Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр. София, 10 юли 2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и трети

март през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С. С

ЧЛЕНОВЕ:

1. Ю. К

2. Ж. Н

при секретаря Н.Ц ……………………………………. в присъствието на

прокурора … Михайлова …………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж.Н

…………………………………… наказателно дело № 115 по описа за 2009 г. и за да се произнесе,

взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Ф. Н. и жалба на частните обвинители и граждански ищци – Н. И., Е. И. и С. И. против въззивно решение № 269 от 2.12.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/08 г.

В жалбата на подсъдимия са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК с искане за оправдаване и отхвърляне на гражданските искове. Обширно развитите доводи са ориентирани предимно срещу умисъла за телесното увреждане на пострадалия. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание с искане да бъде намалено по размер и да се отложи неговото изпълнение. Алтернативно се настоява за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като съдът не е изпълнил процесуалните си задължения да отговори на доводите, които подсъдимият е повдигнал с въззивната си жалба.

Гражданските ищци и частни обвинители се противопоставят на правната квалификация на деянието и твърдят, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 124, ал. 1 пр. 1...