Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител – юрк. К., срещу решение № 513 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 461/2020 г. от Административен съд - Перник.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания акт поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество.
В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора – юрк. М. поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В указания срок депозира писмени бележки.
Ответната страна – Р. В., чрез процесуалния си представител адв. В., в писмения си отговор и в открито съдебно заседание, оспорва жалбата, като излага съображения, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените по делото разноски.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Счита, че съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон, решението му е обосновано със събраните по делото доказателства и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и съдът не е допуснал сочените съществени процесуални нарушения. Предлага да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред АС – Перник е обжалвана заповед № СОА20-РД15-8627 от 02.07.2020 г., издадена от кмета на Столична община, с която е прекратено едностранно, и при неспазен едномесечен срок на предизвестие служебното правоотношение с Р. В., заемала към този момент длъжност „началник отдел “Общински приходи - Овча купел”, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), поради „съкращаване на длъжността“, като на основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл е наредено на служителката да бъдат изплатени обезщетение за неспазения срок на предизвестие, както и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.
Съдът е приел оспорването за основателно и е отменил заповедта. За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че оспорващата е заемала длъжност по служебно правоотношение - „началник отдел “Общински приходи - Овча купел”, към дирекция “Общински приходи”, направление Финанси и здравеопазване при Столична община.
С решение № 246 от 25.06.2020 г. Столичният общински съвет /СОбС/ е приел промяна в структурата и числеността на общинската администрация София, по силата на която са обединени отделите “Общински приходи - Овча купел” и “Общински приходи - Витоша” в отдел “Общински приходи - Витоша и Овча купел”, с численост 22 щатни бройки. Във връзка с това решение, кметът на Столична община е утвърдил със своя заповед № СОА20-РД15-8255 от 29.06.2020 г., ново длъжностно разписание на Столична община, в сила от 01.07.2020 г., съгласно което отдел “Общински приходи - Витоша и Овча купел” е с численост 22 щатни бройки, от които 2 бр. заети по служебно и 20 бр. по трудово правоотношение. Една от бройките, заети по служебно правоотношение, е за началник на отдел.
Съгласно предходно длъжностно разписание, утвърдено със заповед № СОА20-РД15-2400 от 27.02.2020 г. на кмета на СО отдел “Общински приходи - Витоша” е бил с численост 12 щатни бройки, от които 2 бройки заети по служебно правоотношение и 10 по трудово правоотношение, а отдел “Общински приходи - Овча купел” е бил с численост 10 щатни бройки, от които 1 бройка заета по служебно и 9 по трудово правоотношение. И за двата отдела е предвидена длъжност „началник на отдел“, която се заема по служебно правоотношение.
Длъжностна характеристика за длъжността „началник на отдел “Общински приходи” след обединяването по силата на Решение № 246 от 25.06.2020 г. на СОбС, не е изготвяна.
Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, макар да е издаден от компетентния административен орган, т. е. органа по назначаването, в рамките на законовите му правомощия и в установената от закона – чл. 108, ал. 1 ЗДСл, форма. При издаване на процесната заповед съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 АПК, като е приел за ирелевантен факта, че жалбоподателката е ползвала разрешен отпуск за временна неработоспособност при прекратяване на служебното й правоотношение. В тази връзка е посочил, че ЗДСл не свързва ползването на законоустановен отпуск със специални последици по отношение на прекратяването на служебното правоотношение на държавни служители, извън предвидената в чл. 107б ЗДСл закрила, каквато хипотеза не е налице в процесния случай.
По отношение приложението на материалния закон съдът е направил извод, че за да е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо да бъде установено, че съкратената длъжност вече не фигурира и като наименование – нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.
При анализа на приложените по делото доказателства е приел, че в случая е налице съкращаване на длъжността в хипотезата, когато длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, но е намален броя на служителите, които я заемат.
До постановяване на Решение № 246 от 25.06.2020 г. на СОбС в Дирекция “Общински приходи” към СО са съществували 22 отдела “Общински приходи”, като при обединението на отделите “Общински приходи - Витоша” и“Общински приходи - Овча купел” са останали 21 отдела “Общински приходи” към СО. При обединяването на отделите “Общински приходи - Витоша” и“Общински приходи - Овча купел” е била запазена общата щатна численост от 22 бр. служители. По силата на новото длъжностно разписание в обединения отдел е предвидена 1 бр., вместо 2, за длъжност „началник отдел“; за главен инспектор е запазена 1 бр.; за старши инспектор са запазени 5 бр.; за инспектор са предвидени 6 бр., вместо 5; за главен специалист се запазва 1 бр.; старши счетоводител са запазени 4-те бройки и за старши специалист са запазени 2 бройки. Изводът на съда е, че е налице структурна промяна чрез създаване на една нова бройка за длъжността инспектор и съкращаване на 1 бройка от длъжността „началник отдел“. Длъжността „началник на отдел “Общински приходи - Витоша и Овча купел” към Дирекция “Общински приходи” - СО продължава да съществува като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания и нова длъжностна характеристика не е изготвяна, тъй като е налице такава за останалите 21 началник на отдели “Общински приходи” в Столична община.
Като се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл и на правомощията на органа по назначаването да утвърждава длъжностното разписание, в което да внася промени в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите за всяко от тези звена, съдът е направил извод, че решението на административния орган за промяна в числеността, установена за дадена длъжност е въпрос на целесъобразност при изпълнение на задълженията му по ръководство и организация на съответната администрация, което не подлежи на съдебен контрол.
Тъй като в ЗДСл липсват разпоредби, които да задължават органа по назначаването да извърши подбор или да предложи друга длъжност на съкратения държавен служител, съдът е счел, че не може да бъде упражнен контрол върху преценката за целесъобразност на кмета на Столична общината кой от служителите да съкрати. Преценката коя длъжност или бройка на длъжността да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и негово право е да я организира по най-ефикасен начин.
Съдът е установил още, че към дата на прекратяване на служебното правоотношение Р. В. е страдала от заболяване, включено в приложното поле на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от министъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС, /обн., ДВ, бр. 33/28.04.1987г., в сила 01.01.1987г. – Наредбата/, поради което по отношение на нея е следвало да се приложи закрилата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, независимо, че разпоредбите на ЗДСл, регламентиращи статута на работещите по служебно правоотношение, не предвиждат аналогична защита за държавните служители, които страдат от заболяванията, изброени в Наредбата и същевременно липсва препращаща разпоредба към КТ. В процесния случай не е искано предварително разрешение от Инспекцията по труда преди прекратяване на правоотношението, въпреки доказателствата, че оспорващата страда от онкологично заболяване. Въз основа на това съдът е приел, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено в противоречие с материалноправните разпоредби, оспореният акт е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са изложените от касатора доводи за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отсъствие на мотиви за съответствие на оспорения административен акт с целта на закона.
В случая страните не оспорват установената от съда фактическа обстановка. С оглед на вярно установените факти и на анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в качеството му на орган по назначаването, в изискуемите от закона – чл. 108, ал. 1 ЗДСл – форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, са обосновани и се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят.
Настоящият състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения относно необходимостта, в случая, от спазване на изискването на законодателя за равно третиране и забраната за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) и Директива 2000/788 ЕО, както и задължението на съда да съобрази Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI:EU:C:2017:198 на СЕС, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело № 12369/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, приложимо на основание чл. 633 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). Съгласно последвалата, трайно установена съдебна практика, лицата назначени по служебно правоотношение, които попадат в категориите по чл. 333, ал. 1 КТ също се ползват от предвидената в разпоредбата закрила, която изисква при прекратяване на правоотношението им мнение на Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) и предварително разрешение на Инспекцията по труда. С оглед конкретните данни по делото съдът правилно е приел, че е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като административният орган не е изискал предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнение на служителката, съответно е налице нарушение и на материалния закон - императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за предварителна закрила.
Съгласно чл. 4, ал. 1 – 3 от Наредба № 5, преди прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаване е длъжен да изпрати на ТЕЛК медицинската документация на служителя, като ТЕЛК оформя мнението си в експертно решение, в което се посочват болестта, от която страда лицето, преценка на трудоспособността му, възможните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. Това експертно решение се изпраща служебно на работодателя/органа по назначаване /и на работника или служителя/, който следва да го приложи към искането си до Инспекцията по труда за разрешение да прекрати служебното правоотношение на служителя. Инспекцията по труда, въз основа на него и останалата медицинска документация, отказва или дава разрешение за уволнение по чл. 333, ал. 1 от КТ. Липсата на мнение на ТЕЛК, когато такова не е искано от работодателя, не е дадено от ТЕЛК или не е приложено към искането до инспекцията по труда означава, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна.
Нарушението е особено съществено и е достатъчно, за да се отмени оспорения акт.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото.
При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена с отговора на касационната жалба, придружена е с договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащане на сумата от 500 лв. в брой и с изискуемия списък на разноските по чл. 80 ГПК. Липсва възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че претенцията е в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, справедлива е по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да бъде уважена изцяло.
Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 513 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 461/2020 г. от Административен съд Перник.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. С., ул. „Московска“ № 33 да заплати на Р. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: гр. П., [улица][жилищен адрес] съдебни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно.