Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-София-град срещу Решение №530 от 02.02.2021 г., постановено по адм. дело №10792/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено негово Решение № 2153-21-57/25.09.2020 г. и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/52 от 14.07.2020 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /"ПО"/ при ТП на НОИ – София - град, с което, на основание чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34 от НПОС, е отказано възстановяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д. С. и преписката е изпратена на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София - град за ново произнасяне с разпореждане съобразно указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени в мотивите към решението.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се съдебно – деловодни разноски за касационната инстанция.
Ответникът Д. С., чрез адв. Х. К., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба изцяло и изтъква доводи в подкрепа правилността на оспорваното съдебно решение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд, като материално незаконосъобразно и необосновано, да бъде отменено.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че на Д. С. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починал родител с Разпореждане №0105856/08.10.1999 г., считано от 25.04.1999 г. след отпускането й, пенсията е прекратена от 11.06.2014 г. поради завършване на средно образование и възстановена на 01.10.2014 г. предвид обстоятелството, че Д. С. се обучава редовно в Юридическия факултет на СУ „Св. К. О“. От Уведомително писмо № 33-00-44/09.03.2020 г., издадено от СУ "Св. К. О"- гр. С. е видно, че той се е дипломирал на първа редовна държавна изпитна сесия на 27.11.2019 г. Въз основа на това писмо, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ-София - град е издало Разпореждане №[номер]/24.04.2020 г., с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, във вр. чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 4 от НПОС, е прекратило наследствената пенсия на жалбоподателя, считано от 28.11.2019 г. Със заявление от 31.03.2020 г., Д. С. е поискал възобновяване на наследствената си пенсия, тъй като със Заповед №СП-03-623/30.12.2019 г. на министъра на правосъдието той е разпределен за стажант - юрист за периода от 02.01.2020 г. до 02.07.2020 г. и ще полага стаж за придобиване на юридическа правоспособност по чл. 294 от ЗСВ.Пен е отказ за възстановяване, обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 2153-21-57/25.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София - град.
Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон се преценяват от настоящия състав за основателни. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но е формирал незаконосъобразни правни изводи, намирайки че със стажа по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността Право“, т. е. налице е обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1, изр. последно от КСО/ред. изм., в сила от 01.01.2017 г./ Поради това посоченият стаж се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствената пенсия.
Спорът между страните е относно правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на глава четиринадесета от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Правото на наследствена пенсия, създадено с чл. 82, ал. 1 от КСО, е в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.
В действащите редакции до 01.01.2017 г., приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 от КСО. В чл. 34 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е добавена нова ал. 4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи.
От 1.01.2017 г. в чл. 82, ал. 1 от КСО е добавено ново изречение, което гласи: „ Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи (ДВ, бр. 98 от 2016 г.)“.
Оспорените административни актове са издадени при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст е недвусмислено ясен, тъй като е изразена изрична законодателна воля за „учащи“ по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО). На основание чл. 42, ал. 8 от ЗВО, диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят правото на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение.
По силата на чл. 1, ал. 1 от Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", действаща към 30.11.2016 г. (отм. от 01.01.2018 г.), висше образование по специалността "Право" се придобива на образователната и квалификационна степен "магистър" във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) и на тази наредба. В чл. 11, ал. 1 е регламентирано завършване на обучението по специалността "Право" с полагане на държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. В хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО, дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагал стаж като дипломиран юрист, Д. С. е загубил качеството на "учащ" по смисъла на пенсионния закон и поради това няма право на наследствена пенсия.
Съобразно чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. В случая е налице посоченото основание, доколкото ответникът е завършил обучението си по специалността "Право" и е положил успешно държавните изпити, като няма право на наследствена пенсия, тъй като не отговаря на условията на чл. 82, ал. 1 от КСО.
В хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. трето от КСО, дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагал стаж като дипломиран юрист, ответникът по касация е загубил качеството на "учащ" по смисъла на пенсионния закон и поради това не е имал право на наследствена пенсия. В този смисъл е и Решение № 12773 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2020 г., VI отд., Решение № 15620 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д.№6847/2020 г., VІ отд., Решение № 13833 от 09.11.2020 г. на ВАС по адм. д.№3783/2020 г., VІ отд. и др.
Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК.
При постановяване на решението си първоинстанционният административен съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени.
Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба на Д. С. срещу Решение № 2153-21-57/25.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/52 от 14.07.2020 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателна се явява своевременно заявената претенция от касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за настоящата касационна инстанция по делото, в размер на 200 платена държавна такса за касационно обжалване. Претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, не се следват, тъй като пред настоящата инстанция не е осъществено процесуално представителство, а касационната жалба е подадена и подписана от директора на ТП на НОИ - София - град.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №530/02.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10792/2020 г. по описа на Административен съд София - град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. от гр. С. срещу Решение № 2153-21-57/25.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/52 от 14.07.2020 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София - град.
ОСЪЖДА Д. С. от гр. С. да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София - град сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото. Решението е окончателно.