Образувано е по касационна жалба на Л.П против решение № 826/ 13.02.2019 г. по адм. д.№ 4131/2018 г. по описа на АССГ. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не е изложил мотиви по всички правно релевантни факти. Освен това не е спазен чл. 38 от ЗЗЛЗ, който дефинира право на защита при нарушени права. При изначална липса на основание не говорим за нарушено право на физическото лице, а за неизпълнение на задължение на администратора,, поради което същият следва да бъде наказан, че обработва лични данни без основание, но не и да се издава наказателно постановление по гл. 8 от ЗЗЛД. Не може да се установи безспорно, че именно К.М е злоупотребил с лични данни, тъй като същият не може да изисква документ за самоличност от лицата, които полагат подписите си в списъците за ЦИК.З и не знае дали лицата, които се подписват са тези от чието име се полагат подписите. Следва да се прави разлика кога са нарушени правата на физическите лица и кога не са спазени задължения от администратора. Санкцията в размер на 10 000 лв. е прекомерна за неправомерно обработване на данни само на едно лице и не съответства на целта на закона. Липсват мотиви по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, а съдебната практика приема, че правомощията се упражняват при оперативна самостоятелност и в случая не е ясно защо административният орган избира конкретна мярка.Иска отмяна на решението и отмяна на решението на КЗЛД.

Ответната страна Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба като неоснователна. Отговорността е по АПК, а не по ЗАНН. С чл. 320, ал. 3 от ИК членовете на ИК са приравнени на администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД отм. и като такива носят отговорност. За нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД размерът на санкцията от 10 000 лв. е минимален.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Установено е нарушение на КЗЛД, заради което е наложено наказание. По определение на пар. 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД съгласие на физическото лице е всяко свободно включване в списък на избиратели, подкрепящи регистрацията на независим кандидат за президент, но е необходимо тяхното съгласие, каквото няма. Даването на предписание и срок за отстраняване на нарушението е безпредметно, тъй като нарушението е довършено с представяне на списъците в ЦИК.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът приема, че решението е издадено при спазване на процесуалните и материални разпоредби. Решението е правилно и следва да се остави в сила, защото не страда от пороци.

С решение № 826/ 13.02.2019 г. по адм. д.№ 4131/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на Л.П против Решение №Ж-579=5/6.12.2017 г. на КЗЛД, с която по жалбата на К.М е наложена глоба от 10 000 лв. на Л.П на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в редакцията на закона ДВ бр. 105/2011 г., в сила от 29.11.2011 г. за събиране на лични данни на жалбоподателите в Списък на гласоподаватели, подкрепящи регистрацията на инициативен комитет за издигане на две кандидатури за президент и вицепрезидент на Р. Б в нарушение на чл. 4, ал. 1 т. 2 от ЗЗЛД.

Процесът на регистрация на Инициативен комитет е уреден в чл. 320 вр. чл. 153, ал. 1 от Изборния кодекс, като списъкът трябва да съдържа име, ЕГН и подпис на всяко лице, което подкрепя съответната регистрация. Л.П е представил пред ЦИК в качеството си на представляващ Инициативния комитет/ л. 46 и л. 79/ списъка като приложение към заявление за регистрация на ИК за издигане на кандидати за президент и вицепрезидент, както и декларация, че подписите са положени пред него - л. 51. Отговорността за полагане на подпис от лице, подкрепящо регистрацията е на член на ИК /администратор на лични данни - виж удостоверение №423396 /л. 48 на КЗЛД/, пред когото е положен подписа. С почеркова експертиза /л. 58/ е установено, че подписът под имената на Михайлов не е положен от него, поради което включването на личните му данни в списъка от Л.П, който е декларирал, че това е станало пред него, е определено като неправомерно обработване на лични данни. След като представляващ ИК е Л.П и същият е направил декларация, че пред него е положен подписа, негова е и отговорността за допуснатото неправомерно обработване на лични данни. Още повече, че КЗЛД е издала Инструкция за администратора на лични данни и членове на ИК, събиращи подписка в подкрепа на кандидат президентската двойка В.К и Б.Н - л. 49, в която дори е посочен обема на личните данни и възможността да се установява точността на същите.

Решението е постановено при изяснена с допустими доказателствени средства фактическа обстановка и при спазване на материалния закон.

Съгласно чл. 38 от ЗЗЛД / редакция бр. 39/ 2011 г./ КЗЛД се произнася в 30-дневен срок от сезирането като законодателят като може да упражни следните правомощия:1. да даде задължителни предписания или 2. да определи срок за отстраняване на нарушението или 3. да наложи административно наказание. Въпрос на оперативна самостоятелност и целесъобразност е кое от предвидените със закон правомощие ще бъде упражнено. Принципно е недопустим съдебен контрол върху самото упражняване на оперативната самостоятелност, върху направения от административния орган избор/ виж „Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност“ К.Л, изд.Фенея, 2000, стр. 58/. В случая КЗЛД дори е развила мотиви защо е избрала варианта да наложи административно наказание като е посочила, че регистрацията в ЦИК е приключила с решение № 3532-ПВР/17.09.2016 г. - л. 74, поради което нарушението вече не може да бъде санирано и даването на задължително предписание не би довело до отстраняване на допуснатото нарушение на закона. При упражнена оперативна самостоятелност съдът проверява по чл. 169 от АПК дали административният орган е разполагал с такава или е излязъл извън рамките на закона. В случая административният орган е упражнил правомощието си в законови рамки при спазване на целта на закона, като избраният вариант за налагане на административно наказание е благоприятен за държавата и обществото с оглед дисциплиниращото действие и превенцията при опазване на обществените отношения свързани с личните данни. Определеното наказание глоба е минималното като размер по чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, редакция ДВ бр. 81/2011 г., поради което решението на КЗЛД е законосъобразно, а отхвърлителното решение на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид изхода на спора е основателно направеното искане от представителя на ЗЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. на основание чл. 78, ал. 8 вр. вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 826/ 13.02.2019 г. по адм. д.№ 41318 2018 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Л.П да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ направените по делото разноски в размер на 100 лв./ сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.