Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител юрисконсулт Р.П против решение № 62 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 89/2018 г. на Административен съд -Шумен, с което е отменено нейно решение № 42 от 25.01.2018 г., с което е установено, че спрямо Р.Р от страна на „Ал и Ко“АД е извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.), поради отказ да му бъдат предоставени услуги и на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр е наложена на "Ал и КО“АД имуществена санкция в среден размер от 1000 лева за осъщественото нарушение.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му. Не се претендират разноски.
Ответникът - "Ал и Ко“АД, град Шумен, в писмен отговор, чрез пълномощника си адвокат Р. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Също не претендира разноски.
Ответникът –Р.Р не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и становища и правилно е установил фактите по спора.
Установил е, че производството пред КЗД е образувано по жалба на Р.Р с твърдения за дискриминационни действия от страна на „Ал и Ко“ АД изразяващи се в забрана да бъде допускан на територията на търговските обекти, собственост на търговското дружество и пълна забрана да бъде обслужван, по какъвто и да е повод. Посоченото му е създало неудобства и се почувствал дискриминиран, поради което счита, че е нарушен принципът на равно третиране и е поставен в положение на дискриминация.
Съдът е проследил проведената пред КЗД процедура и е приел, че същата е спазена - определен е докладчик, проведена е процедура по проучване, съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, страните са редовно призовавани за проведени заседания, като са получили възможност за запознаване с материалите и да дадат становища.
От фактическа страна КЗД е приела, че на 01.01.2016г. между жалбоподателя и служител на един от обектите на дружеството – метан станция, находяща се в гр. Ш.,ул. „Ц. З“№2, възникнал конфликт, по повод количеството на заредения на автомобила му метан.Повиканите на място полицейски служители констатирали, че при зареждане на бутилка с вместимост 8 кг, колонка № 9 е отчела зареждане от 8, 500 кг метан, както и, че Радославов няма претенции към служителя на бензиностанцията.
При така установените факти КЗД приела, че не са установени данни поведението на клиента да е било застрашаващо живота и здравето на служителите или на други клиенти на обекта, действия оправдаващи издаването на заповед № 92/29.01.2016г. на изпълнителния директор на дружеството забрана за допускането на Радославов до обектите на дружеството, поради което с издаването й дружеството е извършило нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр.
При така установените факти, КЗД е приела от правна страна, че е налице пряко дискриминационно третиране, породено от защитен признак, като ответната страна е предприела неприемливи и увреждащи интересите на жалбоподателя действия, забранявайки му достъп до негови търговски обекти, Това поведение на ответника е свързано с личността на жалбоподателя и безспорно попада в защитения признак "лично положение", както и че неравното третиране е осъществено при предоставяне на стоки и услуги от страна на дружеството, поради което деянието осъществява и специалния състав на пряка дискриминация по чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. По тези съображения КЗД е постановила оспореното пред Административен съд - Шумен решение.
Първоинстанционният съд е приел, че фактите са правилно установени и оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 54 от ЗЗДискр решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане № 599/30.06.2015 г. на председателя на КЗД, актът е постановен в предписаната от закона форма, след проведено проучване и пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при спазване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест, но решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Това е така, тъй като в разглеждания случай, не е налице по-неблагоприятно третиране на основата на защитен признак, в сравнение с другиго в сходна ситуация, както изисква нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Жалбоподателят в производството пред КЗД, не е доказал факти, от които да може да се направи извод, че "Ал и Ко“ АД го е третирал по-неблагоприятно от други лица в сходна ситуация. Не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране, а е необходимо да се докаже, че същото е извършено съзнателно по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като за да е налице нарушение чрез недопускането на лицето да посещава търговските обекти на дружеството и същото да има дискриминационен характер, следва да се основава само и единствено на признака "лично положение"" на засегнатото лице.
Съгласно специалната норма на чл. 9 от ЗЗДискр страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва да докаже факти, от които може да се направи извод, за наличие на такава, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, за наличие на дискриминация по признак "лично положение" и за извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като не е установено различно третиране в сравнение с лица в същото или сходно положение и неправилно административният орган е приел, че се установява дискриминационно отношение на "Ал и Ко“ АД по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по отношение Т. К. Не е налице и специалния състав на чл. 37 от ЗЗДискр, тъй като недопускането в бензиностанциите не се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Липсва причинно-следствена връзка с признака лично положение, като не е налице значим за личността на потребителя белег, който да е обусловил различното третиране, като връщането от лицето на взета от него стока в сектор "Хляб и хлебни изделия" в процесния магазин не може само по себе си да обоснове същностен за отделната личност белег, който го отличава от другите клиенти, и който би могъл да бъде съдържание на защитения признак "лично положение".
По тези съображения, съдът е постановил отмяна на решението на КЗД в оспорената част.
Така постановеното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено.
При вярно установени факти, съдът е изградил неверни правни изводи.
Не може да бъде споделено приетото от съда, че не е осъществен фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр на основата на признака "лично положение", тъй като отказът за недопускане на лицето в обектите на ответното дружество не е в пряка причинно-следствена връзка с посочения признак.
Принципно вярно е посоченото от съда, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна и че ЗЗДискр цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от него. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси, като за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
Вярно е също така посоченото от съда, че защитения признак "лично положение" не е дефиниран легално и за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитения признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация.
В настоящия случай, жалбоподателят пред КЗД е посочил факти за белег, свързан с личното му положение - клиент, който поради оспорване количество на заредено гориво, е подложен на твърдяното дискриминационно поведение - неравно третиране, в сравнение с други клиенти на бензиностанциите, Това е факт, който издържа на проверката би ли бил лишен жалбоподателя от право да посещава обекта ако не притежаваше сочения белег, свързан с личното му положение? Отговорът е категоричен - ако лицето не оспорва количеството заредено гориво – вместимост на резервоар и несъответствие на отчетената с тази вместимост продажба - не би било лишено от правото да посещава бензиностанциите.
Следователно е налице белег на личността на жалбоподателя, изпълващ съдържанието на признака "лично положение", както и е доказано наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Налице е неравно третиране, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и правилно административният орган е приел наличие на пряка дискриминация по посочения признак, съответно прилагайки неправилно закона, съдът е постановил отменителното си решение.
Освен това, неправилно Административен съд Шумен е приложил и нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. Жалбоподателят в производството пред КЗД е успял да създаде предположение за неравно третиране, като в тежест на ответника е било да обори презумпцията по чл. 9 от ЗЗДискр като установени, че разликата в третирането - недопускане до обектите на дружеството, в сравнение със сравняваните лица в сходно положение - другите клиенти не се дължи на защитения признак "лично положение", а на обективно различие или разумна причина.
По никакъв начин не се доказва защитната теза на дружеството, че забраната е свързана с нелицеприятен външен вид и конфликтност, застрашаващи останалите клиенти и персонал, Такава забрана е разбираема и допустима ако е общовалидна. В случая обаче, е издадена персонална заповед, забраняваща обслужването на Радославов и то без мотиви за това. Ирелевантен е факта, че дружеството е издало аналогични заповеди и за други две лица.
Налице е осъществена пряка дискриминация, чрез забраната за посещение на магазините на веригата бензиностанции, свързана с личността на Радославов, като е налице пряка причинно-следствена връзка между неравното третиране и защитения признак, т. е. налице са елементите от фактическия състав на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като неправилно съдът е отменил решението на КЗД, с което е установено дискриминационното поведение. Налице са и елементите от специалния състав на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като неравното третиране е чрез отказ за предоставяне на стоки и услуги от страна на "Ал и КО“ АД.
Постановеното съдебно решение, с което от отменено решението на КЗД, е извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, поради отказ да бъдат предоставени стоки и услуги на Радославов и пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр поради по-неблагоприятното третиране на основата на признак "лично положение" и на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр е наложена на "Ал и Ко“АД имуществена санкция в размер на 1000 лева за осъщественото нарушение е неправилно и следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон.
Тъй като делото е изяснено от фактическа страна след отмяната следва настоящият състав да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на „Ал и КО“АД против решението на КЗД, което не страда от пороци по чл. 146 от АПК.
С оглед изхода на делото в настоящото производство, разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 62 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 89/2018 г. на Административен съд -Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ал и Ко“АД, град Шумен против решение № № 42 от 25.01.2018 г. на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че спрямо Р.Р от страна на „Ал и Ко“АД е извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.), поради отказ да му бъдат предоставени услуги и на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр е наложена на "Ал и КО“АД имуществена санкция в среден размер от 1000 лева за осъщественото нарушение.
Решението не подлежи на обжалване.