Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 1107 от 17.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1678/2019 г. на Административен съд – Бургас, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000218004856-091-001/15.04.2019 г., потвърден с Решение № 113/05.07.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че по делото е приложено писмо на Заместник изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и в изпълнение на постановление на Специализираната прокуратура изх. № 348/2016/09.08.2018 г. изрично са посочени органите, които да извършат ревизия на изброените задължени лица, включително и на „Съншайн 0604“ ЕООД. Счита, че посочените в ЗВР служители на НАП – Р.С – главен инспектор по приходите, С.В – главен инспектор по приходите и С.А – Иванова отм. ши инспектор по приходите притежават необходимата компетентност за участие в ревизионното производство, независимо от факта, че са назначени в ТД на НАП – Варна, ИРМ Добрич. Излага съображения, че административният съд разширително е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, като е достигнал до неправилен извод за нищожност на оспорения РА. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд.
Ответникът по касационната жалба – „Съншайн 0604“ ЕООД, гр. Н., чрез процесуален представител, в представени писмени бележки и в съдебно заседание оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството пред Административен съд – Бургас е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-02000218004856-091-001/15.04.2019 г., издаден от Р.Т - началник сектор, възложила ревизията и от Р.С - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 113/05.07.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП. С него в производство по реда на чл. 122 и следващи ДОПК са установени задължения на ревизираното дружество „Съншайн 0604“ ЕООД за корпоративен данък, както следва: за 2014 г. – 1 808, 76 лв. главница и лихва в размер на 741, 97 лв., за 2015 г. – 401, 14 лв. главница и лихва в размер на 123, 71 лв. и за 2016 г. – 6 088, 93 лв. главница и лихва в размер на 1 260, 17 лв.
За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
"Съншайн 0604" ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. Н., [адрес]. Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите от компетентната териториална дирекция, а съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс е тази по седалището на местното юридическо лице, като в случая това е ТД на НАП - Бургас. П. ревизионно произовдство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 02000218004856-020-001/20.08.2018 г. на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Бургас, издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас в съответствие с нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Със заповедта е определен ревизиращият екип, в които са включени три лица, а именно: 1. Р.С – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията; 2. С.В – главен инспектор по приходите и 3. С.А - Иванова – старши инспектор по приходите. Съгласно представените заповеди за назначаване и преназначаване тези три лица са служители в ТД на НАП – Варна, с място на работа в гр. Д., [улица]. Първоначалната ЗВР е изменяна със заповеди за изменение № Р-02000218004856-020-002/26.10.2018 г. и № Р-02000218004856-020-003/27.11.2018 г., издадени също от компетентен орган.
Ревизионното производство е проведено и ревизионният доклад е съставен от органи по приходите, които са служители на ТД на НАП гр. В., като един от тях е и от органите издали ревизионния акт, а именно - ръководителят на ревизията Р.С.
По делото е представена заповед № ЗЦУ-ОПР-20/28.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която зам. изпълнителният директор на НАП е оправомощен да възлага организирането на надлежни действия с оглед извършването на проверки и ревизии по реда на ДОПК. Съгласно така предоставените му правомощия той е издал писмо изх. № 11-02-135#2/13.08.2018 г. до териториалните директори на ТД на НАП - Бургас и Варна, с което им е възложено да се организират възлагането на ревизии на конкретно посочени лица, сред които и "Съншайн 0604" ЕООД. Изрично е уточнено, че в ЗВР следва да бъдат включени посочените по-горе дължности лица, осъществяващи функциите на органи по приходите, които са служители на ТД на НАП - Варна, както и, че командироването им в ТД на НАП – Бургас следва да бъде извършено в съответствие с изискванията на ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). На основание чл. 86 от ЗДСл от Директора на офис Добрич при ТД на НАП – Варна са издадени командировъчни заповеди на Р.С, С.В и на С.А-Иванова за периода от 16.10.2018 г. до 18.10.2018 г. и от 06.12.2018 г. до 07.12.2018 г. От представените командировъчни заповеди се установява, че и трите лица са били командировани общо за по пет дни, а същевременно в качеството им на органи по приходите са осъществили редица процесуални действия, свързани с установяване задълженията на ревизираното дружеството и то не само на датите, за които са командировани. На 14.02.019 г. е съставен ревизионният доклад /РД/, а на 15.04.2019 г. е издаден процесният РА.
При тази фактическа установеност, съдът е приел, че не е установено наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, а именно необходимостта ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална дирекция, различна от тази по седалището на лицето, както и надлежното командироване на тези служители за целия период на извършване на ревизията или поне в дните, в които са извършени съответните процесуални действия. Изложил е мотиви, че органите по приходите, които са извършили ревизията и са съставили ревизионния доклад, както и единият от тях, който като ръководител на ревизията е издател на ревизионния акт, не са били териториално компетентни. В тази връзка и предвид изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК за съвместна компетентност на издателите на акта е достигнал до извод, че оспореният ревизионен акт е нищожен.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че лицата, провели ревизионното производство, както и ръководителят на ревизията, който е и един от издателите на оспорения РА, са били териториално компетентни. Нормата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП /ДВ бр. 51/2010 г., в сила от 06.07.2010 г./ е правилно приложена от първостепенният съд и не е тълкувана разширително, противно на доводите на касатора. Същата изисква както изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, така и съответният териториален директор да командирова тези служители при нормативно определените условия и ред. В тази връзка правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че в случая не е изпълнена втората предпоставка от визираната норма. От приложените по делото командировъчни заповеди се установява, че лицата, определени да извършат ревизията, не са служители на ТД на НАП - Бургас за срока на ревизията, а са командировани само за определени дни. В случая хипотезата на преминаване на служители от една териториална дирекция в друга по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП не е осъществена. Както правилно е констатирал и съдът, датите на командироване на органите по приходите, съпоставени с извършените действия по ревизията, включително съставянето на ревизионния доклад и издаването на РА водят до извода за липса на териториална компетентност за осъществяването на тези процесуални действия.
Приложеното по делото писмо на зам. изпълнителния директор до Териториалните директори на ТД на НАП - Бургас и ТД на НАП – Варна не може да обуслови извод, че ревизията е проведена и РА е издаден от местно компетентни органи, независимо, че в него те са посочени поименно. След като командироването е за извършване на ревизии, то съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП същото трябва да е по реда на КТ и следва да обхваща срока на извършване на ревизията, издаването на РД и на РА.
Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че един от органите, изготвил процесния акт, няма териториална компетентност за това. Към момента на издаване на ревизионния акт по отношение на ръководителя на ревизията Р.С е налице липса на териториална компетентност, поради това, че тя е служител в ТД на НАП – Варна и не е била командирована за целия срока на ревизията. Поради това липсата на компетентност на единият от издателите на оспорения РА има за своя последица неговата нищожност. В този смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 10, ал. 8 ЗНАП.
Предвид изложените съображения настоящият тричленен състав намира, че обжалваното решение на АС - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед действащата от 01.01.2021 г. нова разпоредба на чл. 160, ал. 5 ДОПК, настоящият състав следва да допълни постановеното първоинстанционно решение като приложи чл. 173, ал. 2 АПК. Визираната разпоредба на чл. 160, ал. 5 ДОПК е процесуална и при липсата на преходна разпоредба в ДОПК следва да намери незабавно приложение спрямо всички висящи спорове.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 850 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1107/17.08.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1678/2019 г.
ДОПЪЛВА Решение № 1107 от 17.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1678/2019 г. на Административен съд – Бургас КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗПРАЩА административната преписката на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Бургас, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Съншайн 0604” ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Н., [адрес], разноски за касационното производство в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване