Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на О. Н, представлявана от кмета Н.Д срещу Решение №1649 от 11.10.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело №1873/19 г., с което е потвърдена Заповед №РД - 111/19.07.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Б. (РИОСВ – гр. Б.) за отказ за намаляване на размера на дължимите отчисления за общината и определяне на новите отчисления за 2019 г., по чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба №7/19.12.2013 година за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци /само „Наредба №7”/.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с посочените от съда мотиви в съдебния акт.

Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Б., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като в негова полза да бъдат присъдени разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

От установените по делото факти е видно, че на 10.05.2017 г. между О. Н, от една страна – като възложител, и от друга – „Екобулсорт“ ЕАД и „Иммо инвест интернационал“ ЕООД, действащи като гражданско дружество ДЗЗД „Е. Н“ - изпълнител, е сключен договор №206/10.05.2017 г. за предоставяне на услуги по предварително третиране на смесени битови отпадъци, генерирани на територията на община Н., посредством инсталация „собствена или наета от изпълнителя“, разположена на територията на Претоварна станция за отпадъци (ПСО) „Несебър“.

Участникът в ДЗЗД – „Екобулсорт“ ЕАД притежава предоставено му с Решение №02-ДО-511-00/20.07.2018 г. от директора на РИОСВ – гр. Б. разрешение за третиране на отпадъци на площадката на ПСО „Несебър“, като в таблица изрично е посочил видовете и произхода на отпадъците, за които е издадено разрешението, дейностите по третиране и максимално разрешеното годишно количество за всеки вид отпадък. За другия участник в гражданското дружество ДЗЗД „Е. Н“ - „Иммо инвест интернационал“ ЕООД от РИОСВ – гр. Б. не е издавано разрешение за третиране на отпадъци.

Административното производство в настоящия случай е започнало по подадено от името на О. Н заявление, с вх. №УО 690/30.05.2019 г. до директора на РИОСВ – гр. Б., по реда на чл. 27 ал. 5 от Наредба №7, в което е посочено, че на основание от чл. 49 ал. 1 ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) /ЗУО/, О. Н е включена в регион Бургас заедно с други общини, с които е регистрирала сдружение „Управление на отпадъците – регион Бургас“, реализирала е част от регионалната система за управление на отпадъците чрез ПСО „Несебър“, а самата станция е въведена в експлоатация през 2015 година; заявила е, че на 29.03.2016 г. между нея и „Екобулпак“ АД е сключен договор за създаване на система за разделно събиране, транспортиране и сепариране на отпадъци, както и е посочила, че е налице договор от 10.05.2017 г. с ДЗЗД „Е. Н“, по силата на който ДЗЗД е длъжно да извършва предварително третиране и оползотворяване на отпадъците, постъпващи в ПСО – Несебър чрез изградена сепарираща инсталация.

Поради изпълнение на изискването на § 15 във връзка с чл. 31 ал. 1 т. 1 и чл. 26 ал. 1 т. 6 ЗУО, а именно - не по – малко от 50 % от отпадъчните материали да бъдат отделяни за повторна употреба и рециклиране, на основание чл. 27 ал. 10 от същата наредба, кметът на О. Н /с подаденото на 30.05.2019 г. заявление/ е поискал съгласие от директора на РИОСВ – гр. Б. за намаляване на размера на отчисленията по чл. 20, ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Наредба №7.

Директорът на РИОСВ – гр. Б. е отказал поисканото намаляване на размера на дължимите отчисления, като е приел, че един от солидарно отговорните участници в гражданското дружество - ДЗЗД „Е. Н“, а именно – дружеството „Иммо инвест интернационал“ ЕООД, не притежава разрешение или регистрационен документ, издаден по реда на глава пета раздел I и раздел II ЗУО и не може да извършва дейност по третиране на смесени битови отпадъци, така, както изисква разпоредбата на чл. 27, ал. 6, т. 2 от Наредба №7.

След извършената проверка по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че заповедта е законосъобразен административен акт и е отхвърлил оспорването й. Съдът е констатирал, че е установена солидарност при изпълнение на задълженията на ДЗЗД „Е. Н“ от съдружниците в него, уговорена с чл. 10 ал. 2 от договора, с който търговците са обединили усилията си за създаването на ДЗЗД „Е. Н“.

В оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е приел, че след като по договора за гражданско дружество отговорността на съдружниците е солидарна, то за извършването на дейността им по договор № 206/10.05.2017 г. с О. Н и двамата съдружници е следвало да притежават разрешение за третиране на отпадъци, издадено от директора на гр. – Бургас.

Решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно.

Според чл. 64, ал. 1 и ал. 3 ЗУО, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци, се правят отчисления в размер и по ред, определени в чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба №7, като отчисленията се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В този смисъл О. Н е задължено лице относно привеждане на съответните по размер отчисления по банкова сметка на РИОСВ – гр. Б..

Нормата на чл. 27 от Наредба №7 предвижда ред за заявяване на намаляване на дължимите от общините отчисления, при изпълнение на определени изисквания, сред които и тези, посочени в ал. 4 от същия член, а именно: общините да са предприели необходимите действия за функционирането на системи за разделно събиране на отпадъците и да разполагат със съоръжения за предварително третиране и оползотворяване, в т. ч. рециклиране на отпадъците, осигуряващи изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, както и на следващо място тези по ал. 6 от същия член.

В настоящия случай, кметът на О. Н е счел, че е изпълнено изискването и на § 15, във връзка с чл. 31 ал. 1 т. 1 и чл. 26 ал. 1 т. 6 ЗУО, а именно: не по – малко от 50 % от отпадъчните материали да бъдат отделяни за повторна употреба и рециклиране, като на основание чл. 27 ал. 10 от Наредба №7, е поискал съгласие от РИОСВ – гр. Б. за намаляване на размера на отчисленията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба №7.

По делото е безспорно, че 10.05.2017 г. между О. Н, от една страна – като възложител, и от друга – „Екобулсорт“ ЕАД и „Иммо инвест интернационал“ ЕООД, действащи като гражданско дружество ДЗЗД „Е. Н“ - изпълнител, е сключен договор № 206/10.05.2017 г. за предоставяне на услуги по предварително третиране на смесени битови отпадъци, генерирани на територията на община Н..

Не се спори и относно обстоятелството, че само за участника в ДЗЗД - дружеството „Екобулсорт“ ЕАД има надлежно издадено разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци, а другият участник в ДЗЗД -„Иммо инвест интернационал“ ЕООД не разполага с такова разрешение.

Спорен е въпросът дали чрез сключения от О. Н договор №206/10.05.2017 г. за предоставяне на услуги по предварително третиране на смесени битови отпадъци, генерирани на територията на община Н., са изпълнени изискванията на чл. 27, ал. 6, т. 2 от Наредба №7 за наличие на сключен договор с организации по оползотворяване, притежаващи съответното разрешение.

Директорът на РИОСВ – гр. Б. е отказал поисканото намаляване на размера на дължимите отчисления, като е приел, че един от солидарно отговорните участници в гражданско дружество „Е. Н“ - „Иммо инвест интернационал“ ЕООД, не притежава разрешение или регистрационен документ, издаден по реда на глава пета раздел I и раздел II от ЗУО и не може да извършва дейност по третиране на смесени битови отпадъци, т. е. не са налице предпоставките за намаляване на размера на отчисленията.

Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че и двамата търговци, като участници в ДЗЗД „Е. Н“, следва да притежават надлежно разрешение от РИОСВ – гр. Б. за третиране на отпадъци, за да може дружеството да изпълнява задълженията си по договора с общината.

Настоящата инстанция споделя изводите на Административен съд – Бургас, че в случая субекти са двете търговски дружества в ДЗЗД, тъй като между тях е установена солидарност при изпълнение на задълженията на ДЗЗД „Е. Н“. Законът за задълженията и договорите не забранява солидарност в отношенията между съдружниците в консорциум, учреден под формата на гражданското дружество по чл. 357 сл. от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/, но такава може да възникне, само ако бъде уговорена в договора за създаване на гражданското дружество. Такава солидарност в настоящия случай е изрично уговорена от съдружниците в глава четвърта, чл. 10, ал. 2 и глава пета, чл. 11 – 12 от подписания между тях договор за гражданско дружество, в който е посочено, че двете търговски дружества участват съвместно в дейността по осигуряване на инсталацията за третиране на отпадъци, в дейностите „на поетия обем работа“, а отговорността им е солидарна по своя характер, като отговарят „заедно и поотделно“.

С оглед на изрично постигнатата между участниците договорка, двете търговски дружества, обединили усилията си по силата на посочения договор за ДЗЗД, са поели общо задължение за изпълнението на работата по предварително третиране на приблизително 40 000 тона/годишно смесени отпадъци, генерирани на територията на О. Н.

Следователно всеки от членовете на обединението /ДЗЗД/ трябва да притежава изискуемия от възложителя сертификат/разрешение, тъй като трябва да е в състояние и самостоятелно да изпълнява всички дейности, свързани с предмета на възлагане, т. е. задължен е да гарантира в пълна степен и изцяло в съответствие с нормативните изисквания осигуряване на качеството на изискуемия резултат.

За правния спор е релевантен и фактът, че при евентуално прекратяване/отнемане на разрешението на участника, разполагащ с такова по глава пета, раздел I и II ЗУО, и/или възникване на /временна/ невъзможност от страна на същия за изпълнение на възложената на ДЗЗД от Общината работа по обработване на отпадъците, то другият участник, неразполагащ с надлежно такова разрешение, реално няма да може да изпълнява поетото солидарно задължение.

В този смисъл, необоснован е аргументът на касатора, че изпълнението на задължението, от което и да е от двете /солидарно задължени/ дружества погасява задължението за изпълнение и на другото дружество. В настоящия казус не е спорен въпросът дали ДЗЗД „Е. Н“ понастоящем изпълнява надлежно поетите задължения по силата на сключения между него и О. Н договор от 10.05.2017 г., а дали са налице изискванията по чл. 27, ал. 6, т. 2 от Наредба №7, при наличието на които, директорът на РИОСВ е длъжен да даде съгласие за намаляване на дължимите от общината отчисления по чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба №7.

Обосновано и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че след като е уговорена солидарност при изпълнение на задълженията, всеки от съдружниците следва да отговаря на всички условия за извършването на дейността, в това число и за наличие на изрично разрешение, издадено по реда на глава пета раздел I и раздел II от ЗУО, за третиране на отпадъци от РИОСВ.

С оглед на гореизложеното, обжалваното съдебно решение, с което Административен съд Бургас е приел, че не са налице предпоставките за намаляване от О. Н на дължимите отчисления по чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба №7, защото подаденото заявление не е отговаря на условието на чл. 27, ал. 6, т. 2 от Наредба №7, е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Възраженията на касатора за липса на мотивиране на решението, направени в касационната жалба, са неоснователни, тъй като противоречат на съдържанието на обстоятелствената част на решението, а освен това са вътрешно противоречиви, предвид твърдението за липса на преценка на доказателствата и същевременно неправилност на тази преценка.

При този изход на спора и своевременно заявените претенции на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, касаторът О. Н следва да бъде осъден да заплати в полза на директора РИОСВ – гр. Б. сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1649/11.10.2019 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело №1873/2019 година.

ОСЪЖДА О. Н да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Б. разноски пред касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

Решението е окончателно