Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е по касационна жалба на А.М, гр. С., подадена чрез адв.А.А, против Решение № 1770/11.03.2020г., постановено по адм. дело № 13925/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Манолев против Решение № РС-10473-19-063 от 10.10.2019г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, в частта му, с която на основание чл. 74 ал. 1 във вр. с чл. 73 във вр. с чл. 57 от ЗПКОНПИ, във вр. с чл. 7 ал. 2 от ЗПУКИ отм. е установен конфликт на интереси по отношение на същия и му е наложена глоба в размер на 10 000 лева, както и е осъден Манолев да заплати разноски.

В касационната жалба са изложени подробни аргументи относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Систематизирани се свеждат до това, че при доказателствена тежест за административния орган, същият не е установил в условията на пълно доказване кумулативните предпоставки на сложния фактически състав при който следва да се приеме, че е на лице „конфликт на интереси“ по смисъла както на чл. 2 ал. 1 от ЗПУКИ, така и на чл. 52 от ЗПКОНПИ – липсва частен интерес, който да води до облага от материален или нематериален характер за лицето заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 3 т. 4 от ЗПУКИ отм. , респ. чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗПКОНПИ или свързано с него лице по смисъла на § 1 т .1 от ДР...