ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1048

гр. София, 06.03.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. ч. гр. дело № 136 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 22263 от 20.12.2024 г., подадена от В. Г. П., срещу определение № 5397 от 25.11.2024 г. по гр. дело № 3524/2023 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу определение № 175 от 22.02.2023 г. по в. гр. д. № 127/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд за отказ да бъде открито производство по чл. 193 ГПК по отношение на документ, представляващ щемпел върху нотариален акт № 55, том I, н. д. № 99/1997 г. от 03.02.1997 г. за продажба на недвижим имот, разположен на първа страница горе в дясно, в който е отразено откриването на персонална партида на името на купувача А. С. Б..

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Сочи се, че съставът на касационния съд е следвало да се произнесе по същество, а не да оставя без разглеждане жалбата, доколкото искането по чл. 193 ГПК имало характер на инцидентен установителен иск, а не на доказателствено искане. Моли се определението да бъде отменено, а делото върнато на предходния състав на ВКС за произнасяне по същество на жалбата.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответниците С. А. Б., Д. А. С. и Е. В. П., действащи чрез процесуалния си представител адв. А. Т., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят същата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима.

Делото е по установителен иск за собственост, предявен от С. А. Б., Д. А. С. и Е. В. П. срещу В. Г. П.. С молба вх. № 5256 от 02.12.2022 г. /л. 117-122 от първоинстанционното дело/ ответникът е поискал откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на документ, представляващ щемпел, разположен горе вдясно на нотариален акт № 55, том I, н. д. № 99/1997 г. от 03.02.1997 г. за продажба на недвижим имот и свидетелстващ за открита партида на името на купувача А. С. Б.. С определение, произнесено в открито съдебно заседание по протокол № 391 от 05.12.2022 г. /л.135-141 от първоинстанционното дело/, съдът е отхвърлил направеното искане. С въззивната си жалба срещу това постановеното първоинстанционно решение ответникът е релевирал довод за неправилност на посоченото по-горе определение и е поискал отново откриване на производство по чл. 193 ГПК. С определение № 175 от 22.02.2023 г. по в. гр. д № 127/2023 г. на СОС въззивният съд е приел, че липсва доказателствена нужда от оспорване на заверката върху нотариалния акт и отхвърлил искането. В касационната си жалба срещу въззивното решение ответникът посочил, че обжалва и горното определение, постановено от въззивния съд като в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК формулирал и конкретен правен въпрос в тази връзка. С определението си по чл. 288 ГПК, ВКС не допуснал касационно обжалване на решението, а с обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, оставил без разглеждане жалбата срещу въззивното определение.

Съставът на ВКС приел, че определение № 175 от 22.02.2023 г. по в. гр. д. № 127/2023 г. по описа на СОС обективира произнасяне по реда на чл. 267 ГПК. За този вид определения законът не предвиждал възможност за самостоятелно обжалване, поради което в обсъжданата й част касационната жалба се явявала процесуално недопустима. Същото важало и за актовете, с които съдилищата се произнасят при заявено оспорване истинността на документ по смисъла на чл. 193 ГПК – както определението, с което се постановява да се извърши проверка на истинността на документа, така и определението, с което се отказва извършването на такава проверка, не подлежат на самостоятелно обжалване отделно от крайния акт по съответното дело.

Определението е правилно.

С определение № 250 от 25.09.2015 г. по ч. гр. д № 3965/2015 г., II г. о на ВКС е прието, че целта на производството по чл. 193-194 ГПК е във висящ процес да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено като неистинско от доказателствения материал, съответно определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от значение за доказването. След като производството по чл. 193-194 ГПК е част от доказателствения процес, то произнасянето на съда по искане да се открие производство по оспорване на документ, е по реда на чл. 157 ГПК, съответно чл. 267 ГПК. Определенията по чл.157 ГПК и чл.267 ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, доколкото самостоятелно обжалване не е предвидено, а същите не преграждат хода на делото. Правилността на процесуалните действия, извършени с тях, се преценява по повод обжалване на постановеното съдебно решение. Настоящият състав споделя напълно така даденото разрешение и доколкото обжалваното определение е произнесено в пълно съответствие с него, намира, че следва да го потвърди.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5397 от 25.11.2024 г. по гр. дело № 3524/2023 г. по описа на ВКС, II г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.