Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пагани стил“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Зографска“ № 7, чрез адв. Д. срещу решение № 403/09.10.2019 г. по гр. д. № 646/2019 г. на Окръжен съд – Плевен.

Ответникът Н. К. Ц., чрез адв. И. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното.

Предмет на жалба е цитираното по - горе въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 1219/26.06.2019 г. по гр. д. № 1520/2019 г. Районен съд – Плевен в уважената част на предявените от ищеца Ц. против касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, както и с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ - до размера на сумата от 735. 14 лева, вкл. и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че на 14.01.2019 г. ищецът е отправил до ответното дружество – негов работодател, а последното е получило на същата дата писменото изявление на работника за прекратяване на съществуващото помежду им трудово правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Посочено е, че в изявлението си ищецът е поискал да му бъде изплатена забавената част от дължимото възнаграждение за м. октомври 2018 г., както и обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение при прекратяване на правоотношението на посоченото основание. Прието е, че със заповед № 231/08.02.2019 г. на работодателя е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради неявяването му на работа в два последователни дни–14.01.2019 г. и 15.01.2019 г., а и в работните дни до края на м. януари 2019г. Развити са съображения, че преобразуващият ефект на упражненото право на работника да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е настъпил в момента, в който изявлението му е достигнало до работодателя, в случая на 14.01.2019 г. Изтъкнато е, че след тази дата не е съществувало трудово правоотношение, вкл. и към 13.02.2019 г., когато е връчена заповедта за дисциплинарното уволнение. Посочил е, че липсват твърдения и данни за недобросъвестно упражняване на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, когато то не би произвело автоматично прекратителен ефект за правната връзка, основана на трудов договор. Развити са доводи, че без значение за прекратяването на тази връзка на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е фактът дали към 14.01.2019 г. има забавяне в плащането на дължимото на работника трудово възнаграждение за м. октомври 2018 г. Като последица от уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен и този по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ с допусната на това основание поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, вписано в трудовата книжка на ищеца. Намерено е за дължимо на последния и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл. 221, ал. 1 КТ, до размера на сумата 735. 14 лв.

Развити са доводи, че без значение за прекратяване на трудоводоговорната връзка на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е фактът дали към 14.01.2019 г. има забавяне в плащането на дължимото на работника трудово възнаграждение за м. октомври 2018 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя един правен въпрос, който уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, е със следното съдържание:

„Прекратява ли се трудовото правоотношение в случаите, когато работникът/служителят упражни недобросъвестно правото си да прекрати същото с едностранно изявление без предизвестие – в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за допуснато нарушение на трудовата дисциплина?“

Твърди се, че въпросът е обуславящ за изхода на делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 289/18.11.2014г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV г. о.

Като основание за достъп до касация се поддържа и фактическият състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на въззивното решение в обжалваната му част.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Поставеният въпрос не е релевантен, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по делото. Основният аргумент на инстанцията по същество да приеме, че трудовият договор не е могъл да бъде прекратен към момента на дисциплинарното уволнение, е прекратяването му преди това, на друго основание - по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, чрез писменото изявление на работника; изтъкнато е, че така упражненото потестативно право е довело до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. Затова, според съда и работодателят не може да прекрати чрез уволнение вече прекратеното трудово правоотношение По делото ответникът обаче не е оспорил предявения иск с твърдения, че ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати така създадената правна връзка, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, когато произнасянето във връзка с този факт и неговите последици от въззивната инстанция би формирал решаващ мотив по предмета на трудовия спор. Предвид на това и доводите на въззивния съд в насока на злоупотребата с право в случая, са изнесени с оглед пълнота на изложението – предвид и на изричното отбелязване в мотивите за липсата на твърдения, а още по-малко и на данни за осъществил се такъв факт.

Непоставянето на правен въпрос, обусловил изхода на делото, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК.

Освен изложеното, следва да се отбележи, че въззивното решение не се отклонява от сочената от касатора практика на ВКС, изразена в Решение № 289/18.11.2014г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV г. о., а напълно съответства на възприетите там правни разрешения. Ето защо, по поставения въпрос не е налице общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.

Касационно обжалване не може да се осъществи и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на въззивното решение в обжалваната му част.

За да бъде разгледано същото основание твърдението за наличието му следва да бъде мотивирано. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая се излагат доводи за неправилност на изводите в обжалваното решение относно незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като се обосновава наличието на предпоставките от фактическия състав на това основание. Пороци от категорията на посочените обаче, са релевантни към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК при разглеждане на касационната жалба (в производството по чл. 290 ГПК), но не и в предхождащата фаза по селектирането й, по чл. 288 ГПК. Следва да се има предвид, че извън очертаното естество на порока на въззивния съдебен акт, обосноваващ достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. Наведеното оплакване за злоупотреба с право по чл. 327, ал. 1 КТ пък е без значение за спора, доколкото подобна защитна теза се развива от страната едва в настоящото производство, от една страна и от друга - касае въпрос по правилността на решението, относим в производството по чл. 290 ГПК. С оглед на разгледаната по - горе и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК изложението не съдържа аргументирани съображения за наличие на предпоставките му.

В заключение, касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба разноските във връзка със защитата му в касационното производство. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие те възлизат на 560 лв. и са платени в брой, като вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка – така разясненията по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403/09.10.2019 г. по гр. д. № 646/2019 г. на Окръжен съд – Плевен в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Пагани стил“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Зографска № 7 да заплати на Н. К. Ц., ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 560 (петстотин и шестдесет) лева - разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.