Р Е Ш Е Н И Е

№ 50002

гр. София, 12.03.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П. 2. Д. П.

при секретаря Р. С. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3999 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Райфайзен банк/България/ЕАД /понастоящем „О. Б. Б. АД против решение № 675/13.04.2020 г., постановено по гр. д.№ 2381/2019 г. от 2-ри състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50021/29.10.2024 г., в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради произнасяне по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Правни въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване са, от кой момент поражда действие извършената с т.10 на т. р. № 2/2015 г. по т. д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3/1980 г. и погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

По отговорите на правните въпроси, състава на ВКС приема следното:

С решение по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.. С решение по т. д.№ т. д.№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието по втория поставен въпрос, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Дадените разрешения по цитираните две тълкувателни дела представляват задължителна съдебна практика и дават отговори на поставените правни въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване.

Не е спорно между страните издадената заповед за незабавно изпълнение да е влязла в сила, без провеждане на производство по чл.422 от ГПК.Въз основа на издадения изпълнителен лист взискателят е инициирал с молба от 02,08,2010год. изпълнително дело №20107830400546 по описа на ЧСИ И. Ч., район на действие – СГС, рег. № *** на КЧСИ. Установено е, че ЧСИ е изпратил на ищцата, в качеството на длъжник по делото, покана за доброволно изпълнение и съобщение по чл. 418, ал.5 от ГПК с приложена процесната заповед за изпълнение, получени от ищцата на 02.09.2010год. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С молбата за иницииране на изпълнителното производство взискателят е заявил и изпълнителните способи, които желае да бъдат приложени по отношение на длъжника –налагане на запор върху вземания по банкови сметки в посочените в молбата банки, запор на дружествен дял на длъжника в посочените дружества като на осн. чл.18 от ЗЧСИ е възложено извършването на цялостна справка относно имущественото състояние на длъжниците. Със запорни съобщения изх. №№ 09245/05.08.2010г., 09244/05.08.2010г., 09246/05.08.2010 г. , 09243/05.08.2010 г. 09253/05.08.2010год., ЧСИ е наложил запор върху вземания на ищцата в банки и върху притежаваните от ищцата дружествени дялове във търговско дружество /запорно съобщение до Търговски регистър/ до размера на дължимата сума. Запорните съобщения са получени от третите лица в периода от 06,08,2010год.-09.08.2010год.

С искане за вписване на възбрана, изх. № 11240/04.10.2010г. на ЧСИ /л. 283 от и. д. № 546/2010/, е наложена възбрана върху собствен на ищцата недвижим имот, която възбрана е била заличена на 30,03,2011год., предвид представени от ищцата с молба от 06,12,2010год. документи, удостоверяващи обстоятелството, че към момента на налагане на възбраната имотът не е бил нейна собственост.

Следващото действие по принудително изпълнение спрямо ищцата е наложен със запорно съобщение, изх. № 362/15.01.2015 г. на ЧСИ /л. 431 от и. д. № 546/2010/, запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, което видно от кореспонденция с ЧСИ е било получено на 06,02,2015год., поради извършен превод на ЧСИ./стр.438 от делото/. По делото се налице данни за извършено плащане в хода на изпълнителното дело в интерес на ищцата на 06,03,2015год. със сума -182,67лв./стр.441/, на 05,06,2015год. със сума 89,00лв./стр.448/ и на 06,10,2015год. със сума 53,00лв./стр./466 /.

Съдът е приел, че с изтичането на две години от последното извършено изпълнително действие производството по принудително изпълнение спрямо ищцата е прекратено по право. Предвид настъпилата перемпция, последващите изпълнителни действия през 2015 г. са били напълно незаконосъобразни, тъй като съдебният изпълнител вече не е разполагал с компетентност да налага принуда спрямо длъжницата, поради което съдът е приел, че тези действия не са от естество да прекъснат течението на давността. Последното валидно изпълнително действие, след отправянето на запорните съобщения на 05.08.2010 г., е налагането на възбрана на 04.10.2010 г. Макар и да не е произвело целеният с него ефект, това действие е прекъснало давността относно вземанията, за които е бил издаден листът спрямо ищцата и от извършването му е започнала да тече нова давност. Тъй като тази давност не е била прекъсвана повече, с изтичането на пет, респективно - три години, процесните задължения са се погасили по давност: съответно на 05.10.2015 г. за сумата от 70 000 лв. (главницата) и на 05.10.2013 г. за сумата 3 070,57 лв. (наказателна лихва). Поради погасяване на главното задължение, погасено, на основание чл. 119 от ЗЗД, е и това за законната лихва. С решението си, съдът е посочил в правните си изводи, че давността е текла и за периода до 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г..

Изводите на съда са неправилни, предвид и отговорите на двата правни въпроса, обосновали допустимостта на касационното обжалване. Докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образуваното преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнително дело, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.. Последващите изпълнителни действия през 2015 г. са били законосъобразни и са прекъснали давността, тъй като погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. До образуването на настоящото дело /26.10.2017 г./не е изтекла погасителната давност, поради което предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, след отмяна на въззивното решение.

В полза на ответника по делото следва да се присъдят всички сторени разноски за трите съдебни инстанции, в размер на 6896,06 лева, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 450 лева за всяка е една от инстанциите.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 675/13.04.2020 г., постановено по гр. д.№ 2381/2019 г. от 2-ри състав на САС, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от О. П. Т. отрицателен установителен иск против „ОББ“ АД за недължимост на сумата от 70 000 лева главница, 51 401,16 лева законна лихва върху главницата и 3 070,57 лева наказателна лихвда, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 31.05.2010 г. по ч. гр. д.№ 24082/2010 г. по описа на СРС, 65-ти състав и изпълнителен лист от 07.06.2010 г. и по който е образувано изпълнително дело № 20107830400546 по описа на ЧСИ И. Ч..

ОСЪЖДА О. П. Т. да заплати на „ОББ“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 6 896,06 /шест хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и шест стотинки/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.