№ 1188

гр. София, 13.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 540 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. Ж. Б., чрез адв. С. П., срещу определение № 12865 от 19.08.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 8446/2024 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено определение № 2787 от 18.01.2024 г., постановено по гр. д. № 33141/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането за изменение на определение № 38452 от 27.10.2023 г., постановено по гр. д. № 33141/2021 г. на Софийски районен съд, в частта му за разноските. Вместо него първоинстанционното определение е изменено, като е осъден Р. Ж. Б. (конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса негова майка В. Б. А. и ищца по делото) да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „Инвестиционна компания“ АД - ответник по делото, вместо първоначално посочената сума от 800лв., сумата от 700 лв., представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната му част определението е неправилно и следва да се измени определението за разноски, като се присъдят само такива в размер на 100лв., която сума смята, че действително съответства на осъществената от процесуалния представител на ответника защита по делото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Поставят се въпросите: 1. Допустимо ли е да бъде оставено без разглеждане направено своевременно искане за преценка за прекомерност на адвокатския хонорар от въззивния съд при изложени аргументи, подкрепящи направеното искане? 2. Следва ли да бъде извършена преценка за прекомерност на адвокатския хонорар при своевременно направено възражение за наличие на такава по отношение на присъдения адвокатски хонорар, като се съобрази в тази връзка практиката на СЕС? 3. Какъв следва да е критерият за разумност и пропорционалност на разноските, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда? Следва ли при съобразяване на критерия разумност и пропорционалност съдът да съобрази и цената на иска? Позовава се на постановките в ТР №6/2012 г. т.3 на ОСГТК на ВКС и решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, на която смята, че въззивното определение противоречи.

Ответникът по жалбата „Инвестиционна компания“ АД в писмен отговор оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Настоящият спор касае размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответника пред първата инстанция в производство по искове срещу него за прогласяване нищожност на разпореждане от 10.02.2021 г. и определение от 10.02.2021 г., постановени по ч. гр. д. № 13557/2020 г. на СГС, което е прекратено поради недопустимост на предявените претенции. Производството е прекратено след връчване на препис от исковата молба, размяната на книжа, уточняване на исковата молба и подаването на отговор от ответника „Инвестиционна компания“ АД, на когото са присъдени направените разноски в размер на 800 лв.-за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие с адв. Д. от ВАК. Определението за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея производството - гр. дело №33141/2021 г. по описа на СРС поради недопустимост на предявените от В. Б. А. искове с правно основание чл.270, ал.2 ГПК е влязло в сила.

В обжалваното определение, въззивният съд, за да уважи частично частната жалба и искането на ищцата за изменение на определението за разноските по делото и които тя следва да понесе, при направено възражение и за прекомерност на същите, е приел, че съгласно представения договор за правна защита и съдействие ответникът е заплатил на своя адвокат възнаграждение в размер на 800 лв. Същевременно в списъка за разноски по чл. 80 ГПК фигурира сумата от 700 лв. Въззивният съд е приел, че дължима е именно сумата, посочена в списъка за разноските, тъй като той представлява и претенцията на страната за разноски. Анализирал е разпоредбата на чл. 80 ГПК и е стигнал до извода, че според текста й на присъждане подлежат не просто действително направените разноски, а само включените в списъка, когато такъв е представен. Поради изложеното въззивният състав е изменил първоинстанционното определение за разноските и е присъдил на ответника сумата от 700 лв.

Настоящият състав на ВКС счита, че касационно обжалване следва да се допусне по въпроса относно задължението на съда да извърши преценка за прекомерност на адвокатския хонорар при своевременно направено възражение за наличие на такава и в тази връзка за съответствие и с посочената практика в частната касационна жалба. По допуснатия въпрос следва да се има в предвид следното: С оглед на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, а с оглед на чл.78, ал.4 ГПК има право и на разноски при прекратяване на делото. В случай, че не е проведено открито съдебно заседание в производството и не е връчван отговор на исковата молба на ищеца и производството е прекратено в закрито съдебно заседание с присъждане на разноските в тежест на ищеца с молбата му по чл.248, ал.1 ГПК и в срока за предоставената възможност да иска изменение на акта на съда в частта за разноските в същия срок може и да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Същото се явява допустимо, следва да бъде разгледано и на преценка подлежи неговата основателност или не с оглед конкретните данни по делото. В тази връзка според разясненията в т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по т. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед на чл.78, ал.5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност по делото. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност.

В конкретния случай няма спор, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от ищцата с молбата за изменение на първоинстанционното определение по реда на чл. 248 ГПК. Същото е направено своевременно, доколкото по делото не са провеждани открити съдебни заседания, а същото е прекратено с определение в закрито заседание (в този смисъл е трайната практика на ВКС, напр. определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о., определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о., служебно известни на настоящия състав), поради което следва да се приеме, че правото на ищцата да оспорва размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, е упражнено надлежно. Възражението за прекомерност е поддържано и във въззивното производство, но неправилно не е било обсъдено в мотивите на обжалвания акт на въззивния съд. Същото следва да се обсъди предвид изложеното в настоящото производство и след като не се налага събиране на доказателства. При преценка относно размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът следва да съобрази конкретно от една страна това, че в случая делото, касае спор между страните по предявените от ищцата искове по чл.270 ал.2 ГПК за нищожност на посочените актове на съда, не се отличава с фактическа и правна сложност и от друга страна обемът на извършените действия, изготвяне на отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание с участието на пълномощника, но в тази връзка запознаване с материалите по делото и доводите в исковата молба, и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. Според настоящия състав на съда, независимо, че възражението е направено в срок, същото е неоснователно. Действително в случая се касае за производство по неоценяеми искове, което не се отличават с висока фактическа и правна сложност. Ответникът „Инвестиционна компания“ АД след като е получил препис от исковата молба и приложенията е депозирал отговор на исковата молба и допълнение към него, чрез своя пълномощник по делото, в което са развити подробни съображения относно валидността на атакуваните с исковата молба актове, както и относно липсата от интерес за предявяване на исковете. Предвид изложеното, както и съобразно ориентира, даден в чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения присъдената сума в размер на 700 лв. не се явява прекомерна. В допълнение следва да се посочи и че оплакванията на жалбоподателя относно недеклариране на полученото възнаграждение пред НАП не касаят основанието за присъждане на адвокатското възнаграждение и не са причина то да бъде отказано.

В заключение, обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12865 от 19.08.2024 г. по възз. гр. д. № 8446/2024 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено определение № 2787 от 18.01.2024 г., постановено по гр. д. № 8446/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането за изменение на определение № 38452 от 27.10.2023 г., постановено по гр. д. № 33141/2021 г. на Софийски районен съд, в частта му за разноските и вместо него първоинстанционното определение е изменено, като е осъден Р. Ж. Б. (конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса негова майка В. Б. А.) да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „Инвестиционна компания“ АД сумата от 700 лв., представляваща направени от ответника разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 12865 от 19.08.2024 г. по възз. гр. д. № 8446/2024 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: