Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез юрисконсулт Цановска, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1726/ 16.03.2018 г. по адм. дело № 12373/ 2015 г. на Административен съд - София - град (АССГ) в неговата осъдителна част.

В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК.

Посочено е, че не е приложен правилно материалния закон, тъй като представените по делото доказателства не са правилно интерпретирани и при постановяване на съдебното решение не е установена обективната истина по случая. Визира, че макар и да е налице административен акт, обявен за незаконосъобразен, е налице съпричиняване в хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ. Твърди, че не са доказани неправомерни действия или бездействия от страна на полицейски служители свързани с нейното задържане.

Посочва, че съдът неправилно не е отчел, че ищцата се е държала грубо, нападателно и агресивно спрямо полицейския служител, който е действал отбранявайки се.

Моли да се отмени решението на АССГ, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в условията на евентуалност да се намали присъдения размер на обезщетението, съгласно принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

По делото е постъпила и касационна жалба от Д.Б, подадена чрез адв.. Х, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1726/ 16.03.2018 г. по адм. дело № 12373/ 2015 г. на Административен съд - София - град в неговата отхвърлителна част. Намира решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Изразява несъгласие с определения размер на обезщетението, като посочва, че съдът е игнорирал претърпените болки и страдания за периода на задържане под стража, които са нанесли сериозна психическа травма, която е белязала психиката на ищеца необратимо.

Счита, че предвид понесените вреди неправилно е определен размера на определеното обезщетение, вместо да бъде присъдена изцяло исковата претенция.

Касационният жалбоподател Столична дирекция на вътрешните работи, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Ковачев поддържа касационната жалба на СДВР и оспорва жалбата на Д.Б.М да се отмени първоинстанционния съдебен акт на АССГ, като се отхвърлят изцяло двете съединени претенции на г-жа Божилова. Евентуално моли, за намаляване на присъдените обезщетения и по двете претенции.

Касационният жалбоподател Д.Б чрез адвокат адвокат Хаджигенов моли да се уважи изцяло подадената жалба, по съображенията, подробно изложени в нея.

Намира, твърденията на адм. съд относно размера на обезщетенията за неотговарящо на действителността, предвид което моли, за уважаване изяло предявените искове.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, подадена чрез пълномощник – юрисконсулт от СДВР, а касационната жалба, подадена от Д.Б чрез пълномощник – адвокат, за неоснователна. С оглед доказателствата по делото счита, че на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК съдебното решение, постановено от Административен съд - София - град следва да се отмени в осъдителната му част, като по иска за незаконното задържане, се определи обезщетение за неимуществени вреди в минимален размер, около 200 - 300 лв., а искът за незаконосъобразни действия при употребена по отношение на нея физическа сила да се отхвърли, защото обезщетение не се дължи, а в отхвърлителната част, следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение АССГ е ОСЪДИЛ С. Д на вътрешните работи – да заплати на Д.Б от град [населено място] на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ сумата 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно издадената и изпълнена Заповед рег. 226зз-165/18.01.2015 г. на полицейски орган при 02 РУ – СДВР за задържането й по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за периода от 21.00 ч. на 18.01.2015 г. до 14.50 ч. на 19.01.2015 г., ведно със законната лихва от 22.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ този иск по чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

На следващо място АССГ е ОСЪДИЛ Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.Б на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща неимуществени вреди за периода 18.01.2015 г. – 22.02.2015 г., причинени от полицейски служител от сектор Метрополитен АД на група „Охранителна полиция“ - СДВР незаконосъобразни действия при употребена по отношение на нея физическа сила на 18.01.2015 г. около 21.00 часа в служебно помещение метростанция „Надежда“ – град София, улица Б. Д, ведно със законната лихва от 22.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

В частта за разноските е ОСЪДИЛ Столична дирекция на вътрешните работи - град София – да заплати на Д.Б на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 298 лв. (двеста деветдесет и осем лева) – направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковете и да заплати на Административен съд София -град –на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 вр. чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ сумата 300 лв. (триста лева) – направени от бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица.

За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че

според сведение от З.Г от град София с месторабота в Метрополитен АД – София на 18.01.2015 г. около 21.00 ч. по време на смяната й като касиер на метростанция „Надежда“ при нея се явили за закупуване на билети мъж и жена във видимо нетрезво състояние, които се клатушкали. Не ги допуснала да пътуват в метрото и поискала съдействие на дежурния полицай. Той дошъл пред касата, поискал личните карти на лицата. Жената нямала, мъжът дал своята, след което заедно с дежурния полицая влезли в служебното му помещение за проверка. З.Г останала в касата, но тъй като тя била разположена непосредствено до помещението на дежурния полицай, а преградата помежду им тънка, чувала разговора с проверяваните две лица, които наричали полицая „какъв си ти бе, селянин, нещастник, боклук, ще те уволним“. В един момент се чуло блъскане и силни шумове от борба, викове за помощ. След десетина минути дошли няколко полицаи. Накрая З.Г пише, че през цялото време въпросните мъж и жена се държали грубо, арогантно и провокативно, като заплашвали дежурния полицай с уволнение и съд (л. 248 от делото) и л. 68 от адм. дело № 1779/ 15 г.)

Решаващият съд е установил, че със Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-165/ 18.01.2015 г., издадена на 18.01.2015 г. в 21.00 ч. от А.И – старши полицай от група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ– СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради данни за извършено престъпление („по ДЗ на колега от Метростанция "Надежда“ е задържана за срок от 24 ч. Д.Б в помещение за временно задържане на 02 РУ-СДВР.Уерен е неин отказ да подпише заповедта и да получи копие с подпис на един свидетел.

В резултат на обжалване с Решение № 5453 от 05.08.2015 г. по административно дело № 1779/ 2015 г. на Административен съд София – град, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-165/18.01.2015 г., издадена от Полицейски орган при 02 РУП-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР Д.Б е задържана за срок до 24 часа.

Съдът е назначил на съдебно - психологическа експертиза, според която преживяното от ищцата стресогенно събитие на 18.01.2015 г., което се описва като побой и задържане. Към момента на психологичната експертиза психичното й състояние отразява наличие на посттравматични преживявания, умерено повишени нива на тревожност и страхови състояния, предизвикани от стимули, напомнящи случая. Тези психични прояви свидетелстват за преживяна психотравма, свързана със стресогенно събитие.

По делото е била назначена и съдебно - медицинска експертиза, която установила, че при инцидента на 18.01.2015 г. ищцата е получила травматични увреждания: на главата. Експертизата сочи, че по медико - биологична характеристика получените травматични увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Адм. съд е достигнал извод, че задържането на ищцата е наредено с незаконосъобразен административен акт - Заповед рег. № 226зз-165/18.01.2015г. на полицейски орган при 02 РУ–СДВР - и е осъществено с основани на тази отменена заповед и поради това незаконосъобразни действия на длъжностни лица от 02 РУ – СДВР при изпълнение на административна дейност.

Това задържане незаконно е ограничило правото на свобода и сигурност на ищцата от 21.00 ч. на 18.01.2015 г. до 14.50 ч. на 19.01.2015 г. и е оказало интензивно отрицателно въздействие върху психологичното й състояние, които вещото лице – психолог квалифицира като психотравма.

Отчитайки тези правнорелевантни факти, съдът е намерил, че за така претърпените неимуществени вреди от 21.00 ч. на 18.01.2015 г. до 14.50 ч. на 19.01.2015 г. ищцата следва да се възмезди с обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ, което се определя по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ в размер на 2 000 лв.

Съдът е приел, че са налице в кумулативност всички задължителни елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ да се ангажира отговорността на държавата за посочените по - горе неимуществени вреди, причинени на ищцата от незаконосъобразно издадената Заповед рег. № 226зз-165/18.01.2015 г. на полицейски орган от 02 РУ– СДВР и незаконосъобразните действия по изпълнението й, извършени от длъжностни лица от 02 РУ–СДВР, чрез задържането й за периода от 21.00 ч. на 18.01.2015 г. до 14.50 ч. на 19.01.2015 г. с обезщетение в размер на 2 000 лв. В тази част този първи иск по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ съдът е уважил, а за горницата до 50 000 лв. като неоснователен и недоказан го е отхвърлил.

Съдът е изложил съображения по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразните действия, извършени от служител на СДВР с нанесения на ищцата физически побой. По отношение на ищцата се е установило, че в началото на сбиването е ритала старши полицай Ц.Ц по краката, от които удари няма получени травми, и го е хванала за врата, от което е получил охлузване под дясната подушна област, и драскотини по лявата долна част и предната долна половина на шията. Изхождайки установените по делото факти, съдът е намерил, че защитата на този професионално обучен и въоръжен полицейски служител, чиито ръст и тегло значително са надвишавали тези на ищцата, която е цивилно невъоръжено криминално непроявено лице, явно не съответства на характера и опасността на нападението й.

Счел е, че при тази явна несъразмерност е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, която не може да се отдаде на уплах или смущение по чл. 12, ал. 4 НК на полицейския служител, поради което деянието му е общественоопасно и противоправно.

Адм. съд е приел, че извършените от старши полицай Ц.Ц действия по време на инцидента на 18.01.2015 г. по използването на физическа сила спрямо ищцата не съответстват на императивните изисквания на ЗМВР за допустимостта й, не са позволено от закона увреждане и не се базират на административен акт, поради което те са незаконосъобразни.

По отношение на ищцата е установил, че в началото на сбиването е ритала старши полицай Ц.Ц по краката, от които удари няма получени травми, и го е хванала за врата, от което е получил охлузване под дясната подушна област, и драскотини по лявата долна част и предната долна половина на шията.

Изхождайки от така установените по делото факти, съдът е намерил, че защитата на този професионално обучен и въоръжен полицейски служител, чиито ръст и тегло значително са надвишавали тези на ищцата, която е цивилно невъоръжено криминално непроявено лице, явно не съответства на характера и опасността на нападението й.

При тази явна несъразмерност е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, която не може да се отдаде на уплах или смущение по чл. 12, ал. 4 НК на полицейския служител, поради което деянието му е общественоопасно и противоправно.

Посочените неимуществени вреди, състоящи се във физически болки от телесни увреждания и психически страдания, са действително претърпени от ищцата през периода от 18.02.2015 г. до 22.02.2015 г., за който те се претендират, като се отличават с продължителност и с интензивност, която е била особено силна в този първи месец след инцидента

От друга страна е приел, че в хода на тази проверка ищцата не се е държала надлежно – правела е негативни коментари за действията на полицейския служител и му е отправила серия от оскърбителни реплики.

След като ситуацията е ескалирала в сбиване, докато старши полицай Ц.Ц се опитвал да постави белезници на Д.С ищцата се е нахвърлила върху него, ритала го е с обувките по колената, хванала го е с две ръце за врата и го е драскала с нокти, при което е получил охлузване в дясната подушна област, по лявата долна част на шията пет напречно разположени, успоредни една на друга червени драскотини от 2 до 6 см и по предната долна половина на шията - две подобни драскотини, 1 и 2 см (съдебно-медицинска експертиза № 14/2015 г.).

Това поведение на ищцата е провокирало и така обусловило ответните действия на старши полицай Ц.Ц спрямо нея, който афектиран е нанесъл процесните удари по лицето.

Намерил е за релевантно е това, че поведението й е допринесло за поведението на старши полицай Ц.Ц, а през него и за собственото й увреждане, като каузалните вериги от деянието до вредата са последователни, а не успоредни.

С оглед на възприетото от българското право квотно правило за разпределение на вредите при съпричиняване от пострадалия, като отчита вида и характера на действията на ищцата спрямо тези на деликвента, довели до крайния резултат, ведно с разликите в каузалността им и като е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът е определил степента на приноса на ищцата на 1/3, с която квота е намалил обезщетението й.

Адм. съд е намерил, че за тези неимуществени вреди на ищцата от извършените незаконосъобразни действия на старши полицай Ц.Ц по време на инцидента на 18.01.2015 г., тя следва да се възмезди с обезщетение, което на основание чл. 52 ЗЗД вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ е определил по справедливост в размер на 15 000 лв. и е намалил на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ с една трета до 10 000 лв.

В заключение адм. съд е приел, че са налице в кумулативност всички задължителни елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ да се ангажира отговорността на държавата за посочените по-горе неимуществени вреди, причинени на ищцата от незаконосъобразните действия, извършени на полицейски служител от сектор „Метрополитен“ на група „Охранителна полиция“ - СДВР чрез употребата по отношение на нея на физическа сила на 18.01.2015 г. около 21.00 часа в служебно помещение метростанция „Надежда“ - град София с присъждането на обезщетение за периода 18.01.2015 г. – 22.02.2015 г. в размер на 10 000 лв. В тази част, този втори иск по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ е уважил, а за горницата до 50 000 лв. като неоснователен и недоказан е бил отхвърлил.

Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са допустими, като жалбата на Д.Б е НЕОСНОВАТЕЛНА, а жалбата на СДВР е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по съображения различни от изложените в същата.

В случая са били предявени два обективно съединени иска по чл. 204, ал. 1 и чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменен адм. акт и незаконосъобразни действия на служител от администрацията на СДВР за процесния период от 21.00 ч. на 18.01.2015 г. до 14.50 ч. на 19.01.2015 г.

Неоснователни са твърденията на СДВР, с които е развита тезата, че не е приложен правилно материалния закон, тъй като представените по делото доказателства не са правилно интерпретирани при неговото постановяване и не е била установена обективната истина по случая.

По отношение на първия иск, предявен по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт, с оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен адм. акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател - СДВР, че от ищеца не са били доказани претърпени вреди. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно издадения адм. акт, както и свързаното с АНП, задържане на лицето. Несъмнено незаконосъобразния акт и неправомерното задържане имат негативно отражение върху психическото състояние на лицето.

Налице са негативни преживявания, изразяващи се в притеснения, терзания, физически и емоционален дискомфорт в резултат на незаконосъобразния административен акт. Това задържане незаконно е ограничило правото на свобода и сигурност на ищцата от 21.00 ч. на 18.01.2015 г. до 14.50 ч. на 19.01.2015 г., което е основно право от първостепенен порядък. С това в рамките на същия период е оказало интензивно отрицателно въздействие върху психологичното й състояние чрез изживяването на стрес, паника, уплаха, напрежение, тревожност, безсилие, унижение, непоносимост към ситуацията и други, които вещото лице – психолог квалифицира като психотравма.

Относно размерът на обезщетението, което следва да се определи при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и тяхната продължителност. Преценката следва да се съобрази със съдебната практика на ВАС и размера на обезщетенията, които се присъждат по казуси, аналогични на процесния.

Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение в случая следва да е в размер на 1000 лв. за целия период. Тази фиксирана сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето.

Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на СДВР в частта за неимуществените вреди от отменения адм. акт е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 2000 лв. на 1000 лв. За разликата над 1 000 лв. до 2000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Частично основателна е и касационната жалба на СДВР срещу решението на АССГ в частта му относно искът, предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на администрацията на СДВР.Пстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

С оглед наличните данни по делото за процесния период се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилно и законосъобразно адм. съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразни действия на служител на администрацията на СДВР. С незаконосъобразните действия по употреба на физическа сила това длъжностно лице е извършило административен деликт, пораждащ гражданска отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Безспорно по делото се доказва, че извършените от старши полицай Ц.Ц действия по време на инцидента на 18.01.2015 г. по използването на физическа сила спрямо ищцата не съответстват на императивните изисквания за допустимостта й по чл. 85– чл. 86 ЗМВР. Тези действия нарушават забраната по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като не са позволено от закона увреждане. Същите не се базират на нормативен или административен акт, поради което са незаконосъобразни и такива пораждат отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Споделят се изводите на решаващия съд, че вследствие на процесния инцидент на 18.01.2015 г. ищцата е получила множество травматични увреждания в областта на лицето и главата. В първия месец е изпитвала силни физически болки от контузиите й. Първите седмици ищцата е имала главоболие, тилно и двустранно, придружено с гадене, по повод на която симптоматика след медицински изследвания й е диагностирана за световъртеж с централен произход. Несъмнено тези травматични увреждания са довели при ищцата до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Общото й състояние от 18.01.2015 г. до 22.02.2015 г. е било на временна неработоспособност, за което й разрешен болничен отпуск. В рамките на същия този период в резултат на проведеното лечение ищцата се е възстановила от процесните травми.

От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба на СДВР по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя неговото намаляване. При приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната продължителност. Преценката следва да съобрази и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ и ВАС присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния.

Правилно адм. съд е възприел, че са налице предпоставките по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като отговорността следва да се редуцира по размер – ищцата виновно е допринесла за увреждането си, за което дължимото й се обезщетение по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ следва да се намали. Настоящият състав счита, че допълнително следва да се намали присъденото от адм. съд. обезщетение. Хипотезата е на съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като за настъпването им при инцидента на 18.01.2015 г., макар и в различни степени, са допринесли и старши полицай като деликвент, и ищцата като увредено лице.

Правилно съдът е приел, че е налице изискуемата се от чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ обща каузалност. В Тълкувателно решение № 88/1962 г. на ВС, ОСГК се изтъква, че чл. 51, ал. 2 ЗЗД (чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ) визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка и с виновните действия на деликвента, и с тези на увредения. Възможно е те да образуват две успоредни каузални вериги, всяка от която задължително завършва с общата вреда. Възможно е и деянието на единия да е предшества деянието на другия, обуславяйки извършването му. Без значение е в какво съотношение се намират тези две причини, стига тази, която е поставена от увредения да се прояви преди или едновременно с увреждането, което е извършено от деликвента, а не след него. Д.Б е била причина за инцидента, нейната агресивност, арогантност и неадекватност са първоизточника за събитията. Тя е имала неоправдано поведение, което неколкоратно е нарушило различни аспекти на установения обществен ред. На 18.01.2015 г. ищцата не е носила документ за самоличност и съответно не го е представила при поискването му от старши полицай Цветанов по чл. 70, ал. 1 ЗМВР, което е наложило проверката да продължи в служебното му помещение с оглед на идентифицирането й по информационните масиви на МВР съгласно чл. 70, ал. 1 ЗМВР.

В хода на тази проверка ищцата не се е държала съобразно изискванията, а напротив – правела е негативни коментари за действията на полицейския служител и му е отправила серия от оскърбителни реплики, които не са били предизвикани и отговарящи на случая. Впоследствие старши полицай Ц.Ц се опитвал да постави белезници на Д.С, ищцата се е нахвърлила върху него, ритала го е с обувките по колената, хванала го е с две ръце за врата и го е драскала с нокти, при което е получил охлузване в дясната подушна област, по лявата долна част на шията пет напречно разположени, успоредни една на друга червени драскотини, за което свидетелства и съдебно - медицинска експертиза № 14/ 2015 г.

Това поведение на ищцата е провокирало и така обусловило ответните действия на старши полицай Цветанов спрямо нея, който афектиран е нанесъл процесните удари. Действията на ищцата предшестват тези на полицейския служител и се явяват условие за извършването им. Тоест, причината, поставена от ищцата като пострадала, се е проявила преди увреждането й, извършено от старши полицай Цветанов като деликвент, а не след него.

Обоснован е изводът на адм. съд, че е налице обективно съпричиняване на вредоносния резултат, поради което за приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е ирелевантно дали ищцата е действала виновно и противоправно. Релевантно е това, че поведението й е допринесло за поведението на старши полицай Ц.Ц, а през него и за собственото й увреждане. Каузалните причинно следствени вериги са последователни, а не успоредни.

Ищцата е била съпричинила вредите, след като е създала реална възможност за настъпването им, като е нарушила правните, морални и обичайни правила за поведение на гражданите към органите на реда, обиждайки и нападайки при изпълнение на службата униформен полицай, със следващия от това завишен риск срещу нея да бъде използвана физическа сила. Нейното поведение се е характеризирало с неадекватност на реакциите, нападателност, провокативност, грубост и ненужна физическа агресия.

Правилно адм. съд е заключил, че съпричинените вреди са неделими. Обосновано е приел, че ищцата е допринесла за увреждането си от побоя на 18.10.2015 г., поради което дължимото й се обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ следва да се намали на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.

Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение в случая следва да е в размер на 5000 лв. за целия процесен период.

Тази фиксирана сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефект върху лицето.

Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на СДВР е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 10000 лв. на 5000 лв. За разликата над 5000 лв. до 10000 лв., искът за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото – на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на СДВР се дължи присъждане на разноски при своевременно направено искане, което е сторено, заедно с касационната жалба (лист 5). В случая искането е направено от упълномощения юрисконсулт Т.Ц, с оглед представеното пълномощно, депозирано в съда преди приключване на устните състезания.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1726/16.03.2018 г. по адм. дело № 12373/ 2015 г. на Административен съд - София - град в ЧАСТТА, с която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Д.Б на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, които са претърпени за периода от 21.00 ч. на 18.01.2015 г. до 14.50 ч. на 19.01.2015 г. от незаконосъобразно издадената и изпълнена Заповед рег. 226зз-165/ 18.01.2015 г. на Полицейски орган при 02 РУ – СДВР за разликата на присъдения размер над 1000 лв. до 2000 лв.,, като В. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б срещу Столична дирекция на вътрешните работи - град София иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от незаконосъобразно издадената и изпълнена Заповед рег. 226зз-165/ 18.01.2015 г. на Полицейски орган при 02 РУ – СДВР за разликата над 1000 лв. до 2000 лв.

ОТМЕНЯ Решение № 1726 от 16.03.2018 г. по адм. дело № 12373/ 2015 г. на Административен съд - София - град в ЧАСТТА, с която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Д.Б на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за периода 18.01.2015 г. – 22.02.2015 г., причинени от извършени на полицейски служител от сектор „Метрополитен“ на група „Охранителна полиция“ - СДВР незаконосъобразни действия при употребена по отношение на нея физическа сила на 18.01.2015 г. около 21.00 часа в служебно помещение метростанция „Надежда“ – град София, улица Б. Д, за разликата на присъдения размер над 5000 лв. до 10000 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата и В. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б срещу Столична дирекция на вътрешните работи - град София иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 18.01.2015 г.– 22.02.2015 г., причинени от извършени на полицейски служител от сектор „Метрополитен“ на група „Охранителна полиция“ - СДВР незаконосъобразни действия при употребена по отношение на нея физическа сила на 18.01.2015 г. около 21.00 часа в служебно помещение Метростанция „Надежда“ – град София, улица Б. Д, за разликата на присъдения размер над 5000 лв. до 10000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1726 от 16.03.2018 г. по адм. дело № 12373/ 2015 г. на Административен съд - София - град в останалата му част.

ОСЪЖДА Д.Б да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи - град София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.

Решението не подлежи на обжалване.