Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Исмаил, чрез адв.. К, срещу Решение № 61 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 227/2019 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001719000686-091-001/24.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 190/05.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ -Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 16 617, 00 лв. и лихва в размер на 6 771, 04 лв. и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО в общ размер на 7 374, 61 лв. и лихва в размер на 2 909, 06 лв. за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Касаторът релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили нейните права на участие и защита. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, което е довело до неправилност на съдебния акт. В касационната жалба се твърди, че получените суми от различни физически лица са били дарение във връзка с лечението на нейния бивш съпруг Г. Ахмед, поради което не съставляват доход и върху тях не се дължи данък съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Е, в постъпила по делото молба –становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че на ревизираното лице законосъобразно са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО.

За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел за установено, че Е. Исмаил е местно лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и е носител на задължението за данъци за придобитите от нея доходи от източници в Р. Б и в чужбина (чл. 6 ЗДДФЛ). От приложените писмени доказателства (писма и извлечения от регистрите), представени от ОДМВР-Разград, Western Union и Money Gram, съдът е счел, че през ревизирания период ревизираното лице е получавало парични преводи в различна валута (евро, щатски долари, турски лири и др.) от различни физически лица чрез тези системи за бързи разплащания на територията на Р. Б и Р.Р.С данните в тях, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., чрез Money Gram на Е. Исмаил са изплатени парични преводи на обща стойност 8 371 евро, които възлизат на 16 372, 25 лв. Приложено е писмо на „Т. Б Д“ АД, от което се установява, че на 20.06.2014 г. Исмаил е получила паричен превод чрез системата Western Union в размер на 1 500, 00 евро (2 933, 74 лв.). Съдът е приел, че жалбоподателката не оспорва получените суми на територията на страната по размер. На следващо място, по делото е установено, че според представените данни/извлечения от регистрите на Western Union за периода от 11.03.2013 г. до 29.02.2016 г. Исмаил е получила в брой на територията на Р. Р парични преводи в общ размер на 75 197, 51 евро; 6 086, 00 щатски долари и 4 935, 07 нови турски лири. Те съдържат информация за размера на преведените суми и вида на валутата; лицата, превели сумите; номер на транзакцията/контролен номер; място, дата и час на изпращане; място, дата и час на получаване на превода; името на получателя и ЕГН. Съдът е приел за недоказано твърдението на оспорващата, че не е посещавала Р. Р през този период.

При преценка на обосноваността и материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е за законосъобразно приложен особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на ал. 1, т. 1 и т. 2 от същата разпоредба. Споделил е изводите на ревизиращите, че получените парични преводи от различни физически лица от чужбина през ревизирания период представляват доходи по смисъла на чл. 10, т. 6 и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Счел е за недоказано твърдението на Е. Исмаил, че тези суми, изпратени от различни непознати за нея физически лица от чужбина, са дарения във връзка с лечението на нейния бивш съпруг, позовавайки се на разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че в хода на производството не са представени доказателства, които по категоричен и безспорен да установяват, че получените суми имат характер на дарения. Посочил е, че с влязло в сила съдебно решение бракът между Е. Исмаил и Г. Ахмед е прекратен, считано от 20.12.2011 г., поради което не може да се приеме, че процесните суми са получавани от името и за сметка на бившия ѝ съпруг. Приел е, че липсват доказателства, които да сочат какво е било основанието на извършените парични преводи във валута чрез системите за разплащане Western Union и Money Gram, както и доказателства, установяващи извършени разходи за лечение през спорния период, които да бъдат обвързани с конкретни парични преводи. Досежно разпитаните по делото свидетели, първоинстанционният съд е посочил, че въз основа на гласните доказателства, също не може да се приеме, че тези суми съставляват дарения, доколкото те не дават конкретни сведения относно времето, мястото, размера, произхода на евентуално направените разходи за лечение. От решаващия състав е обсъдена и приложената медицинска документация, която е приета за неотносима към предмета на спора, тъй като касае периоди, извън обхвата на ревизията.

С оглед на така установеното, решаващият състав е приел, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, приел е за правилни и изводите за формиран облагаем оборот, съответно за дължимост на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и на определените задължения за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 ЗЗО, като е посочил, че получените суми не са дарения и не съставляват доход предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са направените в касационната жалба възражения за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизия, заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия, приложенията към ревизионния доклад. Това възражение е направено и пред първоиннстанционния съд, който обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че соченото нарушение не е допуснато. В тази връзка съдът е изследвал приложената по делото разписка от 21.02.2019 г., в която е отразено личното получаване от страна на ревизираното лице на ЗВР № Р-03001719000686-020-001/04.02.2019 г.; връчената по електронен път Заповед за изменение на ЗВР № Р-03001719000686-020-002/14.05.2019 г., за което е налице и разписка от 15.05.2019 г. Изготвеният в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК ревизионен доклад № Р-03001719000686-092-001/31.05.2019 г. е връчен на ревизираното лице по електронен път на 31.05.2019 г., видно от приложената разписка. По делото е приложено Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на 31.05.2019 г. от електронен адрес - както РД, така и описаните там доказателства и приложения са изтеглени от посочения електронен адрес от ревизираното лице на 31.05.2019 г. В тази връзка правилно съдът е приел, че не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила, тъй като документите и приложенията към тях са изпратени на декларирания електронен адрес, съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 4, предл. 2 ДОПК. Съгласно чл. 30, ал. 6 ДОПК в тези случаи, съобщението се счита за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, или чрез активиране на електронна препратка или чрез изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Към делото са представени удостоверения за извършено връчване по електронен път, в които е посочена датата, на която са активирани електронните препратки и на която са изтеглени.

Доказателствата по делото сочат, че ревизираното лице е получавало парични преводи във валута от различни физически лица чрез системите за бързи разплащания Western Union и Money Gram, част от които не оспорва. В случая не е спорно, че Е. Исмаил не е подавала ГДД по ЗДДФЛ, не е декларирала получени доходи, не са декларирани договори по трудови правоотношения, не са изплащани суми по извънтрудови правоотношения. В оспорения акт подробно са описани всички получени преводи по номер и дата, стойност в съответната валута, левова равностойност, държава, име на изпращача; приложени са всички бланки, съставени от агентите на системите за парични преводи на територията на България, в които е отбелязано името на Е. Исмаил като получател и е положен нейният подпис.

При така изложените факти, обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че е доказано наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити доходи. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин, освен чрез анализ на обстоятелствата, визирани в ал. 2 на същата разпоредба. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че са налице е основания на чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК.

Правилна е преценката на съда за законосъобразност на определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ общо в размер на 16 617 лв. и лихва в размер на 6 771, 04 лв. и задължения за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО общо в размер на 7 374, 61 лв. и лихва в размер на 2 909, 06 лв. за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Приложените писмени доказателства, представени от ОДМВР-Разград, Western Union и Money Gram не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, приложим с оглед препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК. Предвид събраните доказателства и обстоятелството, че ревизираното лице не е ангажирало доказателства за произхода на получените като бенефициент парични средства, чрез системата Money Gram и Western Union, съдът правилно е посочил в решението си, че паричните средства е трябвало да бъдат декларирани като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.

Съгласно текста на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на РА, издаден след извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Тежестта на доказване на посочените обстоятелства е върху жалбоподателя, който твърди изгоден за него факт, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК. Твърденията на Исмаил, че получените от нея суми са за лечението на нейния съпруг, правилно са преценени като недоказани, доколкото с влязло в сила съдебно решение бракът е бил прекратен, считано от 20.12.2011 г. и липсват доказателства, че процесните суми са получавани от името и за сметка на бившия съпруг. Липсват доказателства, които да сочат какво е било основанието на извършените парични преводи във валута чрез системите за разплащане Western Union и Money Gram, както и доказателства, установяващи извършени разходи за лечение през спорния период, които да бъдат обвързани с конкретни парични преводи. Приложените медицински документи не са обвързани с документи, касаещи извършени разходи за лечение или с такива, които да бъдат обвързани с конкретни парични преводи. Безспорно се установява, че Исмаил е получавала суми от чужбина и липсват доказателства, че доходите са от вида на необлагаемите такива, предвид нормата на чл. 13 ЗДДФЛ. В случая, преценката на свидетелските показания е извършена от съда с оглед останалите доказателства по делото и правилно съдът не е кредитирал тези показания, тъй като същите не са подкрепени от други събрани доказателства, писмени или гласни, изходящи от независим източник, поради което касационното оплакване в този смисъл е неоснователно.

С оглед всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 540, 15 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 227/2019 г. по описа на Административен съд – Разград.

ОСЪЖДА Е. Исмаил, [ЕГН], да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, разноски по делото в размер на 1 540, 15 (хиляда петстотин и четиридесет лева и 15 ст.) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Исмаил, чрез адв.. К, срещу Решение № 61 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 227/2019 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001719000686-091-001/24.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 190/05.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ -Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 16 617, 00 лв. и лихва в размер на 6 771, 04 лв. и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО в общ размер на 7 374, 61 лв. и лихва в размер на 2 909, 06 лв. за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Касаторът релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили нейните права на участие и защита. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, което е довело до неправилност на съдебния акт. В касационната жалба се твърди, че получените суми от различни физически лица са били дарение във връзка с лечението на нейния бивш съпруг Г. Ахмед, поради което не съставляват доход и върху тях не се дължи данък съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Е, в постъпила по делото молба –становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че на ревизираното лице законосъобразно са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО.

За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел за установено, че Е. Исмаил е местно лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и е носител на задължението за данъци за придобитите от нея доходи от източници в Р. Б и в чужбина (чл. 6 ЗДДФЛ). От приложените писмени доказателства (писма и извлечения от регистрите), представени от ОДМВР-Разград, Western Union и Money Gram, съдът е счел, че през ревизирания период ревизираното лице е получавало парични преводи в различна валута (евро, щатски долари, турски лири и др.) от различни физически лица чрез тези системи за бързи разплащания на територията на Р. Б и Р.Р.С данните в тях, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., чрез Money Gram на Е. Исмаил са изплатени парични преводи на обща стойност 8 371 евро, които възлизат на 16 372, 25 лв. Приложено е писмо на „Т. Б Д“ АД, от което се установява, че на 20.06.2014 г. Исмаил е получила паричен превод чрез системата Western Union в размер на 1 500, 00 евро (2 933, 74 лв.). Съдът е приел, че жалбоподателката не оспорва получените суми на територията на страната по размер. На следващо място, по делото е установено, че според представените данни/извлечения от регистрите на Western Union за периода от 11.03.2013 г. до 29.02.2016 г. Исмаил е получила в брой на територията на Р. Р парични преводи в общ размер на 75 197, 51 евро; 6 086, 00 щатски долари и 4 935, 07 нови турски лири. Те съдържат информация за размера на преведените суми и вида на валутата; лицата, превели сумите; номер на транзакцията/контролен номер; място, дата и час на изпращане; място, дата и час на получаване на превода; името на получателя и ЕГН. Съдът е приел за недоказано твърдението на оспорващата, че не е посещавала Р. Р през този период.

При преценка на обосноваността и материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е за законосъобразно приложен особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на ал. 1, т. 1 и т. 2 от същата разпоредба. Споделил е изводите на ревизиращите, че получените парични преводи от различни физически лица от чужбина през ревизирания период представляват доходи по смисъла на чл. 10, т. 6 и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Счел е за недоказано твърдението на Е. Исмаил, че тези суми, изпратени от различни непознати за нея физически лица от чужбина, са дарения във връзка с лечението на нейния бивш съпруг, позовавайки се на разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че в хода на производството не са представени доказателства, които по категоричен и безспорен да установяват, че получените суми имат характер на дарения. Посочил е, че с влязло в сила съдебно решение бракът между Е. Исмаил и Г. Ахмед е прекратен, считано от 20.12.2011 г., поради което не може да се приеме, че процесните суми са получавани от името и за сметка на бившия ѝ съпруг. Приел е, че липсват доказателства, които да сочат какво е било основанието на извършените парични преводи във валута чрез системите за разплащане Western Union и Money Gram, както и доказателства, установяващи извършени разходи за лечение през спорния период, които да бъдат обвързани с конкретни парични преводи. Досежно разпитаните по делото свидетели, първоинстанционният съд е посочил, че въз основа на гласните доказателства, също не може да се приеме, че тези суми съставляват дарения, доколкото те не дават конкретни сведения относно времето, мястото, размера, произхода на евентуално направените разходи за лечение. От решаващия състав е обсъдена и приложената медицинска документация, която е приета за неотносима към предмета на спора, тъй като касае периоди, извън обхвата на ревизията.

С оглед на така установеното, решаващият състав е приел, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, приел е за правилни и изводите за формиран облагаем оборот, съответно за дължимост на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и на определените задължения за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 ЗЗО, като е посочил, че получените суми не са дарения и не съставляват доход предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са направените в касационната жалба възражения за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизия, заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия, приложенията към ревизионния доклад. Това възражение е направено и пред първоиннстанционния съд, който обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че соченото нарушение не е допуснато. В тази връзка съдът е изследвал приложената по делото разписка от 21.02.2019 г., в която е отразено личното получаване от страна на ревизираното лице на ЗВР № Р-03001719000686-020-001/04.02.2019 г.; връчената по електронен път Заповед за изменение на ЗВР № Р-03001719000686-020-002/14.05.2019 г., за което е налице и разписка от 15.05.2019 г. Изготвеният в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК ревизионен доклад № Р-03001719000686-092-001/31.05.2019 г. е връчен на ревизираното лице по електронен път на 31.05.2019 г., видно от приложената разписка. По делото е приложено Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на 31.05.2019 г. от електронен адрес - както РД, така и описаните там доказателства и приложения са изтеглени от посочения електронен адрес от ревизираното лице на 31.05.2019 г. В тази връзка правилно съдът е приел, че не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила, тъй като документите и приложенията към тях са изпратени на декларирания електронен адрес, съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 4, предл. 2 ДОПК. Съгласно чл. 30, ал. 6 ДОПК в тези случаи, съобщението се счита за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, или чрез активиране на електронна препратка или чрез изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Към делото са представени удостоверения за извършено връчване по електронен път, в които е посочена датата, на която са активирани електронните препратки и на която са изтеглени.

Доказателствата по делото сочат, че ревизираното лице е получавало парични преводи във валута от различни физически лица чрез системите за бързи разплащания Western Union и Money Gram, част от които не оспорва. В случая не е спорно, че Е. Исмаил не е подавала ГДД по ЗДДФЛ, не е декларирала получени доходи, не са декларирани договори по трудови правоотношения, не са изплащани суми по извънтрудови правоотношения. В оспорения акт подробно са описани всички получени преводи по номер и дата, стойност в съответната валута, левова равностойност, държава, име на изпращача; приложени са всички бланки, съставени от агентите на системите за парични преводи на територията на България, в които е отбелязано името на Е. Исмаил като получател и е положен нейният подпис.

При така изложените факти, обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че е доказано наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити доходи. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин, освен чрез анализ на обстоятелствата, визирани в ал. 2 на същата разпоредба. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че са налице е основания на чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК.

Правилна е преценката на съда за законосъобразност на определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ общо в размер на 16 617 лв. и лихва в размер на 6 771, 04 лв. и задължения за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО общо в размер на 7 374, 61 лв. и лихва в размер на 2 909, 06 лв. за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Приложените писмени доказателства, представени от ОДМВР-Разград, Western Union и Money Gram не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, приложим с оглед препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК. Предвид събраните доказателства и обстоятелството, че ревизираното лице не е ангажирало доказателства за произхода на получените като бенефициент парични средства, чрез системата Money Gram и Western Union, съдът правилно е посочил в решението си, че паричните средства е трябвало да бъдат декларирани като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.

Съгласно текста на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на РА, издаден след извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Тежестта на доказване на посочените обстоятелства е върху жалбоподателя, който твърди изгоден за него факт, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК. Твърденията на Исмаил, че получените от нея суми са за лечението на нейния съпруг, правилно са преценени като недоказани, доколкото с влязло в сила съдебно решение бракът е бил прекратен, считано от 20.12.2011 г. и липсват доказателства, че процесните суми са получавани от името и за сметка на бившия съпруг. Липсват доказателства, които да сочат какво е било основанието на извършените парични преводи във валута чрез системите за разплащане Western Union и Money Gram, както и доказателства, установяващи извършени разходи за лечение през спорния период, които да бъдат обвързани с конкретни парични преводи. Приложените медицински документи не са обвързани с документи, касаещи извършени разходи за лечение или с такива, които да бъдат обвързани с конкретни парични преводи. Безспорно се установява, че Исмаил е получавала суми от чужбина и липсват доказателства, че доходите са от вида на необлагаемите такива, предвид нормата на чл. 13 ЗДДФЛ. В случая, преценката на свидетелските показания е извършена от съда с оглед останалите доказателства по делото и правилно съдът не е кредитирал тези показания, тъй като същите не са подкрепени от други събрани доказателства, писмени или гласни, изходящи от независим източник, поради което касационното оплакване в този смисъл е неоснователно.

С оглед всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 540, 15 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 227/2019 г. по описа на Административен съд – Разград.

ОСЪЖДА Е. Исмаил, [ЕГН], да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, разноски по делото в размер на 1 540, 15 (хиляда петстотин и четиридесет лева и 15 ст.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.