Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Б. И“ ЕООД, гр. П., чрез процесуален предствател адв. Р. В., срещу решение № 1468 от 06.08.2020 г., постановено по адм. дело № 557/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001619000512-091-001/29.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта потвърдена с решение № 61/10.02.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” /“ОДОП“/ - Пловдив при ЦУ на НАП.Рират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът некоректно е анализирал фактите и необосновано е приел, че не са налице доказателства за реалност на доставките. Излага възражения за допуснати нарушения и на европейското законодателство, като твърди, че не се установяват обективни данни, от които да се направи извод, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае за извършването на данъчна измама от прекия си доставчик. Счита, че съобразно цитирана практика на Съда на ЕС и ВАС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл. юриск. Р., в представена по делото писмена защита, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение...