1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№133

София, 24.02.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 3960 по описа за 2021г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Дом за стари хора „Мария Луиза“ – [населено място], чрез процесуалния представител адв. М. Я. от САК, срещу решение № 295 от 06.07.2021г., постановено по гр. д. № 446/2021г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260023 от 04.03.2021г., постановено по гр. д. № 979/2020 г. по описа на районен съд Свищов, в частта с която са уважени исковете на И. Х. И. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ за признаване на уволнението й от работодателя Дом за стари хора „Мария Луиза“ – [населено място] за незаконно и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2266, 87 лв., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За допускане на обжалването се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставят се следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/. След като работникът е подписал констативен протокол, чрез който се установява нарушение на трудовата дисциплина и са приети констатациите в протокола без възражение, може ли същият този констативен протокол да се ползва от работодателя за преписка по изготвяне на документи и налагане на дисциплинарно наказание и да се ползва като доказателство, че наказаният...