Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Г, чрез процесуален представител, против решение №6010 от 19.10.2018г., постановено по адм. дело №3608/2018г. по описа на Административен съд София–град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 3286з-1112/14.03.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация №43815/13.05.1991г.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в СЗ. Не претендира разноски.

О. Д на главна дирекция „Национална полиция“ чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без да са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в хода на административното производство, и в съответствие с материалния закон.

Споделя се заключението на АССГ, че в настоящия случай по отношение на касатора не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация.

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че Н.Г има извършена полицейска регистрация №43815/13.05.1991г. в ОДМВР-Варна, за деяние по чл. 252 НК, по следствено дело 891/1991г.

С влязла в сила присъда от 23.10.1992г., постановена по НОХД №296/1992г. на ВС Варна, Георгиев е признат за виновен за извършено престъпление, като на осн. чл. 252, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години при общ режим.

Не се спори по делото, че касатора е реабилитиран на осн. чл. 88а, ал. 2, вр. ал. 1 НК на 13.12.2004г.

По отношение сочения от касатора за спорен по делото въпрос относно настъпилата абсолютна реабилитация във вр. с предвидените основния в приложимия закон за снемане на полицейска регистрация, настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за заличаване на полицейската регистрация на Н.Г.

Полицейската регистрация не е последица от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършено инкриминирано деяние. Следователно този вид регистрация няма общо с реабилитацията и с нейните цели като институт на наказателното право, поради което и настъпването на реабилитация по чл. 87 НК, включително реабилитация по право или абсолютна реабилитация по см. на чл. 88а от НК /какъвто е процесния случай/ не е основание за снемане на полицейска регистрация.

Регистрацията по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. Тези цели са достатъчно значими с оглед защита обществения ред и на националната сигурност, поради което и обработката на личните данни следва да продължи и след настъпване на реабилитация по отношение на лицата извършили деяния, представляващи престъпления, установени с влязла в сила присъда. Обработването на лични данни в този специфичен случай се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, регламентирани в Раздел VI „Информационна дейност“ на ЗМВР.

Законодателните разрешения са последователни както в сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, така и в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР отм. , Предвидените хипотези за снемане на полицейска регистрация в цитираните разпоредби, противно на изложеното в касационната жалба, са лимитативно изброени и се прилагат единствено за този вид обработване на лични данни, съдържащи се в информационните фондове на МВР, но нито една от тези хипотези не е относима към на касатора. В този смисъл не е налице сочения от касатора „по-благоприятен материален закон“, който да е приложим към конкретния казус.

Фактът на извършено деяние а не осъждането е предпоставка за обработване на този вид лични данни, като при надделяващ обществен интерес е законодателната преценка, че реабилитацията/ заличаваща осъждането и отменяща за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане/ не следва да е основание за заличаването на полицейската регистрация.

Не се кредитират доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 8 ЕКПЧОС. По отношение тези доводи, включително отразеното в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. касателно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, първостепенния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.

С оглед изложеното по-горе относно основанията за снемане на полицейската регистрация и липсата на реабилитацията сред тези основания, неотносими към процесния случай са визираният от касатора текст (7) от Директива (ЕС) 2016/680, и решение по делото Brunet v. Франция(жалба №21010/10), доколкото касатора свързва критериите за необходимостта за запазване на лични данни и времевата им неограниченост именно с настъпила реабилитация.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6010 от 19.10.2018г., постановено по адм. дело №3608/2018г. по описа на Административен съд София–град.

ОСЪЖДА Н.Г, [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Национална полиция" сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.