Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от ОД (Областна дирекция) на ДФ (Държавен фонд) „Земеделие” гр. Ш., представлявана от директор М. Ч., действащ чрез пълномощника си М. Ю. А. – старши юрисконсулт в ОД на ДФЗ, [населено място], срещу решение № 122 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 159/2016 г. по описа на Административен съд – Шумен, образувано по жалба с вх. № 02-170-6500/1991 от 02.06.2016 г. против заповед № 03-270-РД/30 от 13.04.2016 г. на М. Ч. – директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Ш.. Касационният жалбоподател счита така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени мотиви за така заявените пороци, които представляват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, моли съдебното решение да бъде отменено и да се потвърди като законосъобразен издадения индивидуален административен акт за отказ от финансиране на проект. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в минимален размер по 500 лв., определен от съда съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От ответника – Г. Н. Р. чрез пълномощника й адв. З. Д. на 18.01.2017 г. е постъпил отговор, в който е изложено, че изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни и обосновани, а предявената касационна жалба е неоснователна, като са развити подробни съображения. В открито съдебно заседание пред ВАС Г. Р. - явила се лично, оспорва касационната жалба и прави волеизявление, с което моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и твърди, че решението на съда е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Не претендира разноски за настоящото производство. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, като моли същото да бъде определено в минималния размер, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна на релевираните касационни основания за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Приема, че решението на Административен съд – Шумен е правилно. Съдът е обсъдил всички релевантни факти и изводите му са правилни и обосновани. Верни са изводите на решаващия съд, че в конкретния случай административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран. Съгласно разпоредбата на чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Посочените установени и относими към спора факти и обстоятелства - представен пред административния орган анекс за прекратяване на договор за наем и др. налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което първоинстанционният съд правилно е отменил същия. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 10.01.2017 г. касационна жалба на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”, гр. Ш., е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 28.12.2016 г. и като подписана от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, се явява основателна по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Шумен е образувано по жалбата на Г. Н. Р., срещу заповед № 03-270-РД/30 от 13.04.2016 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Ш..

С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отменил като незаконосъобразна заповед (за отказ) № 03-270-РД/30 от 13.04.2016 г. на Директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Ш.. С втори диспозитив съдът връща преписката на Директора на Областна дирекция към Държавен фонд „Земеделие” гр. Ш., за ново произнасяне по заявление с ИД № 27/06/1/0/01599 на Г. Н. Р. в едномесечен срок, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението и с трети диспозитив Областна дирекция към Държавен фонд „Земеделие” гр. Ш., е осъдена да заплати в полза на Г. Н. Р. [населено място], направените по делото и доказани разноски в размер на 1187.50 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че по силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП (Закон за подпомагане на земеделските производители) и чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП, както и съгласно чл. 11, ал. 2 от УП (Устройствения правилник) на ДФ „Земеделие”, видно от приетата по делото Заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. (л. 353), изпълнителният директор на фонда е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявленията за подпомагане, подадени по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., предвид което административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател. Но входа на проверката административният съд е установил, че е допуснато от АО (административния орган) нарушение на административнопроизводствените правила, което е преценено като съществено. По-конкретно, съгласно чл. 35 от АПК, ИАА (индивидуален административен акт) се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран, както и че при издаването на акта е нарушен и чл. 36 от АПК, като административния орган не е изпълнил задължението си да събере, провери и прецени доказателствата в съвкупност. За да достигне до този извод административният съд е приел, че административният орган се позовава на анкетна карта вх. № 1827/23.02.2015 г. за регистрация на земеделски производител, подадена от съпруга на оспорващата в качеството му на едноличен търговец – [фирма], в която фигурира имот № [номер] с площ 5.001 дка в землището на [населено място], без да вземе предвид последващата промяна, извършена от едноличния търговец с анкетна карта от 24.06.2015 г., с която горепосоченият имот е оттеглен, респ. не фигурира в регистъра на земеделските стопани. Липсват мотиви защо административният орган базира изводите си въз основа на предходно подадена анкетна карта вх. № 1827/23.02.2015 г. за регистрация на земеделски производител, а не зачита извършената промяна с последващата анкетна карта от 24.06.2015 г., която е извършена преди датата на подаването на заявление за подпомагане от оспорващата /22.07.2015 г./. На следващо място първоинстанционният съд е установил от приобщените доказателства, че след подаване на заявление за подпомагане от оспорващата, с писмо № 01-270-6500/143 от 10.11.2015 г. е поискана допълнителна информация от кандидатката, относно правното основание за ползването на имоти и отглежданите култури от съпруга й – [фирма]. В отговор тя е изпратила писмо вх. № 01-270-6500/143#1 от 18.11.2015 г. с приложени към същото писмени доказателства, в т. ч. анкетна карта от 24.06.2015 г., в която не фигурира имот № [номер] с площ 5.001 дка, черешова градина в землището на [населено място]. Общинска служба по земеделие гр. В. П. е предоставила информация, от която се установява, че горепосоченият имот е предоставен на [фирма] по силата на договор за наем от 15.04.2014 г. с [фирма]. При проверка в „Регистър на земеделските стопани“ било установено, че на 24.06.2015 г. е актуализирана първоначалната регистрация като земеделски стопанин на [фирма] и имот с № [номер] не фигурира в регистъра на земеделските стопани. Съдът е посочил, че при постановяване на оспорвания административен акт, административният орган се позовава на договор за наем от 15.04.2014 г. между [фирма] и [фирма], като липсват мотиви защо не е взета предвид последващата корекция, извършена посредством подадена анкетна карта на 24.06.2016 г. в ОСЗ [населено място]. Административният съд е приел, че административният орган черпи данни именно от регистъра на земеделските стопани, който съдържа официална информация. В случай, че административният орган е преценил като недостатъчни представените от оспорващата писмени доказателства, следвало е Р. да бъде уведомена, доколкото последната в срок е представила писмени доказателства, в т. ч. анкетна карта на съпруга си, в която не фигурира процесния имот. Фактът, че имотът не е част от стопанството на съпруга на оспорващата се потвърждава и от представен пред органа Анекс за прекратяване на договора за наем, считано от 05.06.2015 г. /л. 338 от делото/. Това писмено доказателство административният орган е игнорирал с аргумента, че е представено значително по-късно и извън срока, както и че не е представено от кандидата за подпомагане, а от съпруга й, във връзка с което административният съд е приел, че изключването на представеният анекс за прекратяване на договора за наем противоречи на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, доколкото крайният извод на административния орган следва да се формира на база съвкупния доказателствен материал, а не избирателно. В тази връзка е следвало да се извърши преценка, като се съобрази фактът, че оттеглянето на процесния имот от регистъра на земеделските стопани е станало също през м. юни, когато е прекратен и договорът за наем, респ. прекратяването на договора предхожда по време подадената нова информация с анкетна карта пред компетентния орган. На последно място първоинстанционния съд е намерил, че оспореният акт противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, тъй като съгласно чл. 5 ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да отговарят на изброените от т. 1 до т. 10 изисквания, в т. ч. да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. Именно на това условие органа е счел, че не отговаря кандидата, тъй като съгласно ал. 15, т. 1 от същата разпоредба, не се счита за изпълнено условието по ал. 2, т. 3, когато съпругът на кандидата физическо лице, на едноличния собственик на капитала на Е. или на собственика на предприятието на ЕТ има отделно земеделско стопанство, включително като собственик на ЕТ или Е. и/или като притежател на мажоритарен дял в юридическо лице, и общият икономически размер на двете земеделски стопанства надвишава 16 000 евро СПО. В случая е прието, че към началния икономически размер от 10 786.36 евро на стопанството на оспорващата следва да се прибави стопанството на съпруга й, което възлиза на 8 139.25 евро, поради което съвкупният размер надвишава пределно допустимата стойност по Наредбата от 16 000 евро. Административният съд е приел, че съгласно § 1 т. 28 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., „Стандартен производствен обем” е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение № 1, а съгласно т. 30 „Стопанство” са всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопани единици, които се намират на територията на Р.Б.С, е приел че в случая стопанството на съпруга на оспорващата се формира от регистрираните и обработвани имоти, които към датата на подаването на заявлението за подпомагане от оспорващата /22.07.2015 г./ са общо 34.088 дка, което се установява от актуалната информация в регистъра на земеделските стопани, съобразно последно извършената актуализация с анкетна карта от 24.06.2015 година. Позоваването на договор за наем от страна на административния орган, който според мотивите към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е прекратен е несъобразено със съвкупния материал по делото. На първо място, не е съобразена извършената актуализация в регистъра на земеделските стопани от 24.06.2015 г., по силата на която процесният имот с № [номер] с площ от 5.001 дка в землището на [населено място] не фигурира. На следващо място, не е зачетен макар и по-късно представеният анекс за прекратяване на договора за наем, считано от 05.06.2015 г., който има отношение към извършената корекция в регистъра на земеделските стопани, и на следващо място по преписката липсват доказателства, а и не се твърди, че за изясняване на спорните обстоятелства са извършвани теренни проверки на процесния имот, с цел установяване дали същият се обработва или не. В случая административният орган е поискал оспорващата да докаже отрицателен факт, а именно, че съпругът й не обработва процесния имот, респ. същият не е част от стопанството му като ЕТ, а доказването на отрицателен факт е недопустимо, в тежест на административният орган е да докаже, че имот с № [номер] с площ от 5.001 дка в землището на [населено място] се обработва от съпруга на оспорващата и е част от стопанството му. Като не е изпълнил това свое задължение, административният орган е постановил отказа си в нарушение на материалният закон и неговата цел. С неизвършването на ефективна проверка по заявлението административният орган не е изпълнил и задълженията си, вменени му с чл. 24, § 1, б. „б” от приложимия в случая Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно последната разпоредба, административните проверки и проверките на място, предвидени в този регламент, се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна проверка на спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на въпросната схема за помощ и/или мярка за подпомагане, условията, при които се предоставя помощ и/или подпомагане или освобождаване от задължения. На следващо място, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от наредбата съдържа основания за отказ от финансиране, като в заповедта е цитирана т. 2 - несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Според съда разпоредбата на т. 2 не може да се използва като самостоятелен мотив за отказ поради изключително общата формулировка на текста. Цитирането й следва да е придружено с пояснения за какви цели, дейности и изисквания, определени в наредбата, става въпрос. К. краен извод административният съд е приел, че на практика и хипотезите и на цитираните в заповедта правни норми не са реализирани и поради това те не могат да послужат за правно основание за отказ от финансиране, а разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, не е основание за постановения отказ, т. к. тя посочва единствено основните правомощия на изп. директор на РА.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като въпреки подробно описаните фактически обстоятелства и цитирани правни норми, то се явява постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Видно от данните по делото, на 22.07.2015 година Г. Н. Р. ЗС (земеделски стопанин) е подала Заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 година, като в същото е декларирала, че съпругът й е регистриран като едноличен търговец по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) с наименование [фирма], същото отразено и в Бизнес плана към заявлението в т. 1 „Информация за кандидата”, където е записано, че съпругът Р. Ж. Р. има регистрирано [фирма].

На основание чл. 25, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. с уведомително писмо с изх. № 01-270-6500/143 от 10.11.2015 г. директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” - Шумен е поискал от кандидата в 10-дневен срок да отстрани констатирани пропуски, включително и удостоверяване верността на заявените данни, както и да се представят допълнителни документи и в частност в т. 2 от писмото е указано да се представят документи доказващи правното основание за ползване на имотите описани в писмото, както и информация за отглежданите култури в стопанството на Р. Ж. Р..

В предоставения 10-дневен срок заявителят с писмо с вх. № 01-270-6500/143#1 от 18.11.2015 г. е представил изисканите документи, в това число копие на анкетна карта подадена от Р. Ж. Р. и копие на нотариален акт.

С последващо Уведомително писмо № 01-270-6500/143#2 от 02.12.2015 г. директорът на ОД на ДФЗ – Шумен е поискал от кандидата в 10-дневен срок да отстрани констатирани пропуски, включително и удостоверяване верността на заявените данни, както и да се представят допълнителни документи относно информация за отглежданите култури по видове на заменените имоти: [номер] с площ 2.001дка. и [номер] с площ 1.998дка. с начин на трайно ползване овощна градина. С писмо с вх. № 01-270-6500/143#3 от 09.12.2015 г. Г. Р., е предоставила изисканата информация.

Със заявление от 11.01.2016 г. Р. Ж. Р. е представил допълнителна информация по мярка 6.1 – Заявление до ОД „Земеделие” и със заявление 20.01.2016 г. е представил анекс от 05.06.2015 година.

След анализ на извършените проверки в предвидения в наредбата срок, административният орган е издал оспорвания административен акт - заповед № 03-270-РД/30 от 13.04.2016 г., в който е постановено, че кандидатът по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” не е изпълнил изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 5, ал. 15, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., предвид което представеното заявление е недопустимо за финансиране.

Неправилно административният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Напротив, настоящият състав установи, че фактите и обстоятелствата от значение за спора са били изяснени и са събрани относими доказателства от страна на административния орган, предвид което релевирания от страна на касационния жалбоподател довод отнасящ се до обстоятелството, че преди издаването на обжалваната заповед административният орган се е съобразил с всички събрани доказателства и че не е налице нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК от страна на административния орган, е основателен.

Както се каза по-горе, за да достигне до извода за нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, административният съд е приел, че изключването на представеният анекс за прекратяване на договора за наем, противоречи на цитираните разпоредби, тъй като крайния извод на административния орган следва да се формира на база съвкупния доказателствен материал и в тази връзка според първоинстанционния съд е следвало да се извърши преценка, като се съобрази фактът, че оттеглянето на процесния имот от регистъра на земеделските стопани е станало през месец юни, когато е прекратен договора за наем, респективно прекратяването на договора предхожда по време подадената нова информация с анкетна карта пред компетентния орган. Административният съд е достигнал до този извод тъй като е приел като безспорно доказателство представения по административната преписка със заявление с вх. № 02-271-6500/8 от 20.01.2016 г. до Директора на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Ш., от Р. Ж. Р. в качеството му на [фирма] - Анекс за прекратяване на договор за наем, без да изследва дали същия е представен в указания в уведомителното писмо № 01-270-6500/143 от 10.11.2015 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Ш., 10 - дневен срок за представяне на документи, необходими за отстраняване на констатираните пропуски, включително и за удостоверяване верността на заявените данни. На следващо място, анексът, който е приложен на няколко места по делото (освен на цитирания от съда л. 338, още и на листи: 79, 131, 392 и 410), а освен това с него се прекратява договор за наем от 15.08.2014 г., а не от 15.04.2014 г., както е посочил съда, и е сключен с [фирма], а не с [фирма], както е посочил съда, по своята същност представлява частен документ, като такъв датата и мястото на съставяне му не се ползва с обвързваща доказателствена сила за разлика от официалните документи. Същият има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, а именно „от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа”. В настоящия случай административният съд, приемайки и обсъждайки представения анекс, не е изследвал същия в коя от изброените хипотези попада, както дали стой е представен в общинска служба по земеделие и кога, тъй като тя води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите.

На следващо място основателен се явява релевирания от касационния жалбоподател довод, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка. Не е изяснено поради каква причина административният орган базира изводите си въз основа на предходно подадена Анкетна карта за регистрация на земеделския производител и не зачита извършената промяна с последваща Анкетна карта от 24.06.2015 година. Не са събрани годни писмени доказателства по отношение на регистрите на земеделските стопани кога и как се обновяват, какво е значението на анкетните карти за регистрация на земеделските производители, на регистрационните карти и талони, и по какъв начин административният орган извършва проверки. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК е приложима винаги, когато не се сочат доказателства за правно релевантните факти. Неизпълнението на съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 9, ал. 3 АПК води до частични фактически констатации относно основанията за издаване на оспореният административен акт. Поради това и делото е останало непопълнено с релевантни доказателства, при които е възможно да се прецени изцяло законосъобразността на административния акт във връзка с което не е изпълнено и задължението по чл. 163, ал. 3 АПК да се укаже на страните необходимостта от събиране на доказателства извън тези, които се съдържат в административната преписка, когато това е необходимо за изясняване на правния спор. Едва след събирането на всички относими към спора доказателства, съдът може да изгради верни правни изводи за законосъобразност на административния акт, който следва да се основава само на действителни факти (чл. 7, ал. 1 АПК). Само при напълно изяснена фактическа обстановка могат да бъдат направени законосъобразни правни изводи.

Основателен се явява и довода на касационния жалбоподател отнасящ се до обстоятелството, че първоинстанционния съд не е обсъдил прилагането на чл. 25, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година. С разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от тази наредба е регламентирано, че в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1 Разплащателната агенция (РА) уведомява с мотивирано писмо кандидата, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти чрез представяне на допълнително изисканите документи, включително документи, извън посочените в приложение № 6. Представените след този срок данни и/или документи, както и такива, които не са изрично изискани от РА, не се вземат предвид при последващата обработка на заявлението за подпомагане. В изпълнение на цитираната норма административният орган с уведомителни писма № 01-270-6500/143 от 10.11.2015 г. и № 01-270-6500/143#2 от 02.12.2015 г. е изискал в 10 - дневен срок предоставяне на документи и допълнителна информация от Г. Р., в изпълнение на които са постъпили отговори на същите, но в нито един от тях не е представен, както и че не е заявено, че е налице анекс по отношение на недвижимия имот. Информация за същия е постъпила при административния орган на 11.01.2016 г., видно от заявление подадено от Р. Ж. Р. в качеството му на [фирма], приложен на 20.01.2016 г., съответно е очевидно, че информацията и анекса за прекратяване на договор за наем са предоставени след изтичане на 10 - дневния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015г, поради което административният съд следва да се произнесе по прилагане разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 2 от Наредбата.

На последно място настоящият състав счита, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: С протокол от открито съдебно заседание проведено на 08.12.2016 г. е приета и приобщена към доказателствения материал по делото изготвената съдебно-счетоводна експертиза. В оспорваното решение, административния съд не е изложил мотиви дали възприема или не експертното заключение, и единствено в частта за разноските е посочен депозита за вещо лице, представляващ част от общия размер на дължимите разноски. Доколкото заключението на вещото лице е доказателствено средство, то като всички такива, се преценява и обсъжда от съда в мотивите на решението заедно с другите доказателствата по делото. Макар съдът да не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страните не са направили възражения срещу него, следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото и да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, Следва да се отбележи, че експертизата не може да бъде обсъдена направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви свързани със същността на спора, на които по-горната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. Освен това за прецизност следва да се отбележи, че в експертизата вещото лице е изчислило стандартния производствен обем в лева, при положение, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. посочените суми са в евро.

Изложеното до тук налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа възраженията на жалбоподателя Г. Н. Р. в първоначалната жалба, да обсъди доказателствата, включително и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и едва тогава да изгради правен извод дали оспореният административен акт е законосъобразен или не.

Необходимо е за прецизност да се отбележи, че неправилно е определена държавната такса за разглеждане на делото в определение от 14.11.2016 година, по следните съображения:

Предвид съдържанието на оспорената Заповед № ОЗ-270-РД/30 от 13.04.2016 г. на Директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие” гр. Ш., образуваното пред Административен съд - Шумен административно дело № 159/2016 г. е по ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), както всъщност е разпределено видно от протокола за избор на съдия-докладчик, а не е по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (във всичките редакции - първоначалната обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; изм. в ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г.; изм. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по подаденото на 22.07.2015 г. от Г. Н.Р.З за подпомагане, е проведена по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., която наредба е издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 9а от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ (а не ПЗР на ЗПЗП, както е посочил съда) определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто предмет в случая няма. След като делото не е по реда на ЗУСЕСИФ, недопустимо е държавната такса да се определя на основание чл. 27, ал. 6 от този закон. Затова и държавната такса за първоинстанционното производство е 10 лева съгласно точка 2б, б. „а” от Тарифа № 1 към ЗДТ (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ) за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. Отделно от това, делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай след като се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за финансиране на заявление за подпомагане и е неотносим размерът на претендираната сума, както и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д.ен аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от относимото и приложимото за случая изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като без определен материален интерес са посочени административните дела по ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева.

В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да се присъждат, независимо, че са поискани своевременно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 122 от 22.12.2016 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. дело № 159/2016 година.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно с изложените в настоящото решение мотиви.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.