Образувано е по касационна жалба от А.А от [населено място] срещу Решение № 3886/10.06.2019 год. постановено по адм. д.№ 2758/2019 год. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Заповед №РА 50-904/27.11.2018 год. издадена от Гл. архитект на Столична община.
В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите към съдебния акт са неясни, нелогични и вътрешно противоречиви..Сочи се, че съдът въпреки направеното искане не е открил процедура по оспорване на графичната част, приложена към заповедта на Гл. архитект от 10.02.1999 год.Оспорват се изводите на съда относно приложимостта на отменената разпоредба на чл. 17 от Закон за устройство и застрояване на Столична община/ЗУЗСО/. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендират се съдебни разноски за пред двете инстанции.
В с. з. касаторката не се явява и не се представлява.
Ответната страна - Гл. архитект на Столична община, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на жалбата. Представя и писмен отговор, в който развива подробни съображения. Иска решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Претендират се съдебни разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение.Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209 ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211 ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София град е Заповед № РА 50-904/27.11.2018 год. издадена от Гл. архитект на Столична община, с която на осн. 142 ал. 1 АПК, чл. 27 ал. 2 т. 2 АПК, чл. 134 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, чл. 17 ал. 1 ЗУЗСО ,§23 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУЗСО, чл. 103 ал. 4 и чл. 104 ал. 1 ЗУТ, чл. 70 ал. 1 ЗУТ и чл. 11 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 год. на МРРБ е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на План за улична регулация на бул.“Т.К“ и ул.“Синанишко езеро“ с цел създаване на УПИ в кв. 6, м.“Манастирски ливади-запад“, ПИ с идентификатор 68134.1932.747 по КККР на район “Витоша“ по мотивирано предложение от заявителката А.А.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, като е приел че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че искането за изменение е подадено преди изтичането на сроковете за отчуждаване на имоти за изграждане на бул.“Т.К“,а именно 28.01.2022 год.Приел е, че в случая сроковете се изчисляват съгласно разпоредбата на §23 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУЗСО, който закон е специален по отношение на ЗУТ и дерогира приложението на разпоредбата на чл. 208 ЗУТ, Съдът е изложил доводи и относно приложимостта на чл. 27 ал. 2 т. 2 АПК, като е приел че в случая липсва идентичност на подадените от касаторката заявления и е посочил че по тях са издадени два отделни административни актове, всеки един подлежащ на самостоятелен съдебен контрол.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат.
Оспореният пред Административен съд София град административен акт-Заповед на Гл. архитект на Столична община е издаден по заявление вх.№ САГ18-ДР00-1918/13.11.2018 г год. на А.А, с което се иска разрешаване изработване на проект за ПУП-изменение на План за регулация/ПР/, одобрен със Заповед № РД-09-50-421/16.08.1996 год. на Гл. архитект на гр. С. на бул „Т.К“ и ул.“Синанишко езеро“, създаване на нов УПИ в кв. 6, в м.“Манастирски ливади-запад“ по границите на ПИ с идентификатор 68134.1932.747 по КККР на район“Витоша“, с предназначение съответстващо на предвижданията на ОУП и фактическото ползване.Като основание на искането е посочена разпоредбата на чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ.
От доказателствата по делото е видно, че с предходна молба вх.№ САГ18—ДР00-1433/7.08.2018 год., А.А е внесла в Направление “Архитектура и благоустройство“ при Столична община искане за разрешаване изработване на проект за ПУП-изменение на План за регулация, одобрен със Заповед № РД 09-50-66/10.02.1999 год. на Гл. архитект на гр. С. на бул „Т.К“ и ул.“Синанишко езеро“ и създаване на нов УПИ, отреден с оглед фактическото предназначение “автомивка и кафе“ в кв. 6 м.“Манастирски ливади-запад“, ПИ с идентификатор 68134.1932.747 по КККР на гр. С., район“Витоша“.Като основание на искането е посочена разпоредбата на чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ.По заявлението на А.А е издадена Заповед № РА 50-670/29.08.2018 год. на Главния архитект на Столична община, с която искането е отхвърлено.Сочената заповед е оспорена от А.А пред Административен съд София град и е образувано адм. д.№ 9446/2018 год.,което към момента на издаване на оспорената в настоящото производство заповед не е приключило с влязло в сила решение.
При тези данни по делото, решаващият съд неправилно е приел че не е налице соченото в Заповед № РД 50-904/27.11.2018 год. основание по чл. 27 ал. 2 т. 2 от АПК за отказ за разрешаване да се изработи проект за изменение на план за уличната регулация.Сочената законова разпоредба забранява издаването на административен акт при висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване.Съпоставяйки двете искания настоящата инстанция приема че е налице идентичност на предмета, страните и основанията.Обстоятелството, че в първото заявление се иска новосъздадения УПИ да е с предназначение “автомивка и кафе“, а във второто предназначението да е съобразено с ОУП и с фактическото ползване, което няма спор е „кафе и автомивка“ по никакъв начин не обосновава разлика в предмета и основанието.И с двете заявления се иска изменение на плана за регулация и създаване на нов УПИ, тъй като в съответния срок по чл. 208 ЗУТ не е започнала процедура по отчуждаване.Горния извод на настоящата инстанция не се променя и с оглед обстоятелството, че в първото заявление е посочено че се иска изменение на ПР, одобрен със заповед № РД 09-50-66/10.02.1999 год., а с второто заявление се иска изменение на ПР одобрен със Заповед №РД-50-421/16.08.1996 год. и двете на Гл. архитект на гр. С.. При преценка основателността на искането административния орган се съобразява с действащия влязъл в сила подробен устройствен план.Разпоредбите на чл. 134 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ регламентират изменение само на влезли в сила подробни устройствени планове.Липсата на влязъл в сила ПУП изключва възможността за неговото изменение. В конкретния казус видно от заключението на в. л. прието от съда като компетентно и обективно със Заповед №РД-09-50-66/10.02.1999 год. на Гл. архитект на гр. С. е одобрен улично-регулационния план на „Манастирски ливади-запад“ в обхват включително бул. “Б. Б“, бул.“Т.К“, бул“България“, “Околовръстен път“. От текста на т. 2 на заповедта следва че с нея е одобрена уличната регулация на всички улици обособяващи кварталите в обхвата на плана в т. ч. пълните профили на бул.“Б. Б“, бул. “Т.К“, бул.“България“ и „Околовръстен път“ определящи границите на плана. Съгласно този план имот пл. №747 попада изцяло в южното улично платно на бул. “Т.К“ и в трамвайното платно предвидено по булеварда.При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 136 ал. 3 от ЗУТ действието на предходния частичен регулационен план одобрен със Заповед №РД-09-50-421/16.08.1996 год. е прекратено.В заключението се вещото лице сочи, че частичните изменения на застроителните и регулационни планове за кварталите в обхвата на действащия план, одобрени преди цялостния план, които запазват действието си са отразени в графиките на плана, но те не касаят процесния имот.Поради местоположението на процесния имот в уличната регулация на бул.“Т.каблешков“ за него е действащ плана за улична регулация одобрен с цялостния план със заповедта от10.02. 1999 год.При това положение и при двете искания на жалбоподателката на преценката на административния орган стои законосъобразността на исканото изменение с оглед действащия подробен устройствен план.За пълнота следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл. 134 ал. 2 от ЗУТ само на основание че се иска изменение на ПУП одобрен със заповедта на Гл. архитект на гр. С. от 16.08.96год., който е прекратил действието си, искането почл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ се явява неоснователно.
При тези данни по делото правилно Гл. архитект на Столична община е приел че е налице хипотезата на чл. 27 ал. 2 т. 2 АПК и и е отказал да разреши да се изработи проект за изменение на плана.При това положение същия, както и първоинстанционния съд не е следвало да се произнася по съществото на спора, а именно относно приложимостта на хипотезата на чл. 208 ЗУТ.
Пред вид на изложеното, отказа на административния орган по чл. 135 ал. 3 във вр. с ал. 1 е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата срещу него първоинстанционния съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143 ал. 4 АПК своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, като с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ),вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ вр. с чл. 144 АПК съдът го определя в размер на 100 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК Върховният административен съд,Второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3886/10.06.2019 год., постановено по адм. д.2758/2019 год. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА А.А, ЕГН [ЕГН], [населено място],[адрес] да заплати на Столична община разноски за настоящата инстанция в размер на 100/сто/ лева съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.