Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано по жалба на К.А – съдия в Административен съд - София-град против решение по т. 7.1 от Протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС), проведено на 23.07.2019 г., с което молбата й за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е оставена без уважение. Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е нищожно, тъй като не е искала повторно произнасяне на кадровия орган, а заявлението й с вх. № ВСС-2877 от 23.02.2017 г., е единствено. Жалбата й срещу предходно решение на СКВСС по протокол № 43 от 24.10.2017 г. е уважена и с влязло в сила решение № 10109 от 1.07.2019 г. по адм. д. № 5340/2017 г. на ВАС, VІ отделение това решение на Колегията е отменено, без делото да бъде върнато за ново произнасяне. Наведени са и доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, както и противоречие с целта на закона. Иска се отмяната му.

Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, в съдебно заседание в писмена защита от 25.02.2020 г., поддържа становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие и счита, че следва да бъде оставена без разглеждане. При условията на евентуалност намира оспорването за неоснователно и недоказано, поради което иска отхвърлянето му. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК, претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:

В т. 7 от решението от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС), проведено на 23.07.2019 г. са изложени мотиви относно приложението на чл. 36 ЗСВ и предвидения в...