Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. М. ЕООД, град София, чрез адвокат Н.Б против решение № 3812/13.07.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1844/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221518000510-091-001/26.09.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София.
В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на обжалвания съдебен акт, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване и приложение на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС по отношение отказа на правото на данъчен кредит в общ размер на 46 410 лева по протоколи № 57713/13.03.2017 г. с предмет „аванс за покупка на кола – 689“ и № 57716/20.03.2017 г. с предмет „аванс за покупка на кола – 690“, издадени въз основа на инвойс фактури от 13.07.2017 г. и от 20.03.2017 г. за осъществено ВОП на лек автомобил модел Ферари 458 с доставчик SCUDERIA PRAHA A.S. Касаторът счита, че има право на данъчен кредит, като се позовава на решение на Съда на ЕС по дело С-153/11 и обстоятелството, че автомобилът е заведен като дълготраен актив на дружеството.
По отношение отказа на данъчен кредит в общ размер на 118 042.54 лева по фактури от седем доставчика, в касационната жалба са изложени доводи, че за всички доставки са съставени редовни документи, извършени са изискуемите от закона счетоводни записи (операции), начислен и деклариран е дължимият данък от доставчиците.
Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски в представен по делото списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Х.А оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт в частта, в която на „А. М. ЕООД, град София са установени задължения по ЗДДС в общ размер 164 831.99 лева и лихви в общ размер на 23 296 лева лева или общо 188 127.99 лева, както следва: 46 410 лева - непризнато право на данъчен кредит за вътреобщностно придобиване (ВОП) на лек автомобил марка Ферари 458, 118 042.54 лева - отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от М. Д ЕООД, ВИ ЕНД ДЖИ БГ ЕООД, Холивуд 2015 ЕООД, А. М ЕООД, М. Т БГ ЕООД, „Лотос – 7 МЧ“ ЕООД и ЕЛ ПАС ЕС ТРЕЙДИНГ ЕООД и съответните лихви, в това число 2 759.04 лева за периода от 15.04.2017 г. до 14.11.2017 г., поради късно начисляване на ДДС за ВОП на лекия автомобил.
За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт в оспорената част е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.
По отношение отказа на правото на данъчен кредит в общ размер 118 042.54 лева по фактури от изброените по-горе седем доставчици, съдът е приел за правилни и законосъобразни изводите на органите по приходите за липса на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. От фактическа страна е установил, че се касае за доставки на обезмаслител за двигател, защитни полиращи средства за гуми, почистващи препарати – на алкална основа, за килими и тапицерии, за автоседалки, продукт за ръчно миене и вакса, омекотител за вода, както и работни гащеризони, ботуши гумени, ръкавици, тениски и др. За част от доставките съдът е констатирал разминаване в предмета на сключените от ревизираното дружество договори и предмета на издадените фактури. С доставчика „Холивуд 2015“ ЕООД е сключен договор от 01.02.2016 г. за доставка на материали за измиване на автомобили, части, халета и офиси, а фактурите, по които е упражено право на приспадане в размер на 1 642.80 лева в д. п. м. 04.2016 г. и м. 02.2017 г. са за доставки на друг вид стоки - работни гащеризони (непромокаем), ботуши гумени, ръкавици, тениски, както и рекламни материали. Несъответствие в предмета на сключения договор и предмета на издадените фактури съдът е констатирал и по доставките от Лотос 7-МЧ ЕООД – договорът от 01.05.2016 г. е за доставки на канцеларски материали, а фактурите документират доставки на полиращи средства за гуми, продукт за ръчно измиване + вакса, обезмаслител за двигатели, препарати за автоседалки и тапицерии, микрофибърна кърпа и др.
Според съда притежаването на данъчни фактури от получателя и счетоводното им отражение не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. В тази връзка е изложил и аргументи, че за да се кредитират счетоводните записвания, следва да се представят първичните счетоводни документи за извършените доставки. От представените по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, съдът е обосновал извод, че прехвърлянето на посочените във фактурите стоки от доставчиците на дружеството – жалбоподател, е останало недоказано.
По отношение отказа на правото на данъчен кредит за ВОП на лек автомобил марка "Ферари 458", съдът е приел, че е законосъобразен на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, а от страна на ревизираното лице не са установени условията по чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС, при които изключението от правото на приспадане не се прилагат. Решението е правилно постановено.
Съдът е установил, релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон, като е разграничил основанията за възникване на допълнителните задължения по ЗДДС – от отказ на правото на приспадане на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и от отказ на правото на приспадане за придобиване на лек автомобил на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2, т. 5 от ЗДДС.
По силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС действителното осъществяване на доставките е основна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Според т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, за да се установи, че по доставките на стоки, каквито са и процесните, е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 32 от решението по С-285/11). Доказателствената тежест съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане на данъчен кредит.
В конкретния случай изводите на съда, че не е доказано осъществяването на доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС се подкрепят от доказателствата по делото. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза не се установява доставянето и получаването на стоки от вида на фактурираните между страните по пряката доставка. Представените при ревизията протоколи са със съдържание и реквизити на фактура и не удостоверяват предаване и получаване на стоките. Това са юридическите факти, пораждащи настъпването на данъчно събитие в приложимата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и възникването на правото на приспадане съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. При липса на доказателства за настъпването им, законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата по отношение отказа на правото на данъчен кредит в общ размер 118 042.54 лева - отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от М. Д ЕООД, ВИ ЕНД ДЖИ БГ ЕООД, Холивуд 2015 ЕООД, А. М ЕООД, М. Т БГ ЕООД, „Лотос – 7 МЧ“ ЕООД и ЕЛ ПАС ЕС ТРЕЙДИНГ ЕООД и съответните лихви.
По отношение ВОП на лек автомобил "Ферари 458" страните не спорят по фактите, включително по реалността на доставката. Не е оспорно и обстоятелството, че предмет на процесното вътреобщностно придобиване е лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 ЗДДС. В този случай на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, независимо от изпълнение на условията чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. По делото не са доказани твърденията за ревизираното дружество за използване на автомобила в основната му дейност и за признаване на данъчен кредит в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Тази норма предвижда, че ал. 1, т. 4 не се прилага, когато превозните средства се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. Легалната дефиниция на понятието основна дейност за целите на ЗДДС е дадено в § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС.
Решението на Съда на ЕС по дело С-153/11, на което се позовава касаторът, се отнася до използването на стоките и услугите в независимата икономическа дейност на задълженото лице, като условие за признаване на правото на приспадане и касае приложението на чл. 69 ЗДДС. В нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е предвидено ограничение в правото на данъчен кредит, независимо от изпълнението на изискванията по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС.
По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението, с което жалбата на „А. М. ЕООД е отхвърлена, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила.
Доводите в касационната жалба по отношение на начислен ДДС в размер на 5 869.05 лева и съответните лихви, не следва да бъдат обсъждани, тъй като се отнасят до резултата по ЗДДС за м. 05.2016 г., в която част ревизионният акт е отменен при обжалването по административен ред и не е предмет на обжалваното съдебно решение.
При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 411.28 лева.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3812/13.07.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1844/2019 г.
ОСЪЖДА "А. М. ЕООД, гр. С., ЕИК[ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 4 411.28 лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.