Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Т. Г. Т. и „Д.“ АД, [населено място] срещу решение № 260096 от 7. 04. 2021 г. по в. т. д. № 601/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, II търговски състав и по касационна жалба на Т. Г. Т. срещу решение № 260216 от 15. 09. 2021 г. по същото дело.

Касаторът Т. Т. е подал касационна жалба срещу решение № 260096 от 7. 04. 2021 г. по в. т. д. № 601/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 193 от 27. 12. 2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Д.“ АД, [населено място] установителен иск, че Т. притежава поименни акции от капитала на дружество над установения брой от 5342 броя до претендирания брой от 7921 броя акции с касационна жалба вх. № 263907 от 21. 05. 2021 г. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е преценил извънсъдебното признание на ответното дружество досежно извършеното прехвърляне на 5403 акции от капитала на „Д.“ АД от М. Г. на Т., както и правните последици на влезлите в сила решения по искове по чл. 74 ТЗ на ищеца срещу ответника. Счита, че апелативният съд в противоречие с процесуалните правила е игнорирал оплакванията на касатора Т. за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с допускането и изслушване на съдебно-графическата експертиза по делото и не е уважил доказателствените му искания по чл. 266, ал. 3 ГПК. Твърди, че изводите на мнозинството от експертите са направени при допуснати нарушения на императивните правила за тяхната работа, поради което не могат да бъдат поставяни в основата на решението на въззивния съд. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по тази касационна жалба „Д.“ АД изразява становище, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът Т. е подал и допълнение вх. № 264375 от 21. 06. 2021 г. към обсъдената касационна жалба, в което въвежда доводи за недопустимо обсъждане от съда на истинността на джиро/алонж от 1. 01. 2010 г., с което е прехвърлено временно удостоверение № 121 от 26. 08. 1996 г., тъй като не е подписано от М. Г., и за очевидна неправилност на въззивния акт.

Т. Т. обжалва и решение № 260216 от 15. 09. 2021 г. по в. т. д. № 601/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора по чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 7. 04. 2020 г., изразяваща се в непризнаване акционерни права на касатора върху 20 бр. акции от капитала на „Д.“ АД, инкорпорирани във временно удостоверение № 121/26. 08. 1996 г., както и молбата на касатора по чл. 251 ГПК за тълкуване на решението в посочената част за непризнаване на правата на Т., без подписът на прехвърлителя върху джирото да е оспорен. В касационната жалба срещу посочения съдебен акт поддържа, че същият е неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи, че по делото никой не е оспорил подписа на прехвърлителя Г. върху алонжа към временното удостоверение и липсвало експертно заключение относно обстоятелството дали се касае до подпис, положен именно от това лице. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Достъпът до касация основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

В подадения отговор на последната обсъдена касационна жалба ответникът „Д.“ АД прави възражения, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване на решението, постановено по молбата по чл. 247 и чл. 251 ГПК, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

„Д.“ АД обжалва въззивното решение от 7. 04. 2021 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 193 от 27. 12. 2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд е признато за установено по отношение на Т. Т. и „Д.“ АД, че Т. е акционер в „Д.“ АД, като същият притежава 5342 броя поименни акции от капитала на дружеството. Поддържа, че решението в обжалваната от него част е недопустимо и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Недопустимостта на въззивния акт обосновава с твърдения за произнасяне свръхпетитум, а именно по отношение на Т. Т. едновременно като ищец и ответник. Излага оплаквания, че в отклонение от процесуалните правила съдът не е обсъдил доводите и възраженията на страните и свързаните с тях доказателства. Оспорва като противоречащи на материалния закон и необосновани изводите във въззивното решение, че особените условия за прехвърляне на поименните акции от капитала на дружеството е следвало да бъдат вписани в търговския регистър, независимо от обстоятелството, че тези условия са били част от съдържанието на обявения в регистъра устав на ответното дружество, както и че те не са станали известни на третите лица и в частност на ищеца Т.. Касаторът „Д.“ АД изразява становище, че по силата на необоримата законова презумпция на чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ съдържанието на устава се смятало за известно на третите лица от момента на обявяването му, тоест в случая винкулираността на акциите от капитала на ответното дружество следвало да се счете за публично оповестена, съответно ищецът Т. бил недобросъвестен, а не добросъвестно трето лице, както било прието в атакувания акт на Пловдивски апелативен съд. Касационният жалбоподател счита за неправилно и заключението на въззивния съд, основано на вписването в книгата на акционерите и на събраните по делото доказателства, изходящи от дружеството и неговите органи, че в случая е осъществено потвърждаване и приемане на акционерните права на ищеца от страна на „Д.“ АД. Оспорва като несъответно на процесуалните норми и позоваването с оглед качеството на ищеца на акционер в ответното дружество на влезлите в сила съдебни решения, с които са уважени искове с правно основание чл. 74 ТЗ на Т. срещу дружеството. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено. Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по последната обсъдена касационна жалба Т. Т. изразява становище, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване и че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Тъй като допълнението към касационната жалба на Т. Т. срещу основното решение на въззивния съд е подадено извън срока по чл. 283 ГПК доводите в него не са предмет на обсъждане в настоящото изложение.

За да постанови решението от 7. 04. 2021 г., въззивният съд е приел, че на 03. 09. 2010 г. по партидата на ответното дружество е обявен устав на дружеството; капиталът на акционерното дружество е 96 360 лв., разпределен в 16 060 обикновени поименни акции с номинална стойност 6 лева всяка; в чл. 8 от устава е предвидено прехвърлянето на акциите да се извършва чрез джиро и да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството; ако някой от акционерите желае да прехвърли поименни акции на трети лица, той следва да предложи в писмена форма изкупуването им първо на останалите акционери, които могат да ги изкупят съразмерно с броя на притежаваните от тях акции, като акциите могат да бъдат прехвърлени на трети лица, само ако останалите акционери откажат да ги изкупят. Съдът е констатирал, че тези особени правила, свързани с прехвърлянето на акции от капитала на дружеството, не са сред вписаните обстоятелства по партидата на дружеството, като съгласно извършената служебна справка в графа 31а към 03. 09. 2010 г. и впоследствие, до настоящия момент като особени условия за прехвърляне на акциите е вписано само – прехвърляне чрез джиро.

В решението на въззивния съд е посочено, че съгласно чл. 185, ал. 2 ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва чрез джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството, като в устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции. Решаващият състав е приел, че уставът на ответното дружество /в чл. 8/ предвижда такива други условия, като на основание чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ същите е следвало да бъдат вписани в търговския регистър, което не е сторено. С оглед неосъщественото вписване в регистъра на подлежащите на вписване обстоятелства съдът е направил заключение, че особените условия за прехвърляне на акциите не са станали известни на третите добросъвестни лица /чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ/. Посочил е, че за тях, при извършване на справка в регистъра за вписаните обстоятелства, е видно единство, че прехвърлянето на поименни акции от капитала на „Д.“ АД се извършва чрез джиро. Изразил е становище, че обстоятелството, че уставът на ответното дружество е обявен в търговския регистър на 03. 09. 2010 г., а в неговото съдържание има клауза, предвиждаща особен ред относно прехвърлянето на поименни акции, не санира липсата на вписване по чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ, тъй като обявяването на устава представлява изпълнение на изискванията на друга разпоредба – чл. 174, ал. 4 ТЗ. Съдът е счел, че при придобиване за пръв път на 01. 10. 2010 г. на поименни акции от капитала на „Д.“ АД чрез прехвърлянето им с джиро от М. Г. на Т. Т., последният в качеството си на трето лице за дружеството е действал добросъвестно. Приел е, че на посочената дата според представените по делото временни удостоверения, прехвърлени чрез джира в алонжи към тях, ищецът е придобил общо 242 акции от капитала на „Д.“ АД, като тези прехвърляния са вписани в книгата на поименните акционери /водена до юли 2015 г./ на 27. 07. 2012 г., съответно са имали действие спрямо дружеството по аргумент от чл. 185, ал. 2 ТЗ. Решаващият състав е изложил съображения, че дружеството не може да се позовава на ограничения в правилата за прехвърляне на акции, каквито не са вписани в търговския регистър. Подчертал е, че основната цел на правилата относно вписванията в регистъра, е защита и сигурност на търговския оборот и третото добросъвестно лице, придобило чрез джиро поименни акции, при липса на вписани ограничения в правилата за прехвърлянето им, е придобило валидно.

В решението са изложени и допълнителни аргументи, че с вписването на извършените прехвърляния в книгата на поименните акционери, дружеството е приело последиците от тях. Изтъкнато е, че са налице и писмени доказателства, изходящи от ответното дружество и неговите органи, в които Т. се сочи като притежател на поименни акции от капитала на ответното акционерно дружество. Решаващият състав е посочил, че с влязло в сила решение по в. т. д. № 21/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, е разрешен въпросът за винкулирания характер на акциите от капитала на ответното дружество и за извършеното вписване в книгата на акционерите на ищеца Т.; с последното решение и влязлото в сила решение по т. д. №131/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, с които по искове по чл. 74 ТЗ на Т. срещу „Д.“ АД са отменени решения на общото събрание на ответното дружество от 28. 03. 2014 г. и 24. 07. 2014 г., е прието, че вписването на ищеца в книгата на акционерите има обвързващо действие спрямо дружеството, както и че към датите на двете общи събрания на акционерите Т. е бил акционер в „Д.“ АД. При липсата на данни за извършено прехвърляне на притежаваните от ищеца поименни акции от капитала на ответното дружество след влизане в сила на тези съдебни решения Пловдивски апелативен съд е счел, че ищецът е запазил правата си на акционер.

По втория спорен въпрос за броя притежавани от ответника поименни акции от капитала на ответното дружество въззивният съд, като е взел предвид извършените оспорвания на подписите на прехвърлителката М. Г. върху джирата, както и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-графически експертизи, е формирал извод, че е доказано оспорването на подписите на Г. само по отношение на джирото в четири алонжа - № 121/01.10.2010 г., № 249/19.07.2012 г., второ такова със същия номер и дата - № 249/19.07.2012 г. и № 449/18.07.2012 г., материализиращи права върху 61 броя акции. Следователно от общо вписаните в книгата на акционерите като придобити от Т. 5403 броя акции съдът е счел, че следва да се извадят 61 броя акции, за които не се установява прехвърляне, съответно да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 5342 броя поименни акции от капитала на ответното дружество. Изтъкнал е, че ищецът въобще не е представил доказателства за притежавани акции над вписания в книгата на акционерите брой, а именно до претендирания брой от 7921 акции.

За да постанови обжалваното от Т. Т. решение по исканията на посоченото физическо лице по чл. 247 и чл. 251 ГПК, а именно решение № 260216 от 15. 09. 2021 г., Пловдивски апелативен съд е направил извод, че не са налице основанията по посочените разпоредби за допускане на поправка на очевидна грешка в основното решение, съответно за тълкуването му. Изтъкнал е, че отразената в диспозитива воля на съда за признаване за установено, че ищецът е акционер в ответното дружество и притежава 5342 бр. поименни акции от неговия капитал, напълно съответства на формираната такава в мотивите на въззивния акт. Посочил е, че не съществува неяснота или двусмислие на съдебното решение, които да налагат тълкуването му. Накрая, решаващият състав е подчертал, че несъгласието с извода на съда досежно акционерните права на ищеца следва да бъде разгледано по реда на инстанционния контрол на въззивното решение.

По касационната жалба на Т. Т., която е с предмет въззивното решение за отхвърляне на предявения от този касатор иск по чл. 71 ТЗ в частта за акциите над установения от съда брой от 5342 до претендирания брой от 7921, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Т. Т. поставя следните въпроси: „1. Допустимо ли е оспорването на документ, ако същият документ е приет като доказателство в предходен съдебен процес с участието на същите страни, истинността му не е била оспорена по смисъла на чл. 193 ГПК и е бил релевантен за изхода на делото, което е приключило с влязло в сила решение?; 2. Преклудира ли се правото на оспорване истинността на документ в съдебния процес, ако този документ е бил представен, приет и не е била оспорена истинността му в приключил с влязло в сила решение съдебен процес, който е обусловил изхода на делото? Допускането на такова оспорване не представлява ли риск от пререшаване на съдебен спор?; 3. Силата на пресъдено нещо по иск по чл. 74 ТЗ досежно акционерните права обвързва ли страните и съда в последващ спор между същите страни с предмет установителен иск за акционерните права на същата страна, ако след постановяването на съдебния акт по иска по чл. 74 ТЗ не е настъпил правопроменящ юридически факт, т. е. фактите и обстоятелствата, свързани с акционерното участие, в двата съдебни процеса са идентични?; 4. Противопоставимо ли е възражението за нищожно джиро за прехвърляне на акции на вписването в книгата на акционерите на основание нищожното джиро?“ Твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора Т. въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първите три въпроса не са значими за изхода на настоящия спор, доколкото при формулирането им не се отчита, че във влезлите в сила съдебни решения за уважаване на предявени от Т. Т. срещу „Д.“ АД искове по чл. 74 ТЗ е било установено само качеството на акционер в дружеството на ищеца и то към момента на провеждане на общите събрания, чиито решения са оспорени, за да бъде направен извод относно активната му процесуална легитимация по тези искове. В този смисъл влезлите в сила съдебни актове нямат отношение към въпроса за броя притежавани от ищеца акции от капитала на ответното дружество, релевантен за настоящия спор по инцидентния установителен иск по чл. 71 ТЗ и изводите на съда по спорния предмет, основани на конкретни писмени доказателства за правата на ищеца, до които се отнасят питанията на касатора и доводите му за недопустимо пререшаване на спора. Въпросът по т. 4 от изложението на касатора Т. не е бил предмет на обсъждане в обжалваното решение с оглед доводите на страните, поради което също не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая не е налице и въведеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на основното решение на въззивния съд в обжалваната от Т. отхвърлителна част. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касаторът не излага доводи за съществуването на нито една от изяснените възможни проявни форми на очевидната неправилност, като повтаря оплакванията си по касационната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на въззивния акт и твърденията си по повод поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. Касационните доводи по чл. 281, т. 3 ГПК подлежат на преценка едва след допускането на касационното обжалване, а по повод въпросите на касатора вече бяха изложени съображения, които следва да бъдат взети предвид и с оглед твърденията за съществуване на квалифицираната форма на неправилност на въззивното решение.

Настоящият състав намира, че не са налице и основанията за достъп до касация, въведени от касатора Т. с оглед подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с което са отхвърлени исканията му по чл. 247 и чл. 251 ГПК.

В изложението си касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следните въпроси: „1. Представлява ли очевидна фактическа грешка формирането на извод на съда относно истинността на документ, който извод формално е обоснован със заключения на вещи лица, при положение, че във въпросните заключения липсва произнасяне относно истинността на подписа, по отношение на който е формиран изводът на съда?; 2. Представлява ли очевидна фактическа грешка формирането на извод на съда относно истинността на документ, без тя да е оспорена от която и да е от страните?“. Твърди, че въззивният акт е очевидно неправилен.

Формулираните от касатора Т. Т. въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. На първо място, въпросите имат отношение само към частта на съдебния акт, в която съдът се е произнесъл по искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ТЗ. На второ място, въпросите не са съобразени с решаващите аргументи на въззивния съд за отхвърляне на молбата по чл. 247 ГПК, а са израз на тезата на касатора, че въззивният съд в решението по спора по иска по чл. 71 ТЗ недопустимо е изследвал дали конкретно посочен алонж към временно удостоверение /временно удостоверение № 121 от 26. 08. 1996 г./ е подписан от М. Г. като джирант, с оглед липсата на такова възражение на ответника, както и че липсва експертно заключение, че подписът не е на посоченото лице. В този смисъл, както е посочил и въззивният съд, въпросите насочват към оспорване правилността на основното въззивно решение и отговорът им би могъл да бъде даден при допускането на касационно обжалване на този акт с решението по чл. 290 ГПК, след преценка за осъществените от страните процесуални действия и на събраните по делото доказателства. Същевременно, не би могло да се приеме за обосновано и въведеното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по приложението на чл. 247 ГПК е формирана практика на ВКС. В нея последователно се приема, че очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, е всяко несъответствие между формираната в мотивите и обективираната в диспозитива на решението действителна воля на съда; такава грешка представляват и погрешните пресмятания на суми в решението; не е допустимо чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда. Въззивният акт напълно съответства на посочената ненуждаеща се от промяна или осъвременяване практика на ВКС, поради което не са налице предпоставките, формиращи общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изключен е и извод за очевидна неправилност на въззивния акт, постановен по молбата по чл. 247 и чл. 251 ГПК, доколкото същата се аргументира с вече обсъдените по повод въпросите на касатора оплаквания, касаещи правилността на основното решение на въззивния съд.

По касационната жалба на „Д.“ АД срещу въззивния акт в частта за уважаване на иска по чл. 71 ТЗ на Т. Т.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният акт е недопустим по вече обсъдените съображения. Поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, въведени от въззивника в отговора на въззивната жалба, подадена по реда и в сроковете на чл. 263 ГПК?; 2. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?; 3. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения, да съобрази и обсъди всички доводи на страните по делото и да прецени всички допустими и относими за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?; 4. С какво се характеризират винкулираните акции съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ и какви са правните последици от прехвърлянето им в нарушение на уставните ограничения и правила?; 5. В случаите, в които уставът на акционерно дружество предвижда, че акциите са винкулирани и даден акционер може да ги прехвърли, само след като ги предложи и на другите акционери, но подобно предложение до останалите акционери няма, има ли извършеното прехвърляне действие по отношение на дружеството и другите акционери?; 6. Акционерно дружество може ли да се позовава на винкулираност на своите акции, съответно на ограничения в правилата за прехвърляне на акции от капитала си по отношение на трети лица приобретатели, ако такива ограничения и правила са включени в устава на дружеството, но не са вписани в търговския регистър по партидата на дружеството?; 7. Невписването в търговския регистър на предвидените в устава на акционерно дружество особени правила за прехвърляне на акциите му представлява ли порок, който изключва действието на тези особени правила и не защитава другите акционери и акционерното дружество спрямо трети лица приобретатели, придобили акции в разрез с особените уставни правила за прехвърляне на акции от капитала на акционерното дружество?; 8. Валидно или относително недействително е прехвърлянето на винкулирани акции от капитала на акционерно дружество на трето външно лице, придобило чрез джиро поименни акции, при липса на вписани в търговския регистър по партидата на дружеството ограничения в правилата за прехвърляне на акции, но при приети и отразени ограничения в правилата за прехвърляне на акции в обявения в ТР устав на дружеството?; 9. Добросъвестно ли е третото лице приобретател на винкулирани акции от капитала на акционерно дружество, ако липсва вписване в търговския регистър по партидата на дружеството на особени правила за прехвърляне на акции на трети лица, но тези правила са включени в актуалния устав, който е обявен в търговския регистър по партидата на дружеството преди извършване на прехвърлителните сделки?; 10. Може ли да се санират, потвърдят или приемат последиците от относително недействителни сделки чрез последващи действия или потвърждения от страна на лицето, в чиято полза сделката е относително недействителна?; 11. При установяване на относително недействителни сделки с винкулирани поименни акции акционерното дружество може ли да приеме/санира последиците на тези сделки чрез извършването на последващи действия, като се отхвърли възможността на дружеството или акционер да се позове на тази относителна недействителност в последващ съдебен процес?; 12. Вписването на извършени прехвърляния по относително недействителни сделки с винкулирани поименни акции в книгата на акционерите, издаването на справки или частни удостоверителни документи от органите на акционерното дружество за акционерно участие вследствие тези сделки представляват ли годни действия, с които може да се санира, заздрави и потвърди действието на относително недействително прехвърляне на акции спрямо дружеството?; 13. Ползват ли се мотивите към съдебното решение със сила на пресъдено нещо?; 14. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо решенията по чл. 74 ТЗ с предмет отмяна решения на ОСА по въпроса за акционерното участие на дадено лице спрямо акционерното дружество?; 15. Качеството акционер на дадено лице при иск по чл. 74 ТЗ има ли преюдициален характер спрямо предмета на спора, или е включено в предмета на спора и се ползва със сила на пресъдено нещо?“ В изложението на касатора се поддържа, че по въпросите по т. 1 – т. 5 и т. 13 – т. 15 въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се прави позоваване по въпросите по т. 1 - т. 3 – на ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1959 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС по т. д. № 2359/2018 г., ІІ т. о., т. д. № 3372/2015 г., I т. о., т. д. № 572/2016 г., I т. о. и т. д. № 674/2014 г., II т. о., по въпросите по т. 4 и т. 5 – на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по т. д. № 2511/2017 г., ІІ т. о. и по т. д. № 2359/2018 г., ІІ т. о., по въпросите по т. 13 - т. 15 – на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и на решения на ВКС по гр. д. № 5642/2015 г. и по гр. д. № 148/2009 г., ІV г. о.

С оглед доводите на касатора „Д.“ АД за недопустимост на въззивния акт и при извършената дължима служебна проверка не се установява да съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, съответно да е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В случая няма данни за отсъствието на процесуални предпоставки за допустимост на предявения инцидентен установителен иск по чл. 71 ТЗ, както и за десезиране на съда, и не се установява отклонение от диспозитивното начало на процеса с оглед съобразяването от съда на исканията на ищеца Т. и на фактите и обстоятелствата, на които се прави позоваване по предявеният от него установителен иск. Неоснователни са доводите на касатора за произнасяне на съда свръхпетитум, свързани с твърдения за уважаване на установителния иск и по отношение на ищеца Т.. Въззивният съд е признал за установено, че Т. е акционер в ответното дружество и притежава 5342 бр. поименни акции от капитала на „Д.“ АД, като произнасянето му е осъществено по иска на Т. срещу дружеството, в какъвто смисъл е отразеното в диспозитива на съдебния акт, че членствените права на ищеца се установяват в отношенията на страните. Освен това, дори и да би било налице недопустимо произнасяне по отношение на самия ищец, то този порок не би могъл да доведе до недопустимост на въззивното решение за уважаването на инцидентния установителен иск по чл. 71 ТЗ срещу ответното дружество, както се поддържа от касатора „Д.“ АД.

Материалноправният въпрос по т. 9 от изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател „Д.“ АД следва да бъде обобщен и уточнен по реда, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по следния начин: „Добросъвестно ли е третото лице по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, ако липсва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства подлежащи на вписване, но същите обстоятелства са част от съдържанието на обявен в ТРРЮЛНЦ акт по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ?“. Така обобщеният правен въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правната воля на въззивния съд, тъй като в атакуваното решение е прието, че ищецът – трето лице, придобило чрез джиро поименни акции от капитала на ответното дружество, е бил добросъвестен, доколкото особените правила за прехвърляне на акциите, предвидени в обявения в търговския регистър устав на дружеството, не са били вписани в регистъра съгласно изискването на чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по въпроса не е формирана практика на ВКС.

Материалноправните въпроси на касатора „Д.“ АД по т. 4 – 8 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което касационното обжалване по тях не следва да се допуска. По останалите процесуални и материални въпроси на касатора, които са по правилността на решението /въпросите по т. 1- т. 3/ и чието разглеждане е обусловено от отговора на въпроса, основание за допускане на касационното обжалване на въззивния акт /въпросите по т. 10 – т. 15/, съдът ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател „Д.“ АД следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260096 от 7. 04. 2021 г. по в. т. д. № 601/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав в обжалваната от „Д.“ АД част, с която след частична отмяна на решение № 193 от 27. 12. 2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд е признато за установено по иска на Т. Г. Т. срещу „Д.“ АД, че Т. Г. Т. е акционер в „Д.“ АД, като същият притежава 5342 броя поименни акции от капитала на дружеството.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260096 от 7. 04. 2021 г. по в. т. д. № 601/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав в обжалваната от Т. Г. Т. част и на решение № 260216 от 15. 09. 2021 г. по същото дело по касационните жалби на Т. Г. Т..

УКАЗВА на касатора „Д.“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните: касатор – „Д.“ АД и ответник по касация – Т. Г. Т., а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.