Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, чрез процесуален представител юрк.. Г, против решение № 643 от 04.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1945/2017 г. по описа на Административен съд Бургас.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.
Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение по делото.
Ответникът – К.П, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № 4070з-699 от 20.06.2017 г., издадена от директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, с която на мл. инспектор К.П – ст. полицай ВПА/ 01 в 01 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление М. Т при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово към Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца., на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
За да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на Административен съд Бургас е приел за установено, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Първото съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта е, че съгласно т. 2.1 от Заповед № 8121з-1252/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, дисциплинарнонаказващите органи по чл. 204, т. 3 и т. 4 ЗМВР следва да възлагат извършване на проверки по сигнали за дисциплинарни нарушения, по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и дисциплинарните производства от комисии, които не са съставени изцяло от служители от същото звено, в което служителят изпълнява служебните си задължения. Съгл. чл. 7, ал. 5 от Правилник за устройство и дейността на МВР, териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции „Гранична полиция“ /РДГП/, в които могат да се създават гранични полицейски управления /ГПУ/, бази гранично-полицейски кораби, гранични контролно-пропускателни пунктове /ГКПП/, сектори и други звена от по-нисък ранг. В конкретния случай е прието, че всички членове на съставената комисия са служители на едно звено.
Второто съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта е свързано с неизпълнението на задължението на наказващия орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, съобразно нормата на чл. 206 от ЗМВР. Решението е неправилно.
Фактите по делото са точно установени въз основа на събраните доказателства, които съдът подробно е анализирал, както в тяхната взаимна връзка, така и във връзка с възраженията на страните. Съдът обаче е направил погрешни изводи.
Първоинстанционния съд е приел, че всички членове на комисията са служители в едно звено, в което работи и жалбоподателя, а именно РДГП Елхово, поради което това е довело да нарушение на заповед № 8121з-1252/03.11.2016 г. издадена на основание чл. 33, т. 7 и т. 9 от ЗМВР.
Настоящата инстанция не възприема тези изводи на първоинстанционния съд, тъй като видно от заповедта за назначаване на комисията (л. 30) неин председател е гл. инспектор С.И-ВПД началник сектор „Гранично наблюдение“ при РДГП - Елхово, а членове са инспектор А.М – разузнавач 4 група „Оперативен анализ“ в сектор ОИД при РДГП – Елхово, инспектор А.Д – пол. инспектор 4/гл. оп. ИСН/ сектор РКЦ при РДГП – Елхово. В чл. 7, ал. 5 от Правилник за устройство и дейността на МВР е посочено, че териториалните звена на Главна дирекция Гранична полиция, в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично – полицейски кораби, гранични контролно – пропускателни пунктове, сектори и други звена от по-нисък ранг. В § 1, т. 5 от цитираната Инструкция №8121з-1244/14.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи се съдържа дефиниция на „група за охрана на държавната граница“ – а именно подразделение на ГПУ за наблюдение на определен участък от държавната граница. В същата инструкция са дадени дефиниции и на други групи от състава на РДГП, от които става ясно, че са техни подразделения. Предвид изложеното обоснованият извод е, че групата е по – малко нормативно регламентирано звено на ГПУ и двамата членове на комисията, които са от различни групи на ГПУ са от различни звена, поради което не е допуснато твърдяното от съда нарушение на заповедта на министъра на вътрешните работи относно състава на комисията, извършила проверката.
Неправилни са изводите на съда, а и от доказателствата по делото не се установява, че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.Дарнонаказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита. В настоящия случай, не са приети писмени обяснения от К.П, по зависещи от него причини.
Видно от доказателствата по делото Петров е запознат с изготвената справка УРИ 4070р-6774/11.05.2017 г., и, че в 24-часов срок може да даде допълнителни възражения и обяснения, но в посочения 24-часов срок не е депозирал такива.
Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма. Петров не се е възползвал от това свое право.
Приемайки, че в случая са налице съществени нарушения на производствените правила при издаване на оспорения акт, съдът без да го разглежда по същество, отменил същия.
Липсата на мотиви от решаващия съд по спора по същество, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваното решение, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти по спора, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доказателства по делото и да се установи фактическата обстановка по спора в цялост. Обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. РЕШИ:
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение
ОТМЕНЯ решение № 643 от 04.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1945/2017 г. по описа на Административен съд Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.