Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й.Д от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е.И срещу решение № 1378 от 05 март 2019 год., постановено по адм. дело № 12939/2018 год., по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 513з-8454 от 09 ноември 2018 год. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез пълномощник юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност като иска да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар, както и да бъде присъдено в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на младши инспектор Й.Д против Заповед № 513з-8454 от 09 ноември 2018 год....