О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39

София, 26.01.2021 г.В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията М. П гр. дело № 2437/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нактайм“ЕООД, град София, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Я. В., срещу решение №604 от 23.01.2020 г. по в. гр. д. № 1457/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 257637 от 02.11.2017 г. по гр. д. № 11828/2015 г. на Софийския районен съд и решение № 555859 от 07.12.2018 г. по гр. д. № 11828/2015 г. на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че касаторът дължи на Г. Й. Н., Г. Н. К. и И. Н. Н., конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия Н. И. Н., на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 6 067, 20 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 47/30.11.2011 г., след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законна лихва за периода от 12.9.2014 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК отм.. 10.2014г. по ч. гр. д.№ 50224/2014г. по описа на СРС, 118 състав.

Въззивният съд е приел, че между „Нактайм“ЕООД и Н. И. Н. е съществувало валидно трудово...