Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 04.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: М. П.

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. д. № 165 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена лично от М. П. Д., [населено място], притежаваща юридическа правоспособност, за което е представено надлежно удостоверение, срещу решение № 184 от 02.10.2024 г. по в. гр. д. № 263/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 393 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 201/2024 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката на основание чл. 105 СК да бъде предоставена информация за биологичния произход, както и е оставено без разглеждане искането да бъде задължена община Бургас да предостави достъп до първоначално съставения акт за раждане.

Ответната страна – Върховна касационна прокуратура, не изразява становище по касационната жалба.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искане по чл. 105 СК за предоставяне на информация за произхода на молителката М. П. И., [дата на раждане] , и навършила пълнолетие към момента на депозиране на искането. От приложеното по делото решение от 25.02.1980 г. по гр. д. № 474/1980 г. на Районен съд – Бургас е установено, че молителката е осиновена при условията на пълно осиновяване от Я. А. А. и П. Ж. А.. С последното изменение на чл. 105 СК с ДВ бр. 106/2023 г. е отменено изискването молителят да доказва наличието на „важни обстоятелства“, налагащи предоставяне на информация за неговия произход. Според съда независимо от тази законова промяна, тайната на осиновяването не е премахната и разкриването подлежи на преценка от съда, с оглед на целите, поради които законът поддържа запазването като правило, а нейното разкриване като изключение, изискващо провеждане на нарочно съдебно производство. Установено е, че в съдебното решение за осиновяване на молителката се съдържат данни за имената на единия биологичен родител - майка на детето, която понастоящем е на 70 години. Същата е изслушана по делото, като се е противопоставила на предоставянето на исканата от молителката информация с твърдения, че е възрастна жена, страдаща от диабет, и това би причинило стрес. За да прецени основателността на искането, съдът е взел предвид и че молителката е на 45-годишна възраст, като обстоятелството, че е осиновена, е пазено в тайна от нея до смъртта на бащата – осиновител. Отчел е изявленията на молителката, че искането да получи информация е породено от желание да изясни за себе си биологичния си произход, като няма необходимост от медицинска информация, базирана на наследственост, нито е водена от желание за установяване на личен контакт или изобщо намеса в живота на биологичния родител. Съдът е приел, че в случая приоритет следва да бъде даден на обществения интерес за опазване здравето и зачитане правото на личен живот на биологичния родител пред личния интерес и правото на молителката да знае своя произход. Аргументирал се е, че молителката е в зряла възраст с изградена и утвърдена самоличност, което обуславя по-нисък интензитет на необходимост от получаването на информация, която би допълнила индивидуалното разбиране за себе си. Допълнително е подчертал силно тревожната реакция на биологичната майка и категоричното нежелание за запознаване и контакт с молителката, което според съда обосновава извода за надделяваща необходимост от зачитане на интереса на биологичната майка от запазване на нейната анонимност. Посоченото е взето предвид и с оглед възможността за постигане на целта на молителката да получи информация за роднините й и обстоятелствата около раждането .

С определение № 3443 от 01.07.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 184 от 02.10.2024 г. по в. гр. д. № 263/2024 г. на Апелативен съд – Бургас на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните.

Според задължителната практика на ВКС съдът е длъжен да обсъди всички, събрани по делото, доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции.

Съгласно възприетото в решение № 161 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2020 г., IV г. о., ГК ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Също там е посочено, че доколкото производството по чл. 105 СК се развива по реда на част VI ГПК – „Охранителни производства“, при преценка дали искането на молителя за предоставяне на информация за произхода е продиктувано от неморални или користни подбуди или цели увреждане правата на трети лица, съдът следва служебно или по искане на прокуратурата като контролираща страна, да събира доказателства в тази връзка и ако се установят такива намерения, молбата за предоставяне на информация за произхода следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Основният мотив на съда за потвърждаването на отказа на първата инстанция да предостави исканата от ищцата информация е свързан с това, че дори и след изменението на нормата на чл. 105 СК с ДВ бр. 106/2023 г., с което е отменено изискването за доказване наличието на важни „обстоятелства“, налагащи разкриване на информация за биологичния произход на осиновеното дете, тайната на осиновяването все пак не е премахната и разкриването е обусловено от преценката на съда с оглед целите на молителя. Дори и да се приеме изложеното, то същото противоречи на възприетото в горепосочената съдебна практика, постановена преди изменението на закона, тъй като съдът не е взел предвид твърденията на молителката, преценени с оглед всички събраните по делото доказателства. По делото не се установява молителката да търси информация за своя произход по неморални или користни подбуди, или с цел да увреди правата на трети лица. Видно собствените обяснения, същата знае, че е осиновена от повече от 20 години преди завеждането на настоящия иск, като към този момент е на повече от 40 години без да твърди за наличието на медицински или други проблеми. Предвид посоченото по делото не са установени конкретни обстоятелства, обосноваващи ограничаването на правото на молителката да познава своя произход, част от правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 ЕКЗПЧОС. Противно на основния аргумент на съда, по-новата съдебна практика /така решение № 210 по гр. д. № 212/2024 г. на ВКС, III г. о./ е еднопосочна в разбирането си, че когато уведоменият рожден родител се е противопоставил на искането по молбата, решението на съда не може да се основава на предположение за неизбежен противоправен резултат от знанието за произхода. Искането на осиновения да узнае истината за произхода си по презумпция не вреди и не накърнява принципа на правната сигурност.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. Предвид установените обстоятелства относно желанието на молителката да установи данни за действителния произход без обаче да осъществява контакт и намеса в личния живот на биологичния родител, съвпадащ и с неговите изявления, дадени преди съда, то настоящият състав намира, че балансът на интересите на осиновения и на биологичния родител не бил нарушен от предоставянето на търсената информация. Още повече, че към настоящият момент правната норма на чл. 105 СК е изменена именно с оглед правото на осиновения да познава произхода си без необходимостта да доказва други обстоятелства, обосноваващи искането му.

Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск за предоставяне на информация относно биологичният произход на ищцата - уважен.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 184 от 02.10.2024 г. по в. гр. д. № 263/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ на М. П. Д., [населено място], информация за нейния произход чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. д. № 474/1980 г. на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.