Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДД“ОДОП“) – гр. П. против решение № 1226/16.06.2015 г., постановено по административно дело № 1472 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 16251100133 от 23.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в частите за: непризнат данъчен кредит в общ размер на 679 250, 03 лв. по общо 120 фактури, издадени от [фирма], ведно с начислените лихви; определен корпоративен данък за довнасяне за 2005 г. в размер на 83 769, 45 лв. и начислените лихви в размер на 63 460, 25 лв.; определен корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. в размер на 21 502, 26 лв., ведно с начислените лихви в размер на 13 458, 13 лв. Изложени са подробно доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства. Посочва се, че всички новопредставени доказателства са частни писмени документи, които нямат достоверна дата и обвързваща съда доказателствена сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 171, 00 лв. Възразява се за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от страна на ответника по касация и се прави искане за присъждане на разноски, независимо от изхода на делото на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. В проведеното съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Б., която поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 171, 00 лв. за всяка съдебна инстанция.

Ответната страна – [фирма], със седалище и...