Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Административния ръководител на Районна прокуратура - Пловдив срещу решение № 1656/28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 996/2020 г., по описа на АС - Пловдив, с което е отменена Заповед №РП-81/24.04.2020 г. на административния ръководител – районен прокурор на РП – гр. П., с която на осн. чл. 327, ал. 1 от ЗСВ е било обърнато внимание на Б.Б – прокурор в РП-Пловдив за допуснати от нея нарушения по организацията на работата й по смисъла на чл. 327, ал. 1 ЗСВ.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на контролираното решение поради нарушение на материалния закон– касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба – Б.Б взема становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорван, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгл. чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна.

При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява обосновано, правилно и законосъобразно.

С обжалваното решение Административен съд– Пловдив е отменил Заповед № РП-81 от 24.04.2020 г., издадена от Ч.Г - административен ръководител – районен прокурор при Районна прокуратура гр. П., с която на основание чл. 140, вр. чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, на Б.Б - прокурор в Районна прокуратура гр. П., е обърнато внимание за допуснати от нея нарушения по организацията на работата й по прокурорски преписки: 1.ДП /БП/ № 515/2018 г. по описа на I - во РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 6039/2018г. по описа на РП - Пловдив;2.ДП № 146/2019г. по описа на II - ро РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 1741/2019г. по описа на РП – Пловдив;3.ДП № 260/2019г. по описа на VI - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 5756/2019г. по описа на РП – Пловдив;4.ДП № 486/2018г. по описа на IV - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 6931/2018г. по описа на РП – Пловдив;5.ДП № 530/2017г. по описа на III - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 9069/2017г. по описа на РП – Пловдив;6.ДП № 121/2019г. по описа на III - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 2027/2019г. по описа на РП – Пловдив;7.ДП № 540/2018г. по описа на VI - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 9200/2018г. по описа на РП – Пловдив;8.ДП № 132/2018г. по описа на IV - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 710/2018г. по описа на РП – Пловдив;9.ДП № 130/2019г. по описа на VI - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 2591/2019г. по описа на РП – Пловдив;10.ДП № 42/2018г. по описа на IV - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. №935/2018г. по описа на РП - Пловдив 11.ДП № 117/2018г. по описа на РУ - Хисаря, пр. пр. № 2836/2018г. по описа на РП – Пловдив;12. ДП № 3/2019г. по описа на IV -то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 8584/2018г. по описа на РП - Пловдив 13.ДП № 830/2018г. по описа на II -ро РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 6926/2018г. по описа на РП – Пловдив; 14.ДП № 333/2019г. по описа на III -то РУ на МВР гр. П., пр. пр. №5336/2019г. по описа на РП - Пловдив 15. ДП № 713/2018г. по описа на II -ро РУ на МВР гр. П., пр. пр. №8683/2018г. по описа на РП - Пловдив 16;ДП № 413/2014г. по описа на IV -то РУ на МВР гр. П., пр. пр. №6771/2014г. по описа на РП - Пловдив 17;ДП № 139/2019г. по описа на V -то РУ на МВР гр. П., пр. пр. №2744/2019г. по описа на РП - Пловдив 18;ДП № 150/2019г. по описа на РУ - Труд, пр. пр. № 3927/2019г. по описа на РП – Пловдив;19.ДП № 124/2018г. по описа на III - то РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 1867/2018г. по описа на РП – Пловдив.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

Заповед № РП-55 от 17.02.2020г. на Административен ръководител – районен прокурор при Районна прокуратура гр. П., с която на основание чл. 140, ал. 1 от ЗСВ е разпоредено да се извърши цялостна проверка на работата на прокурор Байрякова през 2019г. с оглед установяване данни за извършено дисциплинарно нарушение от прокурор Байрякова във връзка с констатирани допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата й.

В заповедта изрично е посочено, че при проверката следва да се изяснят всички факти и обстоятелства, които имат значение за преценка за реализиране на дисциплинарната отговорност.

В хода на проверката е извършена проверка в Унифицираната информационна система на РП относно всички решени в периода досъдебни производства, броя на участие в съдебни заседания, изготвена е справка относно постановените откази за образуване на досъдебни производства, данни относно индивидуалната натовареност на прокурор Байрякова, справка за отсъствия.

От изготвената справка относно отсъствията на прокурор Байрякова за периода от 01.01.2019г. -31.12.2019г. се установило, че през отразените периоди прокурор Байрякова е отсъствала поради ползван отпуск или поради командироване. Болничен е ползвала за периода 18.03.2019г-22.03.2019г. Няма данни за неоснователни отсъствия.

Приложена е справка за откази за образуване на досъдебни производства.

Приложена по административната преписка е справка за средна прокурорска натовареност за ден по прокурори-2019г.; справка за натовареност за 2019г. ; справка с данни за индивидуалната натовареност на прокурор Байрякова

Установено е, че прокурор Байрякова е с висока натовареност: общата натовареност в брой актове-1215 е над средната за всички прокурори.

Административният ръководител е отбелязал, с оглед анализа на цялостната дейност на прокурор Байрякова и обстоятелството, че не са върнати от съда дела и постановени оправдателни присъди, съгласно електронния регистър на РП-Пловдив за 2019г., както и обстоятелството, че същата е била ангажирана в съдебни заседания, тъй като е участвала в групата по бързи производство до месец септември 2019г., че не са налице извършени нарушения по смисъла на чл. 307 от ЗСВ от страна на прокурор Байрякова поради което спрямо същата не следва да се образува дисциплинарно производство.

Приел, е предвид факта, че при проверката са констатирани допуснати нарушения от проверявания прокурор по цитираните 19бр. преписки, по които произнасянията са направени извън поискания допълнителен едномесечен срок, че по отношение на магистрата - прокурор Байрякова следва да бъдат предприети дисциплиниращи мерки, като й бъде обърнато внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ за допуснатите от нея нарушения по организацията на работата й по прокурорските преписки.

За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че жалбата срещу оспорената заповед е процесуално допустима, тъй като същата е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Счел е, че обръщането на внимание по чл. 327 от ЗСВ не е дисциплинарно наказание, но тя засяга пряко и непосредствено законните интереси на магистрата, защото е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното му развитие.

По съществото на спора е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган според чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, при спазване на изискванията за форма, но са нарушени изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК. В хода на проведеното административно производство и в мотивите на оспорена заповед не се съдържали данни за перманетни нарушения в дейността на прокурор Байрякова в проверявания период. Тъкмо обратното, сочи се в мотивите на процесната заповед, че прокурор Байрякова е работила с натоварване над средното за РП-Пловдив, което се установява и от справката за натовареност на прокурорите в РП Пловдив за 2019г. Сочи се, че работата на прокурора е много добра, но тъй като е отсъствала само 35 дни през проверявания период, е имала обективна възможност да организира работата си по начин, който да не допуска просрочия за решаване на възложените й досъдебни производства. Обжалваното решение е правилно.

При така установените факти, съдът е обосновал законосъобразни правни изводи, които в по-голямата си част се споделят от настоящия състав.

Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ /в относимата редакция/ дава възможност на административните ръководители по своя преценка да обръщат внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и др. за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или при организацията на работата им, за което уведомяват Висшия съдебен съвет. Нормата систематично се намира в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ, в която е уредена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното нарушение съгласно чл. 307, ал. 2 от ЗСВ е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт, а конкретните състави на дисциплинарни нарушения са изброени в чл. 307, ал. 3 от ЗСВ.Дарните наказания са посочени в чл. 308 от ЗСВ.

Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ, но в него се установяват нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, което обаче нарушение е в много по-ниска степен законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения. От друга страна, за заповедта се уведомява Висшият съдебен съвет, който освен правомощията си по Конституцията и ЗСВ съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки магистрат, в което се прилагат и съхраняват и всички документи, свързани с професионалното му развитие, поощрения, отличия, награди и наказания, копия от атестационни формуляри и други документи относно притежаваните професионални и нравствени качества.

Основание за прилагане на такава мярка е виновно неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да му обърне внимание за констатираните пропуски. "Обръщане на внимание" по чл. 327 от ЗСВ е по своя характер вътрешноорганизационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Същата се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия.

С оглед изложеното, производството по издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ има негативни последици за магистрата и следва да се определи като административносанкционно производство, за което са приложими принципите, на които се подчиняват такива производства. На първо място, установяването на нарушението трябва да бъде извършено по несъмнен начин, като се даде възможност на съдията, прокурора или следователя да направи възражения, да даде обяснение и да вземе отношение по образуваното срещу него такова производство, като се даде възможност за участие при събирането на доказателства, тяхната проверка и да организира защитата си.

"Обръщането на внимание" в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции.

Освен това преценката дали натовареността на съответния прокурор, съобразена с характера на възложените му досъдебни производства и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да извършва всички процесуално - следствени действия по закон, трябва да се направи за всеки конкретен случай и на тази база да се оформи извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на неговата отговорност. Основно изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да осигурява законосъобразно и успешно извършване на разследването по досъдебните производства, което да е с необходимата прецизност и в разумен срок.

Двата компонента са поставени в условията на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на прокурора експедитивността и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват на базата на общото количество възложени производства и проявената компетентност и професионална отговорност при тяхното разследване.

Когато мярката "обръщане на внимание" се налага за несистемни нарушения по досъдебни производства, при висока натовареност на прокурора, както е в конкретния случай, то е необходимо да се установи, че тежестта на тези нарушения сочи недвусмислено за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ.

Установените в случая нарушения, не обосновават необходимост от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата. От съществено значение са обстоятелствата във връзка с високата натовареност на прокурора и липсата на констатации за други допуснати слабости и пропуски с оглед обема на натовареност. При това фактическо положение приложената мярка "обръщане на внимание" се преценява като несъразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по движението на досъдебните производства и на професионалното поведение на прокурора при изпълнение на служебните му функции.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита, че при това фактическо положение оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 327 от ЗСВ и при несъответствие с целта на закона.

Изложеното обуславя извода, че като е уважил подадената до него жалба и е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразно издадена и я е отменил, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 960 лева – надлежно претендирани сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1656/28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 996/2020 г., по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Районна прокуратура гр. П. да заплати на Б.Б от гр. П. сумата от 960 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.