Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ж.К, чрез процесуален представител, против решение №699 от 27.03.2019г. по адм. дело №3198/2018г. на Административен съд Пловдив, с което жалбата на Колев против заповед № 317з-3679/02.10.2018г. на директора на ОДМВР-Пловдив, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, без да допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон.

Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд.

В конкретния казус на Ж.К - младши полицейски инспектор в група ОП към РУ-Раковски при ОДМВР Пловдив, е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, за следното: на 15.03.2017г. в РУ-Раковски, гл. инспектор Г.И е получил информация от С.М / към дата 15.03.2017г. ст. полицай по допълнителен щат/, че лицето М. Мустафа, жив- [населено място], [адрес], държи микробус пълен с цигари без бандерол, паркиран на паркинг в кв.Столипиново. Извикал в кабинета подчинените му служители Ж.К и В.Г - мл. разузнавач в РУ-Раковски, и им предложил, а те се съгласили, използвайки служебното си положение и чрез изнудване да поискат от М. Мустафа сума в размер на 20000 лева, за да не допуснат наказателно преследване спрямо лицето за престъпление по чл. 234 НК.М.М приел, и същия ден, на паркинг в района на хотел „Мерита“, синът на Мустафа предал на С.М сума в размер на 20000лв., като за участието в изнудването Колев, Илиев и Гоцев получили от С.М по 1000 евро.

Видно е, че нарушението на служителя в конкретния казус според наказващия орган е изразено чрез действия – дадено съгласие, използвайки служебното си положение и чрез изнудване да поиска от М. Мустафа сума в размер на 20000 лева, за да не допусне наказателно преследване спрямо лицето, и изнудване на лицето с посочената цел, за което е получил лична облага.

В обжалваното решение обаче не са изложени от съда конкретни съображения, свързани с описаните по-горе деяния както във връзка с наведените доводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт в жалбата и в писмени бележки от 11.03.2019г., така и предвид задължението му по чл. 168, ал. 1 АПК.

АС-Пловдив е възпроизвел в съдебния акт текстовете от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, сочени от административния орган като нарушени, като лаконично е посочил, че правния извод на органа е формиран при правилно нарушение на материалния закон, и с едно изречение е добавил в какво според съда се изразява уронване престижа на службата.

В мотивите на първоинстанционното решение липсват каквито и да е фактически установявания свързани с действията на наказаното лице-предмет на оспорената заповед, които според административния орган са нарушения на т. 15, т. 19 и т. 20, т. 25, т. 42, т. 49 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а именно деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Липсват обосновани изводи на съда налице ли е възприетото от органа нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и 3 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица.

Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата по делото извършване от жалбоподателя именно на вменените с оспорената пред АС-Пловдив нарушения. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка.

Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно това извършени ли са от касатора вменените му деяния-действия, съставляват ли дисциплинарни нарушения, както и съответна ли е възприетата от административния орган правна квалификация и наложеното дисциплинарно наказание на установените релевантни факти по делото.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №699 от 27.03.2019г. по адм. дело №3198/2018г. на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени по-горе в мотивите. Решението не подлежи на обжалване.