Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

С решение №127/04.02.2020 г. постановено по адм. д.№2575 по описа на Административен съд – Варна за 2018 г., е отменен ревизионен акт №Р-03000317004482-091-001 от 09.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №159/10.09.2018 г., в частта относно определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 41 846.17 лв. главница и лихви в размер на 7 773.57 лв. за данъчен период м. 11.2016 г. В останалата част жалбата на „П. Р а Кар“ ЕООД срещу същия ревизионен акт е отхвърлена.

По делото в производство по реда на чл. 248 от ГПК, е постановено и определение №696 от 14.04.2020 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Директора на Дирекция“ОДОП“ – Варна, за изменение на решението, в частта за разноските. Посочено е в мотивите на определението, че разноските в дължими на данъчната администрация, с оглед изхода на делото следва да бъдат определени по реда на Наредба за заплащане на правната помощ. Въз основа на това разбиране в полза на Д „ОДОП“-Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. Подадена е частна жалба и срещу определението, с което е оставено без уважение искането на данъчната администрация за изменение на решението по чл. 248 ГПК.

Директорът на Дирекция „О”ЕООД са установени допълнително задължения по ЗДДС, както следва: за м. 02.2016 г.; м. 06.2016 г.; м. 08.2016 г.; м. 11.2016 г.; м. 03.2017 г. и м. 04.2017 г. в общ размер на 210 099.81 лв. главница и лихви в размер на 38 424.63 лв.

При извършената проверка относно законосъобразността на ревизионният акт съдът е приел, че подадената жалба е частично основателна. Според мотивите на съдебния акт са...