Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Дд срещу Решение №658 от 19.10.2020 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело №769/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. Дд срещу Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” за отказ от верификация на разходи в размер на 160 513, 86 лева.

Касационният жалбоподател - О. Дд, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените в жалбата доводи и не е мотивирал решението си.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че изводите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и с действащата нормативна уредба.

Твърди, че в обжалвания административен акт липсват фактически основания, които да обосновават отказа за верифициране. Има разминаване и в правната квалификация, тъй като в обстоятелствената част на акта органът се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), впоследствие отказва верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ.

Не става ясно коя точно разпоредба от административния договор е нарушила общината, като това не става ясно от посочването на чл. 20, ал. 1-3 от договора, без да са изрично и изчерпателно посочени допустимите и недопустимите разходи.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира направените разноски, за които представя списък.

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж”, счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и конкретни възражения по доводите на касатора, като счита обжалвания административен акт за законосъобразен.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А.Г, Адвокатска колегия, гр. Б.д.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:

С писмо, изх. №08-2613 от 19.11.2018 г., във връзка с кандидатстване на О. Дд по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Подкрепа за деинституализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания", финансирана по ОПРР 2014 -2020, Министерство на труда и социалната политика подкрепя решението на общината да ситуира услугата „Център за грижа за лица с различни форми на деменция” на първия етаж в сградата на бивша болница – АТЗ, с адрес: гр. Д.ад, ул. „Ш. П” №11А.

На 15.01.2019 г. между О. Дд и Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж” (ОПРР) е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №РД-02-37-8/15.01.2019 г. по процедура чрез директно предоставяне BG16RFOP001-5.002 – "Подкрепа за деинституализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания".

На 15.08.2019 г. между О. Дд и „Адванс – 2002” ЕООД е сключен Договор № BG16RFOP001-5.002-0016-С01-S-04 с предмет: „Строително монтажни работи по изграждане на I – ви етап на Център за настаняване от семеен тип на възрастни хора с деменция”.

На 06.12.2019 г., във връзка с посочения договор от 15.08.2019 г. ,„Адванс – 2002” ЕООД е издал Фактура №0000000384 за извършени СМР съгласно Акт обр. 19 и протокол от 06.12.2019 г., на стойност 160 513, 86 лева с ДДС.

На 24.03.2020 г. О. Дд подава искане за междинно плащане №3 за заплащане на 160 513, 86 лева с ДДС.

На 19.06.2020 г. във връзка с представените към искане за плащане №3 технически отчет и искане за плащане, от общината са изискани допълнителни документи и разяснения.

На 03.07.2020 г. О. Дд представя допълнителна информация и доказателства във връзка с указанията от 19.06.2020 г.

На 29.07.2020 г. е издаден обжалвания административен акт, с който не са верифицирани разходи в размер на 160 513, 86 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ условия и във вр. с чл. 82 и 80, ал. 1, т. 1 от Общите условия към административния договор от 15.01.2019 г.

По делото е представено Конструктивно становище за преустройство и реконструкция на сграда общинска собственост - бивша болница, в Център за настаняване от семеен тип за стари хора и Център за настаняване от семеен тип за възрастни с деменция, изготвено през август 2020 г., в което е посочено, че ремонтът на целия покрив и положената фасадна система (топлоизолация + мазилка) осигурява запазване на носещата конструкция на сградата.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в искана от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

След анализ на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 ЗУСЕСИФ и раздел 13 „Допустими разходи” от Насоките за кандидатстване по процедура на директно представяне на БФП по Приоритетна ос 5 Регионална социална инфраструктура, първоинстанционният съд приема, че в случай на недопустими разходи, които не са свързани със съответната услуга, но са необходими за цялостно обновяване на сградата, недопустимите дейности следва да се представят в отделна Количествено стойностна сметка (КСС), заедно с основната КСС, и като недопустими разходи следва да бъдат включени освен разходите за СМР и съпътстващите ги разходи за авторски и строителен надзор.

Съдът приема, че от една страна от представеното по делото писмо на МТСП се установява, че по повод кандидатстването на О. Дд, МТСП подкрепя решението на О. Дд да ситуира услугата Център за грижа за лица с различни форми на деменция на първи етаж в сградата на бившата болница АТЗ, а от друга по делото няма спор, че при отчитане на извършените СМР са актувани и разплатени дейности, които включват цялостно обновяване на сградата, които с оглед на факта, че социалната услуга по проекта се ситуира само на първи етаж, не са определени от административния орган като допустими в пълнота. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд счита за правилен извода на органа, че по отношение на исканите за възстановяване разходи не е възможно да бъдат определени допустимите, които подлежат на верификация.

Решението е неправилно.

Производството по верификация на разходи е регламентирано в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Съгласно тези разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.

С обжалвания административен акт са отказани от верификация разходи, разпределени както следва: по бюджетно перо 4.1. „Разходи за СМР – Ремонт и реконструкция на сграда” - 133 761, 55 лева и по бюджетно перо 21.1. „Разходи за невъзстановим ДДС” - 26 752, 31 лева или общо 160 513, 86 лева.

Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че при извършена документална проверка и след преглед на представените допълнително документи, е установено, че при отчитане на извършените СМР, са актувани и разплатени дейности, които включват цялостно обновяване на сградата (цялостна подмяна на дограма, цялостно изпълнение на топлоизолация по фасади, ремонт на покрива на сградата, конструктивни укрепителни дейности за цялата сграда и др.), които с оглед факта, че социалната услуга по проекта се ситуира само на първия етаж, не могат да се определят като допустими разходи в пълнота.

Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСФ във връзка с чл. 82 и 80, ал. 1, т. 1 от Общите условия към сключения на 15.01.2019 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В мотивите на акта е посочен и раздел 13 „Допустими дейности” от Насоките за кандидатстване по процедура на директно представяне на БФП по Приоритетна ос 5 Регионална социална инфраструктура.

Разпоредбите на чл. 82 и 80, ал. 1, т. 1 от Общите условия към сключения на 15.01.2019 г. административен договор касаят правомощията на административния орган да извършва проверка (верификация) на декларираните разходи и съответствието им с планираното в проекта, като в случай, че разходът не съответства на условията за допустимост, УО не ги верифицира. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСФ разходите се считат за допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В съответствие с чл. 26, ал. 1, изр. първо ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган на програмата утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. В случая това са Насоките за кандидатстване по процедура на директно представяне на БФП по Приоритетна ос 5 Регионална социална инфраструктура, публично достъпни на http://www.bgregio.eu/media/files/Kandidatstvane/Aktualni%20sxemi/2014-2020/%D0%9F%D0%9E5/5.002/180821_Nasoki_DEI_elderly_5.002_rev_2.pdf (Насоките). В раздел 13 „Допустими дейности” от Насоките, не се съдържа цитирания от органа абзац: „че в случай на недопустими разходи, които не са свързани със съответната услуга, но са необходими за цялостното обновяване на сградата, недопустимите дейности следва да се представят в отделно КСС, заедно с основната КСС, и като недопустими разходи следва да бъдат включени освен разходите за СМР и съпътстващите ги разходи за авторски надзор и строителен надзор”. Единствено на стр. 24, последен абзац, раздел 13 от Насоките, в забележка „Важно!” е отбелязано, че в случай че на етапа на кандидатстване кандидатът разполага с готов инвестиционен проект и в него се констатират недопустими разходи, същите следва да бъдат представени в отделна КСС и кандидатът следва да я представи, заедно с основната КСС на УО на ОПРР във формат Excel. Действително, в обжалвания административен акт е посочено, че за изграждане на „Център за настаняване от семеен тип на възрастни хора с деменция” е одобрен инвестиционен проект, който е разработен през 2015 г. и предвижда реновиране на 3-етажна сграда, бивша болница, с цел ситуиране на две социални услуги, но цитираният абзац от насоките има предвид „етапа на кандидатстване”, какъвто не е настоящият случай. Следователно в обжалвания акт не е посочено годно правно основание, което да послужи за издаването му.

От една страна, от представените по делото доказателства се установява, че услугата свързана с Център за грижа за лица с различни форми на деменция, е ситуирана на първи етаж в сградата на бивша болница, а от друга по делото няма спор, че при отчитане на извършените СМР са актувани и разплатени дейности, които включват подмяна на дограма, топлоизолация и ремонт на покрив. От публично достъпната информация по отношение описанието на проекта и дейностите включени в него - http://2020.eufunds.bg/bg/0/0/Project/Activities?contractId=v9j4D3VRt7k%3D&isHistoric=False, по отношение на дейност 2 „СМР” изрично е предвидено, че „Проектно решение / външни работи: По фасадите на сградата: Предвижда се подмяна на съществуващата дървена дограма с PVC дограма със двоен стъклопакет с нискоемисийно стъкло. За южните стаи са предвидени слънцезащитни тенти от метална конструкция с промазан плат. Предвижда се премахването на бетонните декоративни перголи над прозорците от юг, както и двата вертикални шлица, които ги обрамчват. Проектното решение предвижда топлоизолация по фасадните стени на сградата с EPS плоскости с дебелина 10 см и показатели съгласно проекта за енергийна ефективност на сградата. Подменя се цокълът на сградата с нов изпълнен от обрязан гнайс. Н. мозаечният цокъл се монтират ХPS плоскости с дебелина – 8 см и показатели съгласно проекта за енергийна ефективност на сградата. Около прозорците се предвижда да се монтират ХPS плоскости с дебелина 2 см. По фасадите върху положената топлоизолация е предвидено полагане на декоративна /минерална/ мазилка. Предвижда се подмяната на външните метални парапети по терасите с неръждаеми. По покрив на сградата: Предвижда се ремонт на покрива, като съществуващото битумно покритие се подменя с ново. На плоският покрив на сградата се монтират ХPS плоскости с дебелина 12 см и показатели съгласно проекта за енергийна ефективност на сградата.”.

С оглед така посочените дейности по проекта и правно основание от Насоките, не става ясно защо административният орган приема, че последните са недопустими.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Следва да бъде отменено и вместо него, постановено ново, с което да се отмени обжалваният административен акт и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото искане за плащане в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от делото, и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, на касатора се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 1684, 11 лева, от които 1284, 11 лева платена държавна такса и 400 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и представения списък на разноските.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №658 от 19.10.2020 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело №769/2020 г., В. К. П:

ОТМЕНЯ Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” за отказ от верификация на разходи в размер на 160 513, 86 лева.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото искане за плащане от 24.03.2020 г. на О. Дд.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. С., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 да заплати на О. Дд, гр. Д.ад, бул. „Г.С.Р“ №15, 1684, 11 (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и единадесет стотинки) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.