Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Мегафарма" АД, подадена чрез пълномощника адвокат С., против решение № 2376 от 30.04.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 2207 по описа за 2018 г. на съда.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е осъществил самостоятелна преценка на събраните доказателства и не е формирал въз основа на тях съответните фактически изводи. Намира за изцяло необоснован извода на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, поради неизпълнение на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 113, ал. 6 от ДОПК. На следващо място твърди, че не е изпълнено изискването за форма по отношение на издадените като електронни документи ЗВР, РД и РА, тъй като не са подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО и на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Счита, че липсата на валидно подписан ревизионен акт опорочава в най-съществена степен акта и води до неговата нищожност. Касаторът излага съображения и за неправилност на изводите на административния съд за законосъобразно определяне на задължения по ЗДДС и ЗКПО, произтичащи от непризнато правото на приспадане на данъчен кредит и установен корпоративен данък в резултат на преобразуване на финансовия резултат, както и начислените лихви за забава. Твърди, че от представените доказателства безспорно се установява реалното изпълнение на сключените между страните сделки. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да прогласи нищожността на ревизионния акт, алтернативно, да го отмени като незаконосъобразен в частта му потвърдена с решението на решаващия орган. Претендира присъждане на направените във връзка с обжалването на ревизионния акт разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.

Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 618, 89 лв. за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22220216007323-091-001/14.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 176/02.02.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „Мегафарма“ АД против ревизионния акт, с който на „Мегафарма“ АД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 21 003, 04 лв. и лихва за забава в общ размер 6 677, 19 лв., както и по ЗКПО относно установените финансови резултати за 2012 г. - данъчна загуба в размер на 1 267, 80 лв., за 2013 г. - данъчна печалба в размер на 138 994, 18 лв., за 2014 г. - данъчна печалба в размер на 5 183, 15 лв., и за 2015 г. - дължим корпоративен данък в размер на 20 646, 28 лв. и лихва за забава в размер на 4 367, 68 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице и в съответствие с материалния закон.

По валидността на обжалвания ревизионен акт е изложил мотиви, че той е издаден от компетентен орган. Въз основа на представената по делото заповед № РД-01-369/30.03.2016 г. е обосновал извод, че първоначалната и последваща заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия са издадени от компетентен за целта орган на приходната администрация, както и че ревизионното производство е извършено от компетентни органи. След анализ на съдържащите се в делото справки - извлечения от информационната система е приел, че лицата, подписали заповедта за възлагане на ревизия, заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт с електронен подпис, са притежавали сертификат, издаден от B-Trust Operational CA QES, с валидност за периода на подписване на документа. Освен това от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги и достъпен на адрес: https: //www.b-trust.org/bg, може да се извърши проверка относно наличието на издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис и справката в този регистър показва, че към датата на ревизионния акт подписалите го лица са притежавали издадени и валидни удостоверения за професионален електронен подпис. П. е, че наличието на квалифициран електронен подпис на органите, издали тези документи, се установява по категоричен начин от приетото по делото удостоверение, издадено от трето лице, издател на квалифицирания електронен подпис - „Борика“ АД.Пл се е на заключението на приетата без оспорване съдебна компютърно-техническа експертиза, което е в същия смисъл, и е кредитирал като компетентно изготвено, мотивирано и съответстващо на събраните доказателства. С оглед изложеното съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт не е нищожен.

По съществото на спора, за да отхвърли жалбата на „Мегафарма“ АД срещу ревизионния акт в обжалваната част първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 04.2012 г., м. 07.2012 г., м. 02.2014 г., м. 04.2014 г., м. 08.2014 г., м. 11.2014 г., м. 12.2014 г. и м. 04.2016 г. по доставки от „А и М Дунай“ ЕООД, „Д. В“ ЕООД, „Краси К и К - 1611“ ЕООД, „М. Л 2014“ ЕООД, „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД, „Гешев - 2005“ ЕООД, „Рами 2000“ ЕООД, „Стройтранс - 2000“ ЕООД и „Хариз 85“ ЕООД. Очертал е правният спор по ЗДДС, който се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури с предмет стоки и услуги, и дали страните по фактурираните доставки са били добросъвестни.

Отчел е, че в хода на ревизията до доставчиците са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с издадените на ревизираното лице фактури, които са връчени редовно на декларираните от дружествата електронни адреси или по реда на чл. 32 от ДОПК, но изисканите документи и обяснения във връзка с установяване реалността на доставките не са представени в указания срок и до приключване на ревизията. Позовал се е на направените от органите по приходите служебни проверки и отразеното в протоколите за извършени насрещни проверки на доставчиците, от които се установява, че те не са разполагали с наети лица по трудови и извън трудови правоотношения, които могат фактически да извършат спорните доставки, както и с обекти и активи. Посочил е, че от решаващо значение е констатацията на ревизията, че сметка 302 Материали при ревизираното лице се води синтетично и стойностно, а не аналитично - без партиди, от които да са видни броят на стоката и единичната цена, изписването на стоките е отразено по кредита на сметката, без да е представен вторичен счетоводен документ как са изписани, респективно къде са вложени, хронологичните извлечения на група 70 Приходи се водят синтетично и не става ясно по кой договор и от кой обект е реализиран съответният приход. Позовал се е на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, вещото което по която също не е констатирало дали доставчиците са отчели приходи по спорните фактури, водили ли са редовно счетоводство и как са отразени документираните с фактурите доставки. С оглед непредставянето на доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките и извършване на услугите решаващият съд е приел, че не е установена по безспорен начин реалността на процесните доставки.

Предвид приетото в частта по ЗДДС, че с процесните фактури не са документирани реални доставки, съдът е формирал извод за законосъобразност на ревизионния акт и в частта по приложението на ЗКПО, с която на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО са извършени корекции на счетоводните финансови резултати за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. с разходите по спорните фактури от посочените доставчици, зад които не стоят реални доставки на стоки и услуги, като документално необосновани. Съдът е приел, че следва да бъде потвърдена и констатацията за другото основание за увеличение на финансовия резултат за 2013 г. с неотчетени приходи от продажби. Изложил е мотиви, че ревизираното лице неправилно е отразило в годишната данъчна декларация за 2013 г. приходи в размер на 64 074, 90 лв., вместо сбора от приходите от счетоводни сметки 702 Постъпления от продажба на стоки, 721 Приходи от лихви и 791 Отписани задължения, поради което правилно органите по приходите са добавили сумите по крайните им салда в увеличение на финансови резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност.

Неоснователни са доводите на касатора, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът не е извършил обсъждане на събраните доказателства и не е формирал въз основа на тях съответните фактически изводи. Първоинстанционният съд е направил собствен анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства. Подробно е разгледал всички възражения на жалбоподателя и е изложил фактически и правни доводи във връзка с тях. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства, в т. ч. заключенията на съдебната компютърно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, и въз основа на тях е обосновал правилни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че по делото липсват каквито и да било доказателства, годни да установят какви длъжности са заемали по време на установителното производство лицата, посочени като издатели на заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт, респективно, че по време на ревизията са имали качеството орган по приходите и не е доказана материалната компетентност на органа, издал ревизионния акт.

Първоинстанционният съд обосновано и съобразно с доказателствата по делото е приел, че ревизионният акт е валиден. Оплакванията в тази връзка в касационната жалба, че не са изложени мотиви от съда не отговарят на действителното положение. Съдът е обсъдил както компетентността на органите, подписали заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт, така и подписването им с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. В чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е предвидено, че ревизията може да се възлага от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция.

От доказателствата по делото се установява, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22220216007323-020-001/21.10.2016 г., връчена на пълномощник на ревизираното лице на 2.11.2016 г., изменена със ЗВР № Р-22220216007323-020-002/01.02.2017 г. относно срока на завършване на ревизията, издадени от Р. Б. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София. Относно компетентността на възлагащия ревизията орган по делото е представена от ответника заповед № РД-01-369/30.03.2016 г. на директора на ТД на НАП - София, с която са определени органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии, сред които е Р. Б. - т. I. 12 от заповедта. Същата съгласно заповед № 987.1/30.10.2012 г. на директора на ТД на НАП - София е преназначена на длъжността началник сектор в ТД на НАП - София, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“.

Съставен е ревизионен доклад (РД) № Р-22220216007323-092-001/03.05.2017 г. от определения със ЗВР ревизиращ екип в състав - Е. И.-Г. на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, ръководител на ревизията, и А. Б. на длъжност инспектор по приходите в същата дирекция. Видно от представените пред съда заповед № 709/18.06.2015 г. и заповед № 185.1/12.03.2013 г., двете издадени от директора на ТД на НАП - София, Е. И.-Г. е преназначена на длъжността главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“, и А. Б. е назначен на длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП - София, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“. Удостоверено е от ответника, че към дати 21.10.2016 г., 01.02.2017 г., 3.05.2017 г. и 14.08.2017 г. посочените лица са заемали съответната длъжност и към момента няма промяна.

Ревизионното производство е приключило с ревизионен акт (РА) № Р-22220216007323-091-001/14.08.2017 г., издаден от Р. Б. - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, в качеството на орган възложил ревизията, и Е. И.-Г. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в качеството на ръководител на ревизията.

При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция намира, че ЗВР № Р-22220216007323-020-001/21.10.2016 г., с която е образувано ревизионното производство, е издадена от материално компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възлага ревизията. Заеманата от Р. Б. длъжност към датата на издаване на ЗВР се установява от заповед № РД-01-369/30.03.2016 г. на директора на ТД на НАП - София. Ревизията е завършила с издаването на ревизионния акт в изискуемата форма, съдържащ всички необходими реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК от органа възложил ревизията и ръководителят на ревизията в съответствие с предвиденото в чл. 119, ал. 2 от ДОПК.Зед № 709/18.06.2015 г. и заповед № 185.1/12.03.2013 г., издадени от директора на ТД на НАП - София, удостоверяват служебното качество на участвалите в ревизионното производство органи по приходите. Съвкупната преценка на представените по делото заповеди и издадените документи обосновава извод, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от материално и териториално компетентни органи по приходите.

Неоснователни са основните доводи на касатора за нищожност на ревизионния акт поради недоказаност на подписването му с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 34 от 2001 г.), електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ - чл. 3, ал. 2. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис (КЕП) е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и има значението на саморъчен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Според изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, КЕП трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на автора посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията - чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕДЕУУ.

Според съдържащите се в чл. 3, т. 12 и т. 15 от Регламент (ЕО) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО дефиниции, „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, а „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I на Регламента.

Правилно първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че представените удостоверения за КЕП, издадени от доставчика на електронни удостоверителни услуги „Борика“ АД, са годни доказателства за подписване на електронните документи с валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди. В случая ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи и са подписани с електронни подписи от издателите им съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. За валидното им подписване от органите по приходите са представени доказателства, от които е видно, че към момента на подписване съответните длъжностни лица са разполагали с валидно удостоверение за КЕП по чл. 24 от ЗЕДЕУУ. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е изследвал задълбочено всички обстоятелства, свързани с валидността на ревизионния акт. Извършените проверки за лицата, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА относно наличието на издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис в публичните регистри, поддържани от доставчиците на удостоверителни услуги сочат, че Р. Б. - възложила ревизията и подписала ЗВР, ЗИЗВР и РА, А. Б. - член на ревизиращия екип, подписала РД, и Е. И.-Г. - ръководител на ревизията, подписал РД и РА, са притежавали издадени и валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис към датата на издаване и подписване на документите. Спазване изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, според което КЕП трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, се потвърждава от предоставената по делото информация от „Борика“ АД, видно от писмото на доставчика с приложени справки на електронен и хартиен носител. В подкрепа на установеното е и заключението на вещото лице по приетата без оспорване от страните по делото съдебна компютърно-техническа експертиза. След извършен технически оглед, проверка на място в информационната система за контрол на НАП и анализ на приложените по делото електронни документи и електронни подписи от тип detached, както и проверка в публичните сайтове на доставчиците на удостоверителни услуги, вещото лице е дало категоричен отговор, че всички документи са подписани на датата на издаването им с валидни квалифицирани подписи съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ в приложимата му редакция към момента на издаването им, към момента на подписването им удостоверенията за електронен подпис са били валидни и при подписването е използвано квалифицирано удостоверение за електронен подпис и сертифицирано устройство за създаване на квалифициран електронен подпис.

С оглед изложеното обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са валидно подписани като електронни документи с квалифицирани електронни подписи от посочените като техни издатели органи по приходите. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120, ал. 1 от ДОПК.

Неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт.

Осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка за възникване право на данъчен кредит.

Правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е успял да обори констатацията в ревизионния акт за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, доколкото не е установено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Предвид разпределението на доказателствената тежест съобразно общия принцип, че всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици, съдът правилно е приел, че фактите относно реалното извършване на доставките са недоказани в процеса.

В случая от страна на ревизираното лице и неговите доставчици не са представени доказателства, които по безспорен начин да установяват реалното извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги. В ревизионното производство е установено по отношение на доставчиците, че не са открити управителите или упълномощени от тях лица за контакт с органите на приходната администрация при извършените им насрещни проверки и не са представени изисканите писмени обяснения и документи във връзка с доставките на стоки, вписани във фактурите от „А и М Дунай“ ЕООД, „Д. В“ ЕООД, „Краси К и К - 1611“ ЕООД, „М. Л 2014“ ЕООД и „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД за периодите м. 04.2012 г., м. 02.2014 г., м. 04.2014 г., м. 08.2014 г. и м. 11.2014 г. като „материали ремонт“, „аптечен шкаф и метална каса“, „лекарства и медицински консумативи“, „стока“, и доставките на услуги, вписани във фактурите от „Гешев - 2005“ ЕООД, „Рами 2000“ ЕООД, „Стройтранс - 2000“ ЕООД и „Хариз 85“ ЕООД за периодите м. 04.2014 г., м. 08.2014 г. и м. 04.2016 г. като „софтуерна услуга и инвентаризация“ и „услуга“. От информационните масиви на НАП е констатирано, че част от фактурите не са отразени от доставчиците в дневника за продажби, както и, че не разполагат с обекти, активи и кадрови ресурс за извършване на стоките и услугите.

Установено е, че по време на ревизията жалбоподателят е представил само копия от издадените му от доставчиците фактури, придружени с касов бон. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС.Оодяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. Липсата на представени доказателства за това по какъв начин са договорени спорните доставки като вид, количество и цени, протоколи за приемане и предаване на стоките, заприходяване при доставчиците и последващото им изписване, стокови разписки, начина на транспортиране и съхранение на стоките и материалите, за приемане на резултата от извършени услуги, техните конкретни параметри и възможност за предоставянето им, счетоводни документи и регистри относно осчетоводяването на доставките, правилно е обусловило съдът да приеме, че не е установена реалността на доставките.

Проверка в счетоводството на доставчиците на ревизираното лице не е извършена и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза поради неоткриването им, с оглед на което не може да се направи извод за заведена текуща отчетност от доставчиците, за установяване на стоковите потоци и отчетени приходи от тях. На вещото лице не са предоставени съпътстващи документи към процесните фактури, поради което експертизата е в невъзможност да установи обвързване количествено и видово на такива документи. На експерта не са предоставени от жалбоподателя стоков и услугов поток, от които да може да се проследи последваща реализация или влагане на стоките и услугите, които се твърди да са получени от доставчиците в дейността на ревизираното дружество. Заключението на експерта е, че не може да се направи обоснован извод и относно редовността на воденото счетоводство на жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът е обосновал изводите са за липса на реално осъществена услуга с доводи за недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Действително, според практиката на СЕС (дело С-80/2011, дело С-142/2011) не може да се поставя като условие за правото на данъчен кредит доказване на материално - техническата обезпеченост на доставчика, но това не изключва задължението на жалбоподателя да докаже изпълнението на фактурираните доставки, т. е. получаването на стоките, респ. услугите. В случая доказателства в тази насока не са представени от касатора, поради което законосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Преценката на събраните по делото доказателства е довела да законосъобразни изводи у съда за недоказаност на фактурираните доставки.

Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта, с която е прието за законосъобразно извършеното преобразуване на финансовите резултати на дружеството за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

За посочените години са увеличени по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО финансовите резултати с осчетоводените от ревизираното лице разходи по дебита на счетоводна сметка 601 Разходи за материали и 602 Разходи за външни услуги по фактурите, издадени от „А и М Дунай“ ЕООД, „Д. В“ ЕООД, „Краси К и К - 1611“ ЕООД, „М. Л 2014“ ЕООД, „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД, „Гешев - 2005“ ЕООД, „Рами 2000“ ЕООД, „Стройтранс - 2000“ ЕООД и „Хариз 85“ ЕООД, предвид установеното в частта по приложението на ЗДДС, че не е доказано те да са реално извършени от посочените доставчици.

Според общият принцип на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Обосновани на събраните доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното лице не е доказало релевантния факт отчетените разходи по фактурите, издадени от посочените доставчици, да отразяват реална доставка, поради което законосъобразно с ревизионния акт в тази част е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, и т. 2 от ЗКПО и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви.

По отношение на отразените в годишната данъчна декларация приходи за 2013 г. в размер на 64 074, 90 лв., вместо сбора от приходите в размер на 287 648, 32 лв., правилно приходните органи и съдът са приели, че следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2013 г. с неотчетените приходи. Не е оборена от ревизираното лице констатацията, че съгласно данните от подадените справки-декларации за ДДС са декларирани облагаеми доставки през периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. в размер на 240 705, 74 лв., които съответстват на кредитните обороти на счетоводна сметка 702 Приходи от продажба на стоки. С ревизионния акт законосъобразно е определен размера на приходите, като към постъпленията от продажби на стоки са прибавени приходите от лихви в размер на 10 623, 25 лв. (кредитен оборот на счетоводна сметка 721 Приходи от лихви) и отписаните задължения от ревизираното лице в размер на 36 319, 33 лв. (791 Отписани задължения). Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО предвижда увеличение на счетоводния финансов резултат с отписаните задължения на данъчно задължените лица в годината на изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 618, 89 лв., изчислени съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2376 от 30.04.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 2207 по описа за 2018 г. на съда.

ОСЪЖДА „Мегафарма" АД, [ЕИК], да заплати на Национална агенция за приходите съдебни разноски за касационното производство в размер на 1 618, 89 лв. (хиляда шестстотин и осемнадесет лева и 89 ст.).

Решението не подлежи на обжалване.