Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Св. Анна“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Н. С., срещу решение № 885 от 15.07.2019 г. по в. гр. д. № 1106/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1674 от 22.04.2019 год. по гр. д. № 237/2018 г. на Варненския районен съд за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б. М. М., обективирано в заповед №23/17.11.2017г. на изп. директор на МБАЛ „Св. Анна“ АД за прекратяване трудовото правоотношение между страните по договор за длъжността „лекар – хирург“ в клиника „коремна хирургия“, 1-во отделение към болницата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановяване на Б. М. М. на заеманата преди уволнението длъжност „лекар – хирург“ в клиника „коремна хирургия“, 1-во отделение към болницата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за осъждане на МБАЛ „Св. Анна“ АД да заплати на Б. М. М. сумата 7 363.92 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 17.11.2017 г. – 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 05.01.2018г. до пълното й изплащане, на осн. чл. 344, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ.

Въззивният съд е бил сезиран по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Приел е, че процесната заповед не страда от пороци изразяващи се в нарушения на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ. Отхвърлил е като неоснователно възражението на въззивника за това, въпреки че посочените по т. 1 и 2 в заповедта нарушения, за които на ищеца са наложени наказания „предупреждение за уволнение“ със заповед 14/19.04.2017г. и заповед № 20/09.11.2017г., са отменени от съда, към дата на изготвяне на обжалваната заповед те не са били заличени поради изтичане на едногодишния срок и по тази причина е налице системност на нарушенията. За да е налице „системност“ по смисъла на закона следва да са налице три или повече нарушения на работника, от които поне за едно да не му е налагано дисциплинарно наказание. В конкретната хипотеза отмяната на заповед 14/19.04.2017г. и заповед № 20/09.11.2017г., визирани в т. 1 и 2 на обжалваната заповед, с влезли в сила решения на съдебна инстанция, заличава наложените наказания „предупреждение за уволнение“ и за работодателя е отпаднала възможността да се позовава на описаните в тях нарушения на трудовата дисциплина, като основание за налагане на ново наказание. Към дата на връчване на заповед 23/17.11.2017г. не е била налице „системност“ по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, поради което и въззивният съд е приел, че същата е незаконосъобразна и подлежи на отмяна само на това основание. След подробен анализ на доказателствата по делото и приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е посочил, че дори да се приеме, че изложените в т. 3 от обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина съставляват нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, само въз основа на тях не може да се обоснове наложеното на ищеца най –тежко дисциплинарно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал 2 КТ, дисциплинарното уволнение по чл. 330 КТ се налага съобразно критериите по чл. 189 ал. 1 КТ – тежест на нарушението, обстоятелства при които то е извършено, поведението на работника, като на работодателя е предоставена възможността за правото на преценка относно тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. Според въззивния съд в конкретната хипотеза, доколкото по изложените от него мотиви предходните дисциплинарни наказания са признати за незаконосъобразни, е налице несъизмеримост между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“. При определяне на дисциплинарното наказание, работодателят не е взел предвид тежестта на нарушението /по точка три от заповедта/, обстоятелствата при които е извършено, както и поведение на служителя към спазване на трудовата дисциплина, поради което е приел, че наказанието не е кореспондиращо с тежестта на нарушението, с което не са изпълнени изискванията на чл. 189, ал 1 КТ.Отелността на иска с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 1 от КТ обуславяла основателност и на претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.За налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ достатъчно ли е в заповедта да са посочени три дисциплинарни нарушения, за които не е изтекла предвидената в закона давност за заличаването им; 2. Към кой момент следва да се преценява налице ли са системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, в случаите, когато за част от тях има издадени предходни заповеди за дисциплинарни наказания, за които срокът на оспорване не е изтекъл – към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение или към друг по-късен момент; 3. Преценката по чл. 189 КТ следва ли да бъде съобразена с естеството на трудовата функция и нейната обществена значимост при определяне на дисциплинарно наказание?

Ответникът по жалбата Б. М. М., с адрес в [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния представител адвокат М. М., в който е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Направено е искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 885 от 15.07.2019 г. по в. гр. д. № 1106/2019 г. на Варненския окръжен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Въпросите са обусловили изводите на въззивния съд и са от значение за изхода на делото. Касационно обжалване обаче не следва да се допуска.

По първия въпрос е налице трайна практика на ВКС, съгласно която системност на нарушението има при три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, които не са били вече санкционирани или поне едното от тях да не е санкционирано, а наказанието за останалите да не е заличено по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ/ решение по гр. д. № 4469/2017 г. на ВКС, IV г. о. /

По втория поставен въпрос съгласно практиката на ВКС преценката за наличието или не на системност на нарушенията по смисъла на чл. 190, т. 3 от КТ следва да бъде направена към момента на налагане на наказанието. Това е правнорелевантният момент, към който на работодателя е предоставена възможността за преценка дали нарушителят е извършил три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, като при определяне на броя им се вземат предвид тези, за които не е наложено дисциплинарно наказание и тези, за които наложеното наказание не е заличено.

По третия поставен въпрос също е налице практика на ВКС. При преценката за „тежест на нарушението” от значение е значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, съобразяват се последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят на дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за него могат да настъпят неблагоприятни последици. Тежестта на допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа. При системните нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, също следва да се изхожда от критериите по чл. 189 КТ. При тях, независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При установена системност на дисциплинарните нарушения, за да се съобразят критериите на чл. 189 КТ, съдът следва да прецени съответствието между нарушение и наказание на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост /решение по гр. д. № 46/2018 г. на ВКС, III г. о./.

Касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото и по трите поставени въпроси е формирана практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, а касаторът не е обосновал наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно защо поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доколкото същите са разрешени от ВКС и не се констатира нужда от промяна или осъвременяване на възприетите разрешения, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касация Б. М. е направил искане за присъждане на разноските за касационното производство, но доколкото по делото липсват доказателства за техния размер и действителното им извършване, такива не следва да му се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 885 от 15.07.2019 год. по в. гр. д. № 1106/2019 г. на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.