 3.002 и нива 5.492 дка, както и да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, pen № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С..

Посочено е, че в първото съдебно заседание, проведено на 30.06.2022г., при доклада на делото по чл. 146 ГПК, съдът е квалифицирал исковете като такива по чл. 108 ЗС, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК и със същото определение е конституирал като ищци Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., по тяхно искане. Констатирано е, че в обстоятелствената част и в диспозитива на първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл, като признал за установено в отношенията между страните, че ищците Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П., и Й. В. П. са съсобственици на общо 5/6 ид. ч. от процесните поземлени имоти, осъдил ответника М. Д. да им предаде владението върху 5/6 ид. ч. на част от тях и отменил констативния нотариален акт за собственост, в частта касаеща 5/6 ид. ч. от имотите.

Прието е, че в обстоятелствената и петитумната част на подадената от Т. Т. Д. искова молба не се установяват заявени наследствени права от Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., върху процесните имоти, като същите не са приподписали тази искова молба лично или чрез упълномощен адвокат по отношение на техните права. Изложени са съображения, че при предявяване на иск по чл. 108 ЗС от един съсобственик, в случая от Т. Т. Д., останалите съсобствениците Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. не са задължителни другари в процеса. При предявен иск от няколко лица в качеството им на наследници на починалия титуляр на правото - те са обикновени другари, тъй като всеки от тях има самостоятелно материално-правно положение по своята претенция. Посочено е, че в исковата претенция липсва каквото и да е било конкретизиране в полза на кого и срещу кого, както и по отношение на кои точно имоти следва да бъде признато правото на собственост, респективно кой, на кого и какво следва да предаде. Прието е, че петитумът е останал неконкретизиран, предвид обстоятелството, че не било уточнено по отношение на всеки един от ищците каква идеална част от имотите се претендира. Прието е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искове на конституираните ненадлежни страни в процеса Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П., поради което постановения по тези искове съдебен акт е недопустим и следва да се обезсили, а производството по делото в тази част да се прекрати.

В частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П. са собственици на общо 2/6 идеални части от нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], представляваща имот [№]; нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], представляваща имот [№]; зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], представляваща имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], имот [№] обжалваното решение е недопустимо. В останалата обжалвана част въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Както вече беше посочено по-горе въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение от К. С. Ц., конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия първоначален ответник Н. В. П., не е била подадена. Въззивният съд следователно не е разполагал с правомощията да преценява допустимостта и правилността на първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения срещу Н. В. П., заместен от своя наследник по закон К. С. Ц., иск за установяване право на собственост по отношение на имотите, с които последващо съставянето на н. а.№88, том І, рег.№379, н. д.№71/2014г. разпореждане в полза на М. И. Д. не е било извършвано. С правомощия да се произнесе и по спора за правата на К. С. Ц. въззивният съд е разполагал само по спора за принадлежността на правото на собственост върху имотите, които след съставянето на н. а.№88/2014г. са били прехвърлени на М. И. Д. чрез договор за покупко-продажба, обективирана в н. а.№61, том ІІІ, н. д.№277/2014г., тъй като по отношение на тези имоти изводите на съда досежно правата на предявилите иска лица следва да бъдат еднакви както по отношение на прехвърлителя, така и по отношение на приобретателя.

Когато едно лице предявява иск за признаване правото му на собственост по отношение на няколко ответника, един от които е прехвърлил правото на собственост върху спорния имот преди предявяването на иска, извеждайки при това претендираното право на собственост от едно и също основание спрямо всички ответници, решението на съда по отношение на всички ответници (прехвърлител и приобретател) за принадлежността на спорното право към патримониума на ищеца следва да бъде еднакво. Другарството в тази хипотеза е факултативно, но необходимо предвид факта на съвместното предявяване на искове от претендиращото правото на собственост лице както спрямо прехвърлителя, така и спрямо приобретателя по сделката.

По тези съображения по реда на чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде обезсилено.

При извършването на преценка по правилността на въззивното решение в останалата обжалвана част следва да бъде съобразено следното:

При спор за собствеността върху сънаследствен имот, правото на собственост върху който е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, наследниците на лицето, което е притежавало правото на собственост върху този имот преди обобществяването му, са обикновени другари. Всеки един от тях брани правото на собственост върху идеалната част от имота, която твърди, че притежава, самостоятелно. При предявяването на иск за предаване на владението върху целия или върху част от имота само от един от сънаследниците, останалите не са задължителни другари, дори да са посочени в исковата молба. Не съществува пречка обаче останалите сънаследници да встъпят в производството по делото като главни страни по реда на чл. 225 ГПК като предявят иск за правата си срещу двете спорещи страни. Ако сънаследниците на първоначалния ищец заявят с писмена молба правата си само спрямо ответниците по първоначалната искова молба, без да отричат правата на ищеца, а напротив като се позовават на вече изложените в първоначалната искова молба факти, претенцията им следва да бъде възприета като първоначално заявена. Такава претенция може да бъде служебно съединена от съда с първоначално заявената в едно производство с цел издаване на общо решение, ако претенциите имат връзка помежду си.

В настоящия случай, макар претенцията на Н. Х. П. и Е. Х. Т. да не е заявена самостоятелно в отделен исков процес, а да е обективирана в подаден от тях отговор на първоначалната искова молба, същата съдържа фактите и обстоятелствата, на които тези лица се позовават (решение №104/10.11.1999г. на ПК-гр.Р. и представени удостоверения за наследници), както и оспорване правата на Н. В. П., обективирани в н. а.№88, том І, дело №71/2014г. и на обема от права, придобити от М. И. Д. по сключения на 06.08.2014г. договор за покупко-продажба, и съответното искане за признаване правото им на собственост върху процесните имоти съобразно идеалните им части, посочени в обстоятелствената част на изявлението (1/6 идеална част за Е. Х. Т. и 1/6 идеална част за Н. Х. П.) и за предаване на владението на тези идеални части. Конституирайки Е. Х. Т. и Н. Х. П. като ищци в производството с протоколно определение от 30.06.2022г. при съобразяване и на подадената от тях молба от 18.10.2021г., първоинстанционният съд е съединил техните претенции за общо разглеждане с първоначално заявената. При тези данни изводът на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск на ненадлежни страни, следва да се приеме за неправилен.

По реда на чл. 293, ал. 3 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за постановяване на решение по същество по подадената от М. И. Д. въззивна жалба, вкл. в частта, с която са признати права по отношение на К. С. Ц.. По реда на чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за присъждане на направените по делото разноски, вкл. в производството пред ВКС.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 532 от 14.10.2024г. по в. гр. д. № 472/2024г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение №260038 от 27.11.2023г. по гр. д.№392/2019г. на Районен съд-Мездра в частта, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П. са собственици на общо 2/6 идеални части от нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], както и в частта, с която е признато за установено по отношение на М. И. Д., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., peг. № 614 на НК с район на действие PC-М., а именно: нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№] и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], и в частта, с която е осъден М. И. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Х. Т. и Н. Х. П. на 2/6 ид. части от недвижими имоти: нива с площ от 1.201 дка. в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№] и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№], предмет на нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК с район на действие РС – М., както и в частта, с която е отменен на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, рег. № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК с район на действие РС М., в частта му, касаеща 2/6 идеални части от нива с площ от 5.799 дка, в местността „О.“ в землището на [населено място], имот [№]; нива с площ от 1.201 дка, в местността „Р.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива с площ от 3.002 дка, в местността „Грамадите“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и нива с площ от 5.492 дка, в местността „В. пърдище“, в землището на [населено място], имот [№] и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за разноските, с което е осъден М. И. Д. да заплати на касаторите Е. Х. Т. и Н. Х. П. направените от тях разноски пред първата инстанция в размер на 750, 00 лв. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Врачанския окръжен съд.

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 532 от 14.10.2024г. по в. гр. д. № 472/2024г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение №260038 от 27.11.2023г. по гр. д.№392/2019г. на Районен съд-Мездра в частта, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П. са собственици на общо 2/6 идеални части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт за собственост на недвижими имоти [№] том 1, pег. 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК, с район на действие PC – М., а именно нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]20; зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]5 и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижими имоти [№], том І, рег.№379, дело №71/2014г. на нотариус В. С., рег.№647 на НК с район на действие РС-М. в частта му, касаеща нива от 8.600 дка, в местността „С.“ в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№]; зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№], и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на [населено място], съставляваща имот [№].

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: